Уилям Гибсън
Периферни тела (70)

70.
Собственост

Кухнята ухаеше на блини. Пържеше ги Лев.

— Тя ти помага с кочана — обвини го Недъртън. — Каза ми го.

По восъчните листа на хостата отвън в градината се сипеше дъжд. Тилацините не харесваха ли дъжда? Не се виждаха нито Гордън, нито Тиена.

Лев вдигна поглед от сегментирания железен тиган.

— Не очаквам да разбереш.

— Кое да разбера?

— Привлекателността на континуумите. Или на сътрудничеството с нея. Тя вече ни вкара в Белия дом.

— Кой е на власт по онова време, първият мандат на Гонзалес ли е?

— Нямаме пряк контакт. Още. Но сме близо. Никой мой познат не е прониквал в кочан толкова успешно. Лоубиър знае важните места и лостовете за тях. Наясно е как работи системата.

— Това ли ти предложи тя след онази първа среща?

— Реципрочно е — отвърна Лев и махна тигана от котлона. — Тя ми съдейства да защитаваме Бъртън и сестра му, ти й помагаш с тази работа с Аелита, Дийдра и съучастниците й… — С помощта на шпатула започна да прехвърля блините в двете готови чинии. — Сьомга или хайвер?

— Хайверът истински ли е?

— За хайвер от есетра би желал да се обърнеш към дядо ми.

— Не бих желал подобно нещо.

— Ял съм — уточни Лев. — Не можах да забележа разликата. Този е равен по качества с него.

— С удоволствие ще хапна, благодаря.

Руснакът сложи щедро количество сметана и хайвер върху всеки блин.

— Осиан прие едно „Бентли“ — продължи Недъртън. — Докара се от Ричмънд Хил. Като сребристосива парна ютия, без прозорци, с шест колела. Грозилище. Паркирано е до типито на Аш. То за какво е?

— Транспорт за важни клечки — отвърна Лев. — Ранен джакпот. Моите хора трябва да разглобят нещо, така че ще го направят вътре. Може да излязат асемблери.

— Количката ли?

Зубов вдигна поглед от блините.

— Кой ти разказа за нея?

— Осиан ми я посочи, докато чакахме периферника на брат ти. Не спомена за разглобяване. Но после го видях да я бута през гаража, а Лоубиър заяви, че й трябват оръжията й.

— Не е знаел какво следва, когато ти я е показал. Старицата я потърси едва когато ти се върна от онзи клуб. Веднага след това. Е, не точно нея. Попита дали разполагам с някакви оръжия. Не държа нищо подобно. Но след това си спомних…

— Асемблерите?

— С кратко действие — оправда се Лев. — Сами се разпадат. Ако се случи нещо непредвидено, колата би трябвало да успее да ги задържи.

— Доминика не искала количката, каза Осиан.

— И аз също. Дядо имаше добри намерения, но той е от друго поколение. Не си посещавал Федерацията, нали?

— Не — отвърна Недъртън.

— И аз някак успях да го избегна.

— Доминика тук ли е родена?

— В Нотинг Хил.

Лев беше един от хората, на които бракът прилягаше по извънредно фундаментален начин — състояние, което публицистът дори не би могъл да си представи. Светът, по негово мнение, се състоеше от множащи се такива състояния.

— Защо са й на Лоубиър оръжията от количката? — попита той, докато Лев му подаваше затоплената чиния.

— Не е споделила. Предвид качеството на съветите, които осигурява на Аш и Осиан, нямам желание да гадая намеренията й.

— Нямаш представа кой друг е в кочана ти?

— Не. Но техните умници са не по-лоши от тези на Аш… — Вече седяха на боровата маса, Лев — с вдигната над блините си вилица. Намръщи се. Изреди: — Да? Кога? Знаят ли кой? — Погледна към Недъртън или по-скоро през него. — Обади ми се тогава… — И остави вилицата си.

— Какво има?

— Сигнатурата на телефона на Флин е изчезнала на около три километра от дома й.

— Не знаеш къде се намира, така ли?

— Знаем — отвърна Лев. — Има тракер в стомаха си. Услугата ни съобщава, когато тя напусне определен периметър, което се е случило. И тракерът, и телефонът й са тръгнали заедно към най-близкия град, което тя прави често, но после и двете са завили на север. В същия момент е изгубен сигналът на телефона. Или го е изключила, което никога не прави, или някой го е блокирал. Малко след това излиза от периметъра. От този момент колата кара с превишена скорост и по много черни пътища.

— И тя е вътре в тази кола?

— Да, но приближава щабквартирата на синтезиста на дроги, който контролира окръга й.

— Отвлекли са я? — изуми се публицистът.

— Кръстът на Лоубиър, както го нарича Аш.

— И какво ще предприемеш?

— Лоубиър има свой служител — или служители — в кочана — уточни Лев. — Според Аш и те се занимават с това. Както и брат й и Мейкън, разбира се.

— И кои са тези служители?

— Не казва. На Аш и Осиан това не им харесва. Вероятно е човекът, който има достъп до Белия дом на Гонзалес — предполагам само, тя не ми е споделяла същински подробности… — Лев вдигна вилицата си. — Изяж блините, докато са още топли. След това ще слезем долу да се видим с Аш.