Уилям Гибсън
Периферни тела (119)

119.
Сър Хенри

Недъртън леко размърда китки в металните окови, след като реши, че да гледа мичикоидите не беше добра идея. Прангите изглеждаха вградени в гранитния подлакътник на креслото от няколко века, но той предположи, че са създадени от асемблерите и че е окован в тях, понеже пак те са ги направили временно гъвкави и за кратко са ги одухотворили. Но в момента бяха твърди.

Брадатият тип току-що му беше обещал да го пребиват до безкрай мичикоиди, напомни си, а той мъдруваше за асемблери и фалшиви антики. Може би бе на път да намери собствено дисоциативно състояние. Или може би щеше да се разпищи. Обърна се към Дийдра, а тя отвърна на погледа му, но без да го вижда, после вдигна глава, очевидно към стъкления покрив четири етажа над тях. И се прозя. На Уилф не му се стори, че прозявката е театрална поза и е преструвка заради него. И самият той погледна към покрива. Напомняше му за рокля, носена от Аш сякаш преди години. От настоящото му местоположение техничката му се струваше невероятно нормална. Същинско момиче от съседната къща.

— Надявам се, че си приключил напълно с тази история, Хамед — обади се любезен, но доста уморен глас.

Недъртън погледна надолу и видя висок, добре запазен за възрастта си господин в безупречен чийпсайдски косплей костюм, с дълъг сюртук с широки поли и с цилиндър в ръце.

— Нова Зеландия ми се стори прекомерно настоятелна — отбеляза брадатият, докато новодошлият идваше от стълбищната площадка.

— Добър вечер, Дийдра! — поздрави възрастният господин. — Ти изнесе изумително трогателна реч за множеството прекрасни добродетели на починалата си сестра, хареса ми.

— Благодаря, сър Хенри!

— Сър Хенри Фишбърн — припомни си Недъртън името на Столичния възпоменател и незабавно съжали, че го е произнесъл на глас.

Възпоменателят го измери с поглед.

— Няма защо да ви ги представям — изсумтя брадатият.

— Явно — съгласи се Възпоменателят и се обърна към Флин. — А това е въпросната млада дама, макар и виртуално присъстваща?

— Точно тя.

— Струва ми се в доста лошо състояние, Хамед — промърмори Възпоменателят. — Всички имахме тежък ден. Време е да тръгвам. Трябва да смогна да потвърдя успешния резултат пред инвеститорите ни.

— Ти си Ал Хабиб — заяви Недъртън на брадатия, без съвсем да си вярва. — Ти си Главният кръпкар.

Възпоменателят го премери с поглед.

— Този тип никак не ми харесва. Не мога да твърдя, че си много организиран тази вечер, Хамед.

— И той ляга под ножа.

Възпоменателят въздъхна.

— Прости ми нетърпението. Доста съм уморен! — И се обърна към Дийдра. — Много ми беше приятно да си поговоря с баща ти по-рано днес. Винаги е удоволствие за мен.

— Ако можеш да изглеждаш като Главния кръпкар и после такъв, какъвто си сега — каза Недъртън на брадатия, — защо тогава просто не си промени вида отново, след като осъзна, че си бил забелязан?

— Брендване — обясни похитителят му. — Инвестиция в самоличността. Аз представям продукта. Известен съм на инвеститорите… — И се усмихна.

— Какъв продукт?

— Осребряването по различни начини на острова, който създадох.

— Той не принадлежи ли и на кръпкарите?

— Те имат ендемични здравословни проблеми — обясни Хамед ал Хабиб с грейнали очи и усмивка. — За които още не знаят.