Уилям Гибсън
Периферни тела (111)

111.
ЗИЛ

Недъртън заобиколи черната лимузина — превозът им до Фарингдън и причината Аш да се издокара така. Модел 2029 г., информира го тя, марка ЗИЛ — последната, слязла от конвейера, не бе включвана изобщо в колекцията на бащата на Лев, служила за лично превозно средство на дядо му, датиращо от времето, когато той бе живял в къщата. Лоубиър очевидно я бе избрала с цел да направи намек в случая.

Боята й напомняше за роклята на Флин — едновременно матова и много леко лъскава. Няколко отделни участъка, които не бяха толкова странно черни, лъщяха като неръждаема стомана, боядисани сухопрахово до пълна неотразителност: огромните колела и широката и изцяло минималистична решетка, на вид все едно лазерно отрязана от буца решетест материал за ЗИЛ. Капотът беше само малко по-дълъг от задния капак, и двете лесно можеше да си ги представиш като тенис игрища за доста големи хомункули. Нямаше обаче заден прозорец, което събуди у Недъртън чувството, че колата е като с вдигната яка. Аурата на невероятно заплашителното й присъствие беше забележителна, каза си той. Може би това беше причината да я избере Лоубиър, макар че публицистът не виждаше конкретния подтекст. Любопитен за обзавеждането, той се наведе напред.

— Не я докосвай — каза Аш зад гърба му. — Ще те тресне като електрически стол.

Недъртън се обърна. Срещна двойния й поглед изпод лачената козирка.

— Наистина ли?

— Като бебешката количка е. По онова време са имали проблеми с оказването на доверие. И досега ги имат.

Той отстъпи на крачка.

— А старицата защо е избрала точно нея? Не е типична за мен, определено не е и за Ани. Ако тази вечер отивахме просто с цел купонясване, щях да пристигна с такси.

— Ти отиваш именно с цел купонясване. Иначе нямаше да се издокарам така.

— Без задачи, имах предвид.

— Кога за последно си ходил някъде без задачи?

Недъртън въздъхна.

— Предполагам — уточни Аш, — че детектив-инспектор Лоубиър е решила да тупне с крак. Колата определено ще бъде разпозната като собственост на дядото на Лев. Охраната на Дийдра, независимо кой я е поел, несъмнено знае, че колата ще тръгне от този адрес. С пристигането ни падат всички преструвки, че нямаш общо със Зубови. Вероятно полицайката вижда предимство в този жест. Обикновено има смисъл да подчертаеш връзката си с клепта. Има и недостатъци, разбира се… — Техничката огледа събеседника си. — Костюмът ти не е лош.

Недъртън погледна към черния костюм, който тя му беше направила. Пак вдигна очи.

— Черен е, защото обстоятелствата го изискват или защото така си го поръчала?

— И двете — отвърна Аш, а далечно стадо някакви животни избра този миг да прекоси челото й, почти невидимо под козирката. Отдалеч приличаше на облак неспокойни предчувствия, скрити под шапката й.

— Ще ни чакаш ли там?

— Не ни е позволено да паркираме по-близо от два километра — уточни шофьорката. — Когато сте готови да си тръгнете, ще ни се обадят. Макар че Лоубиър вече ще ме е извикала, убедена съм.

— Кога потегляме? — Недъртън погледна към гобивагона.

— След десет минути. Трябва да сложим Бъртън в багажника.

— Ще използвам тоалетната — реши Уилф и тръгна по трапа. И щеше да провери дали барът е още заключен, макар да си знаеше, че няма да завари промени.