Уилям Гибсън
Периферни тела (23)

23.
Келтски възел

Тя лежеше в леглото със спуснати завеси, без да е сигурна как се чувства. Гнусни и тъжни гадории в играта, която приличаше на Лондон, Конър и тарантулата му на паркинга на „Джимис“, Бъртън й разправя за „Колдайрън“ и за това, че някой ще го убива заради видяното от нея, след това прибирането с него у дома при отряда му от ветерани…

И накрая беше разказала историята си на Недъртън, който изглеждаше като второкласен актьор от инфоклама на неназован продукт. Бъртън не се навърташе наоколо, когато Флин свърши, така че тя се изкачи сама по хълма и още се чудеше, щом това е някаква игра, защо някой ще иска да убива брат й, понеже мисли, че е бил там вместо нея. Задето е видял убийство в игра? Когато попита Недъртън за това, той каза, че не знае, както не знаеше защо няма запис, не си умираше да узнае и според него и тя не би трябвало да настоява. В този момент й се стори най-реален.

Майка й беше станала рано, вареше кафе в кухнята по пеньоар, по-стар от дъщеря й, с кислородна тръбичка под носа. Флин я целуна, отказа кафето, беше попитана къде е ходила, отвърна, че в „Джимис“.

— Туй „Джимис“ е по-старо от света — заяви майка й.

Флин си занесе на горния етаж банан и чаша филтрирана вода. Остави малко, за да си измие зъбите. Забеляза, както винаги, когато ги миеше, че едно време мивката е била облицована с никелирани плочки, но сега бяха останали само прашинки хром тук и там, най-вече близо до порцелана.

Върна се в стаята си, затвори вратата, свали си обезличената риза от „Кофи Джоунс“, сутиена и дънките, сложи си тениска на Морската пехота — на Бъртън — и се пъхна в леглото.

И там остана да вибрира — изтощена беше, но сънят й бягаше. Спомни си, че имаше приложение за игрите на Бъртън и Леон с дроновете на стария си телефон и че Мейкън би трябвало да го е преместил на новия заедно с останалите й неща. Извади телефона изпод възглавницата си и провери. Ето го. Задейства го, избра гледна точка от горе надолу и видя образ от нисък сателит на имота им, покривът, под който лежеше — показан като сив правоъгълник, докато над него се местеха в сложен танц двайсет дрона — всеки един показан като светла точица. Тъчаха фигура, позната й, ако и да беше само от татуировките, като „келтски възел“. Дроновете се сменяха последователно с резервните за презареждане.

Бъртън печелеше много мачове с дронове, беше наистина майстор, понеже до голяма степен Тактилното разузнаване се занимаваше именно с такъв тип управление. Дори, както Флин беше чула да казват, самият Бъртън беше играл ролята на един вид дрон, поне частично и докато все още беше имал татуировки.

Танцът на дроновете, които тъчаха своя възел над къщата, май помогна. Скоро на Флин й се стори, че ще успее да заспи. Спря приложението, пъхна телефона под възглавницата си и затвори очи.

Но преди да потъне в съня, видя тениската на жената и раираните панталони на пижамата да пърхат и да се въртят, докато падат към улицата.

Мръсници!