Уилям Гибсън
Периферни тела (4)

4.
Нищо тъй скъпо спечелено

Лоренцо, операторът на Рейни, с професионален и съсредоточен поглед, стабилен и методичен, откри Дийдра през прозорците, гледащи към най-горната предна палуба на мобито.

Недъртън не би го признал на колежката си или, всъщност, на никого, но съжаляваше, че се е замесил. Беше допуснал да го забъркат в нечия далеч по-устойчива, по-брутално опростена концепция за „аза“.

Сега я видя — или по-скоро я видя Лоренцо — в пилотското й яке от овча кожа, със слънчеви очила и нищо друго. Забеляза, и му се искаше да не го е видял, че прическата й е прясно оформена на гребен след последната им среща. Татуировките, предположи, бяха стилизирани изображения на притоците, захранвали и поддържали Севернотихоокеанското течение. Бяха пресни и лъскави под някакво мазило на основата на силикон. Гримът щеше да ги доведе до съвършенство.

Част от прозореца се плъзна встрани. Лоренцо мина през него.

— Водя Уилф Недъртън — чу го да казва. След това сигилът на оператора изчезна, заменен от този на Дийдра.

Тя вдигна ръце и стисна реверите на разкопчаното си яке.

— Уилф! Как си?

— Радвам се да те видя — каза той.

Тя се усмихна и показа зъби с форма и разположение, които като нищо можеха да са гласувани на конкурс. Подръпна якето и се уви в него с юмруци на нивото на стомаха.

— Сърдиш се заради татуировките — заключи.

— Споразумяхме се, че няма да го правиш.

— Трябва да върша онова, което ми харесва, Уилф. Нямаше да ми хареса да не го правя.

— Аз последен бих поставил под въпрос работния ти процес — заяви той, канализирайки раздразнението си в, както се надяваше, нещо, което ще мине за искреност, ако не и разбиране. Това беше неговият алхимичен специалитет, способността за подобни постижения, макар че сега му се пречкаше махмурлукът. — Помниш ли Ани, най-умната от нашите неопримитивистки куратори?

Дийдра присви очи.

— Онази сладката?

— Да — отвърна Уилф, макар че не я смяташе за точно такава. — Пийнахме по едно, аз и Ани, след онзи последен сеанс в Конот, когато трябваше да си тръгнеш.

— И какво за нея?

— Беше зашеметена от възхита, както открих. Всичко се изясни, след като ти си тръгна. Съсипана беше от възторжения трепет, попречил й да говори с теб за изкуството ти…

— Тя художничка ли е?

— Познавач. Още от ранния си пубертет е луда по всичко, което си правила. Абонат е на пълен комплект миниатюри, които буквално не може да си позволи. Докато я слушах, за първи път проумях кариерата ти…

Дийдра наклони глава и косата й се залюля. Якето сигурно се беше отворило, когато тя вдигна ръка да си свали слънчевите очила, но Лоренцо не се поддаде на провокацията.

Недъртън отвори широко очи в подготовка да подхвърли нещо, което още не беше измислил, понеже и бездруго казаното дотук не беше истина. И тогава си спомни, че тя не го вижда. Че тя гледа някого на име Лоренцо, на горната палуба на моби, от противоположната страна на света.

— В частност, тя се опитваше да предаде идеята, хрумнала й в резултат на личната ви среща. За ново усещане за тайминг в творчеството ти. Вижда тайминга като ключ към съзряването ти като художник.

Лоренцо се префокусира. Внезапно Недъртън все едно беше на сантиметри от устните на Дийдра. Спомни си особено острия им неживотински вкус.

— Тайминг ли? — попита тя равно.

— Ще ми се да я бях записал. Не ми е по силите да перифразирам… — Как го беше казал преди малко? — Че сега си по-уверена? Че винаги си била храбра, направо безстрашна, но че тази нова самоувереност е нещо съвсем различно. Нещо, както го каза тя, тъй скъпо спечелено. Планирах да обсъдим идеите й с теб на вечеря, онзи последен път, но вечерта не се разви по подходящия начин.

Дийдра държеше главата си съвършено неподвижна и дори не мигаше. Той си представи как егото й изплува зад тях, за да го погледне подозрително, на вид е като змиорка, като ларва с прозрачни кости. Беше привлякъл пълното му внимание.

— Ако ситуацията се беше развила различно — чу се да казва, — според мен нямаше да водим този разговор.

— Защо не?

— Защото Ани щеше да ти каже, че влизането, което планираш, е резултатът от ретрограден импулс, нещо, датиращо от началото на твоята кариера. Избор, неинформиран от това ново усещане за тайминг.

Дийдра се взираше право в него, а не в Лоренцо, чието тяло носеше. И след това се усмихна. Отражение на удоволствие на чудовището зад очите й.

Сигилът на Рейни помътня за частен разговор.

— Вече искам да износя бебето ти — каза тя от Торонто, — само дето знам, че ще се къса да лъже.