Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Peripheral, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иван Атанасов, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Антиутопия
- Киберпънк
- Научна фантастика
- Постапокалипсис
- Роман за съзряването
- Твърда научна фантастика
- Темпорална фантастика
- Шпионски трилър
- Характеристика
-
- XXI век
- Близко бъдеще
- Виртуална реалност
- Изкуствен интелект
- Линейно-паралелен сюжет
- Паралелни вселени
- Четиво за възрастни
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Уилям Гибсън
Заглавие: Периферни тела
Преводач: Иван Атанасов
Година на превод: 2019
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Изток-Запад
Град на издателя: София
Година на издаване: 2019
Тип: роман
Националност: американска
Излязла от печат: 25.02.2019
Отговорен редактор: Иван Атанасов
Коректор: Любен Козарев
ISBN: 978-619-01-0393-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9361
История
- — Добавяне
86.
Шателенът
Когато вдигна глава от битката, която се разиграваше на Серпентината, Недъртън видя да се приближава Аш, в различни тонове на черното и тъмно индиговото, крачеше по бежовия чакъл на алеята, сякаш стъпва по скрити мини.
Той съжаляваше, че Флин пропусна миниатюрите, макар че лично предпочиташе парата пред платната и драмата на далекобойните оръдия пред тези искрици на мъничките топове. Но да го зарадва, стигаше и това, че водата в района на битката бе насечена от кипнали вълни и над тях се рееше малък облак. Периферното тяло, седнало на пейката до него, изглеждаше все едно също следи схватката, макар Недъртън да знаеше, че интересът към движещи се предмети е просто начин да се симулира разум.
— Лоубиър те иска обратно у Лев — каза Аш, когато спря пред тяхната пейка. Полите и тясното й сако представляваха бароково сложен пачуърк от грубо накълцани парчета, някои от които, макар и без съмнение гъвкави, напомняха потъмняла ламарина. Тя носеше по-орнаментирана пола от обикновено, покрита с траурни мъниста и прихваната със сребърна брошка, която той знаеше, че се нарича „шателен“ — органайзер за комплекта домашни аксесоари на викторианските дами. Този не беше съвсем викториански, понеже Уилф забеляза сребърен паяк с фасетирано тъмно коремче да виси на една от тънките верижки по шателена и после сръчно да се катери нагоре от колана върху сакото, многобройните му очи — грейнали мънички скъпоценни камъни.
— Флин ми се стори притеснена, че я извикаха — каза Недъртън и вдигна поглед към Аш. — Много неудобен момент беше. Канех се да й обясня основното, свързано с Ани…
— Обясних й, че си публицист — каза техничарката. — Стори ми се, че го разбира от гледна точка на вече много деградирала парадигма на знаменитост, така че беше сравнително лесно.
— Обществените връзки не са сред специалностите ти — възрази той. — Надявам се да не си я оставила с погрешно впечатление.
Аш се пресегна и бръсна настрани бретона на периферника. Тялото погледна нагоре към нея с кротки и блеснали очи.
— Флин й вдъхва нещо, нали? Забелязах, че забелязваш.
— Опасността за нея по-голяма ли е там, в миналото?
— Така мисля, макар че е трудно да се определи. Очевидно могъщи сили, базирани тук, я искат мъртва там и вкарват все по-мащабни ресурси за изпълнение на задачата… Ние сме насреща, за да се противопоставим, но в съперничеството си с противника подлагаме на напрежение световата й икономика. Това напрежение е проблемно, тъй като може и вероятно скоро ще доведе до по-хаотични промени.
Откъм битката в Серпентината се разнесе рязко остро изпукване. Хората наоколо се оживиха. Недъртън видя, че един от корабите, улучен от гюле, е загубил централната си мачта, както бе станало преди много години — той нямаше представа къде, нито каква хроника биваше преигравана. Изправи се и протегна ръка на периферното тяло, което я пое. Помогна му да стане, което то стори грациозно.
— Не ми харесва това, че Лоубиър те праща при Дийдра — каза Аш, като го прикова с вертикално раздвоения си поглед. На Недъртън му хрумна, че напоследък прекарва толкова време около нея, че е спрял да забелязва очите й. — Почти сигурно е, че нашият съперник в кочана е Дийдра — или някой от съюзниците й. Те може да не са способни да попречат на Флин тук, най-много да съсипят периферника й, като в такъв случай тя ще се озове обратно в кочана, колкото и болезнено да се окаже това преживяване. Същото важи и за Конър в „танцьора“ на Антон. Но ти ще присъстваш лично. Физическото присъствие е извънредно уязвимо.
— Тактически — възрази Уилф, — не виждам какъв друг избор има тя… — И погледна Аш, поразен от идеята, че колежката му би могла да е съвсем искрено загрижена за него.
— Не си ли се замислял за опасността, на която ще се подложиш?
— Старая се да не задълбавам прекалено много. А и какво би се случило с Флин, ако реша да откажа? А с брат й, с майка й? С целия й свят?
Четирите зеници на Аш се забиха в неговите като свредели, бялото й лице — напълно безизразно.
— Алтруизъм ли проявяваш? Да не се разболяваш?
— Не знам — отвърна Недъртън.