Уилям Гибсън
Периферни тела (9)

9.
Предпазно задържане

Лондон. Тя беше намалила светлините, понеже откри, че така е по-лесно да забележи буболечките. И ги остави в това им състояние. Надяваше се да се спусне по стената на сградата и да се върне в микробуса, понеже тогава щеше да е свободна от дежурство и щеше да има възможност да позяпа наоколо, но механизмите на играта просто я изхвърлиха без церемонии.

Тя изправи телефона си, изпука кокалчета и остана в лепкавия здрач да търси града по изображения. Не й отне дълго време. Извивката на реката, текстурата на по-старите и по-ниски сгради, контрастът между тях и високите… В истинския Лондон нямаше чак толкова много кули, а и там небостъргачите бяха по-плътно струпани на едно място, срещаха се в повече форми и размери. Игровият Лондон притежаваше мегакупчини, равномерно разпределени, но по-раздалечени, като наложени по мрежа. Тяхна собствена мрежа, Флин беше наясно — Лондон никога не бе притежавал такава.

Зачуди се къде да остави листа с логина. Реши да го сложи в сака на томахавката. Тъкмо я прибираше обратно под масата, когато телефонът й иззвъня. Леон.

— Къде е брат ми? — попита Флин.

— Прибраха го Вътрешните — отвърна той. — Предпазно задържане.

— Арестуван ли е?

— Не. Затворен.

— Какво е направил?

— Преигра. Вътрешните се хилеха до уши и се кефеха. Беше им харесало. Дадоха му китайска поръчкова цигара.

— Той не пуши.

— Може да я смени за нещо.

— Взеха ли му телефона?

— Вътрешните прибират всички телефони.

Флин погледна към своя. Мейкън й го беше отпечатал само преди седмица. Тя се надяваше да е направил всичко както трябва, понеже сега компютрите на „Вътрешна сигурност“ щяха да го прегледат.

— Казаха ли колко ще го задържат?

— Никога не казват — отвърна Леон. — Ще е по-разумно да го държат, докато Лука 4:5 си заминат.

— Какви са перспективите?

— Горе-долу същите, както когато се домъкнахме.

— Какво стана?

— Някакъв едър стар тип държеше единия край на табела „Бог мрази ’сички“. Бъртън иска да знаеш, че трябва да си на същото време и на същото място. За онуй, дето го вършиш вместо него. Докато се прибере. Вика, че всяка втора смяна ’зимаш петачка отгоре.

— Кажи му, че всичките са с петачка отгоре. Каквото му плащат онези.

— Стопляш ми сърцето, че нямам сестра.

— Имаш братовчед, лайнар такъв.

— Няма майтап!

— Дръж под око Бъртън, Леон!

— Оки.

Флин провери Шейлин по баджъра. Още беше там, все така с пурпурен пръстен. Щеше да е хубаво да скокне да я навести. Можеше да се види с Мейкън, хем да го пита за телефона на Бъртън и за своя.