Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Peripheral, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иван Атанасов, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Антиутопия
- Киберпънк
- Научна фантастика
- Постапокалипсис
- Роман за съзряването
- Твърда научна фантастика
- Темпорална фантастика
- Шпионски трилър
- Характеристика
-
- XXI век
- Близко бъдеще
- Виртуална реалност
- Изкуствен интелект
- Линейно-паралелен сюжет
- Паралелни вселени
- Четиво за възрастни
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Уилям Гибсън
Заглавие: Периферни тела
Преводач: Иван Атанасов
Година на превод: 2019
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Изток-Запад
Град на издателя: София
Година на издаване: 2019
Тип: роман
Националност: американска
Излязла от печат: 25.02.2019
Отговорен редактор: Иван Атанасов
Коректор: Любен Козарев
ISBN: 978-619-01-0393-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9361
История
- — Добавяне
90.
Измерения на предпазливостта
Когато се появи сигилът на Рейни, Недъртън беше под душа в главната спалня на гобивагона.
— Здрасти — поздрави той, стиснал очи заради шампоана.
— Все още ли е вярно — попита тя, — че не знаеш за кого всъщност работиш?
— Безработен съм.
— Аз знам — заяви тя. — Горе-долу.
— Какво знаеш?
— За кого работиш.
— Какво имаш предвид?
— Последната ни среща, така да се каже.
— Да?
— Твоят приятел.
— Лев?
— Не, жената.
— Не работя за нея.
— Но правиш каквото ти каже.
— Предполагам, че е така — съгласи се Недъртън. — По очевидни причини.
— И аз бих го правила, ако бях на твое място.
— В смисъл?
— Няма да искам да знам. Поразпитах дискретно тук-там. Сега всички, които питах за нея, колкото и личен да е бил въпросът ми, не ме познават. Ретроактивно. Никога не са ме знаели. Някои са си дали труда да ме изтрият от групови снимки. От гледна точка измеренията на предпазливостта, това е издайнически детайл.
— Не е нещо, което мога да обсъждам в момента. Не и по този начин.
— Няма и нужда. Обаждам се да ти кажа, че съм си подала оставката.
— От каквато там нова версия на проекта има?
— От министерството. Ще си потърся работа в частния сектор.
— Така ли?
— С каквото и да се занимаваш, Уилф, не е добре да си пъха човек носа в него. Но аз нищо не знам, така и ще се постарая да остане.
— Тогава защо ми се обаждаш?
— Понеже, въпреки шепота на здравия разум, все още ми пука за теб. Трябва да тръгвам. Каквото и да е това нещо, помисли дали да не се разкараш от него. Сбогом!
Сигилът й изчезна.
Недъртън размаха ръка, спря душа, излезе от банята, потърси опипом наоколо някоя от тънките черни ленени кърпи на дядото на Лев и си попи очите и лицето.
Надзърна в спалнята, където Пенски беше оставил „танцьора“ изпънат на огромното легло — същински гравиран капак на рицарски саркофаг — със скръстени на гърдите ръце.
— Каквото и да е това нещо — повтори Уилф думите на Рейни. С изненада откри, че тя му липсва и сега явно имаше причина положението да си остане такова.