Уилям Гибсън
Периферни тела (64)

64.
Стерилно

Барчето беше заключено. Недъртън притисна отново палец към овала от неръждаема стомана. Не се случи нищо.

Но това му се стори без значение, забеляза той, когато отпусна длан. Може би така щеше да се чувства, ако му инсталират ламинатите в Пътни. Достатъчно нехарактерна мисъл, така че той се озърна, просто да се увери, че никой не го е видял да я обмисля. Беше, както отсъди сам, в някакво сложно биофармакологично състояние: медичито си беше поиграло с допаминовите му нива, рецепторите или нещо подобно. Наслаждавай се, посъветва се сам, макар че вероятно не беше толкова просто.

Беше научил от Аш, че е потънал незабавно в дълбок сън веднага щом се е проснал горе и е останал така, докато не се е събудил от пристигането на Бъртън. Медичито, беше му казала тя, било създало ефект на много по-дълъг РЕМ сън, отколкото в действителност би получил, а било направило с него и други неща. Но след като й бе помогнал да настани Осиан в креслото, за да му оправи рамото, тя бе настояла Недъртън да си легне отново. Което той бе направил след второ приложение на медичито. След като малко преди това го беше видял да извършва такава неприятна процедура с Осиан, да не споменаваме и кръвта в него, това му се бе сторило доста притеснително, макар да знаеше, че в наномащаба му на действие то е постоянно стерилно.

Събуди се отново и слезе по подобните на ренде за сирене стълби, оказа се сам, с изключение на периферниците в съответните им кабини. Приятелят на Флин, Конър, беше оставил своя на пищното легло на дядото на Лев, с ръце, разперени, като че е разпнат, но плътно събрани един до друг глезени.

Появи се коронката на сигила на Лоубиър и запулсира. Недъртън случайно гледаше към бюрото и подобното на трон кресло зад него, така че сигилът остана да витае като короната на призрачен директор на „Милагрос Колдайрън“, която сама по себе си беше призрачна корпорация.

— Да?

Пулсирането престана.

— Спал си — заключи Лоубиър.

— Дойде братът на Флин — отвърна Недъртън. — Неочаквано.

— Бил е старателно избран от армията — каза тя — за необичайна интеграция на обективна пресметливост и чиста импулсивност.

Недъртън леко помръдна глава, за да постави сигила над прозореца, но пък там му заприлича на коронован силует отвън, който наднича в кабината.

— Предполагам — съгласи се той, — че той изглежда по-уравновесен от другия.

— Първоначално не е бил — отвърна тя. — Военните им досиета са оцелели тук, още отпреди Лев да докосне света им. И двамата са увредени в различна степен.

Публицистът пристъпи към прозореца, понеже му се стори, че забелязва сепиен проблясък отвън.

— Не ми хареса, че използва периферника й…

На следващото примигване забеляза Осиан да върви към гобивагона със странна походка, отпуснал ръце покрай хълбоците си и леко приведен, вдигнал длани напред на нивото на кръста.

— Осиан изглежда, все едно бута нещо, което не е тук — каза той.

— Руска количка. Ще накарам техник в кочана на Лев да я разглоби.

— Количка ли? — Чак сега Недъртън си спомни прикритата бебешка ужасия в антрето.

— Правим осигуряването на забранени оръжия много трудно. Онези, извадени от тази количка, ще бъдат напълно стерилни.

— Стерилни ли? — Думите й му бяха напомнили пак за медичито.

— Лишени от идентификация.

— За какво са ви?

— Ял ли си? — попита Лоубиър, без да отговори на въпроса му.

— Не. — И в този момент той осъзна, че всъщност е гладен.

— Най-добре изчакай тогава — посъветва го полицайката.

— Да изчакам?

Но сигилът й изчезна.