Уилям Гибсън
Периферни тела (58)

58.
Ву

Фиц-Дейвид Ву под наем, онзи с мазката грес на бузата и намачкания пилотски гащеризон, приближаваше масата му с питие в ръката. Изглежда го забелязваше.

— Виждаш ме — каза му обвинително Недъртън.

— Така е. — Периферното тяло сложи напитката пред него. — Макар че другите не могат. Това ти е последното. Спряха ти кранчето.

— Кой? — попита публицистът, макар че знаеше.

Периферникът бръкна в джоба на бедрото си и извади предмет, който показа в разтворената си шепа — малък цилиндър, украсен с позлата и нежна слонова кост. Той се промени и се превърна в позлатен медальон, който се отвори и отвътре надзърна Лоубиър на, поне привидно, ръчно оцветена рисунка, с оранжев туиден костюм и зелена вратовръзка, вдигнала сурово поглед нагоре. Портретът изчезна при все тъй гладкото превръщане на медальона във висок колкото палец лъв, коронясан и изправен на задни лапи, а после отново в орнаментирания малък цилиндър.

— Трябва ли да приема, че е истински? Лесно се прави с асемблери.

Тялото прибра вещта.

— Наказанието за наподобяване на полицейска палка е извънредно сурово и не е никак кратко. Пий. Трябва да тръгваме!

— Защо? — попита Недъртън.

— Когато се свърза с гласовата й поща, разнообразни индивиди из цялата долина на Темза се насочиха насам. Никой не е свързан с Дийдра или с теб по известен ни начин, но за лелките нарушаването на статистическата норма е очевидно. Трябва да те изведем оттук, с колкото се може по-малък намек за намеса на властите. Пий!

Изправен пред такова нестандартно поведение, Недъртън гаврътна уискито. Изправи се — леко нестабилно — и събори стола си.

— Насам, моля, мистър Недъртън — упъти го периферникът, според него — доста уморено, и го хвана за ръката, за да го поведе по-навътре в „Синдромът на натрапника“.