Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Peripheral, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
filthy (2019 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2019 г.)

Издание:

Автор: Уилям Гибсън

Заглавие: Периферни тела

Преводач: Иван Атанасов

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Изток-Запад

Град на издателя: София

Година на издаване: 2019

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 25.02.2019

Отговорен редактор: Иван Атанасов

Коректор: Любен Козарев

ISBN: 978-619-01-0393-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9361

История

  1. — Добавяне

90.
Измерения на предпазливостта

Когато се появи сигилът на Рейни, Недъртън беше под душа в главната спалня на гобивагона.

— Здрасти — поздрави той, стиснал очи заради шампоана.

— Все още ли е вярно — попита тя, — че не знаеш за кого всъщност работиш?

— Безработен съм.

— Аз знам — заяви тя. — Горе-долу.

— Какво знаеш?

— За кого работиш.

— Какво имаш предвид?

— Последната ни среща, така да се каже.

— Да?

— Твоят приятел.

— Лев?

— Не, жената.

— Не работя за нея.

— Но правиш каквото ти каже.

— Предполагам, че е така — съгласи се Недъртън. — По очевидни причини.

— И аз бих го правила, ако бях на твое място.

— В смисъл?

— Няма да искам да знам. Поразпитах дискретно тук-там. Сега всички, които питах за нея, колкото и личен да е бил въпросът ми, не ме познават. Ретроактивно. Никога не са ме знаели. Някои са си дали труда да ме изтрият от групови снимки. От гледна точка измеренията на предпазливостта, това е издайнически детайл.

— Не е нещо, което мога да обсъждам в момента. Не и по този начин.

— Няма и нужда. Обаждам се да ти кажа, че съм си подала оставката.

— От каквато там нова версия на проекта има?

— От министерството. Ще си потърся работа в частния сектор.

— Така ли?

— С каквото и да се занимаваш, Уилф, не е добре да си пъха човек носа в него. Но аз нищо не знам, така и ще се постарая да остане.

— Тогава защо ми се обаждаш?

— Понеже, въпреки шепота на здравия разум, все още ми пука за теб. Трябва да тръгвам. Каквото и да е това нещо, помисли дали да не се разкараш от него. Сбогом!

Сигилът й изчезна.

Недъртън размаха ръка, спря душа, излезе от банята, потърси опипом наоколо някоя от тънките черни ленени кърпи на дядото на Лев и си попи очите и лицето.

Надзърна в спалнята, където Пенски беше оставил „танцьора“ изпънат на огромното легло — същински гравиран капак на рицарски саркофаг — със скръстени на гърдите ръце.

— Каквото и да е това нещо — повтори Уилф думите на Рейни. С изненада откри, че тя му липсва и сега явно имаше причина положението да си остане такова.