Уилям Гибсън
Периферни тела (40)

40.
Майстор измамник

След като се изкъпа, Недъртън си сложи сив панталон, черен пуловер без никакви извити деколтета и черно сако, избрано от осигурените от Аш дрехи.

Беше ред на периферничката да се къпе. Той чуваше помпите и се запита какъв ли процент е от същата вода, която току-що е използвал. Режимът за управление на водните ресурси на колата беше планиран за проучване на пустинята. Аш го беше предупредила да не гълта нищо под душа. Винаги, когато банята се използваше, работеха поне две помпи, едната от които изсмукваше всяка паднала капчица за рециклиране.

Шумът от душа спря. След няколко минути Аш се появи, следвана от периферничката, която, току-що изкъпана, изглеждаше така озарена, все едно е прясно сътворена. Самата техничка все още носеше роклята на целомъдрието, но периферничката бе облечена в черна риза и дънки, измислени по модел на дрехите, носени от Флин при първия им разговор.

— Подстригала ли си я? — попита Недъртън.

— Взехме назаем фризьора на Доминика. Показахме му файловете от вашия разговор. Всъщност остана впечатлен.

— Изобщо не прилича на нея. Е, може би малко в прическата. Това правено ли е преди? Някой от кочан да ползва периферник?

— Колкото повече мисля по въпроса, толкова по-естествено ми се струва, но не, не съм чувала за такова нещо. Хобистите-континуумисти обаче са потайни, а периферниците от тази класа по принцип са най-вече в частни ръце. Собствениците им рядко рекламират притежанията си.

— Как ще го направим тогава с Флин?

Периферничката го гледаше. Или не съвсем, просто така изглеждаше. Недъртън се намръщи. Тя отклони очи. Той устоя на желанието да й се извини.

— Ще я сложим на легло — обясни Аш, — в задната кабина. Може да има първоначални проблеми с равновесието, гадене. Ще я приветствам, когато пристигне, ще й помогна да се ориентира. След това ще я доведа на среща с теб. Може да седиш на бюрото, както те е виждала и преди. Привичност на изживяването.

— Не. Искам да я видя. Как пристига.

— Защо?

— Чувствам се отговорен за нея — призна Недъртън.

— Ти си нашият майстор измамник. Придържай се към ролята.

— Не очаквам да ме харесваш…

— Ако изобщо не те харесвах, щеше да го знаеш със сигурност.

— Чухте ли се с Лоубиър?

— Не още — отвърна Аш.

Точно тогава се появи сигилът на Лоубиър — пулсираше меко, в златно и слонова кост.