Уилям Гибсън
Периферни тела (93)

93.
Декларация за мисията

Беше направила три крачки навътре в задната стаичка, преди да осъзнае, че носи колесарчето като плюшено мече. Не го беше прегърнала, но го държеше в обятията си. Мамка му.

Всички се обърнаха да я гледат. Червенокосата, нотариусът от „Клейн, Круз и Вермети“, беше облечена в камуфлажни дрехи и с чанта на кръста като на Клоувис. И със сини хирургически ръкавици. Явно току-що беше приключила да слага чисти чаршафи на леглото на Бъртън. Някой сигурно й беше помогнал, понеже мокрицата още беше залепена за него. На пода, между леглата на Бъртън и Конър, неговото — празно, Червенокосата беше разпънала относително непетносан чаршаф и трупаше голяма топка втвърдено от кръвта бельо отгоре. Клоувис стоеше до леглото на Конър с чисти дрехи и се занимаваше с бялата корона на масичката. Гриф беше в подножието на леглото на Бъртън, с долепен до ухото телефон и, когато Флин влезе, я проследи само с поглед.

— Къде е Конър? — попита тя.

— Под душа — отвърна Клоувис. — Мейкън го отведе.

— Как е Бъртън?

— Показателите му изглеждат добри, както казаха от „Уолтър Рийд“. Искат да поспи повечко, така че все още го държат упоен.

— Точно така — каза Гриф на телефона си, — благодаря… — И го свали.

— Трябва да поговорим — заяви Флин, като съжали, че не е донесла колесарчето.

— Да, но не за каквото предполагаш ти.

— Как ли пък не…

— Лоубиър лично — той вдигна телефона си — махна купонджийския час от плана за мисията.

— Няма да го ползвате, така ли?

— Абсолютно не.

— Ха! — Всички бяха недоволни, почуди се Флин, и нямаха как да изпуснат парата? — Идеята нейна ли беше на първо място?

— Точно така — призна Гриф. — Не го смятах за приемливо или разумно. Тя ми каза, че не съм свикнал да оперирам от позицията на силата… — И при тези думи стрелна Флин с поглед, който тя не можа да прочете. — Може ли да ни оставиш за малко, Клоувис, ако обичаш?

Момичето от кантората, с кървавата топка, пъхната в по-чистия чаршаф, тъкмо излизаше. Клоувис се обърна и я последва.

— Сега полицайката казва, че не иска да го прави? — Флин проследи гърба на Клоувис, изчезнал зад синия брезент. — Защо?

— Заради разговора ти с публициста.

— Подслушала го е?

— Приеми, че тя има достъп до всичко — всякакви платформи, по всяко време.

— Значи си седи и слуша?

— Лоубиър разполага с глобални разузнавателни фийдове, аналитични инструменти с поразителна функционалност. Системите, с които работя аз тук, ще те изненадат, предполагам, но трябва да приема на доверие думата й за онова, на което са способни нейните. Съмнявам се, че някой ги разбира напълно, тя самата включително, тъй като са станали до голяма степен самоорганизиращи се. Наложило се е да еволюират от тези, които използвам аз днес, да речем. Което ще рече, че ако споменеш нещо, което я интересува, около обсега на която и да е платформа на света, тя незабавно научава за това. А в момента бих казал, че всичко изречено от теб я интересува.

— И няма да има купонджийски час?

— Отменен е.

— Но ти сам нямаше как да я убедиш, че идеята е била лоша?

— Идеята е буквално отвратителна. Употребата на газа ще бъде зверство и от морална, и от законова гледна точка. Марката „Колдайрън“ ще бъде асоциирана с нещо ужасно, независимо колко ефективно успеем да извъртим вината. Корпорацията ни се притеснява да не би любимите на местните граждани чили-догове да поскъпнат, но е готова да дрогира религиозно паство, колкото и да е противно, с нещо, което ги превръща в убийци еротомани?

— „Колдайрън“ са знаели? Кой?

— Не. Знаех аз. И Клоувис.

— Тя ми каза. Но не и какво представлява купонджийският час. Томи ми обясни какво причинява.

— Наложи се да го посветя. Той трябваше да бъде в готовност — готов да почисти след това. Много се радвам, че успя да спреш това!

Флин премери Гриф с поглед.

— Все още не разбирам защо не си бил в състояние да я разубедиш.

— Понеже в определен смисъл ми липсва тежест в цялата тази история. Благодарение на по-нетърпящите отлагане грижи.

— Какво ще рече това?

— Лоубиър познава историята на света си и тайната история на нашия. Историята, която е създала света й, включва убийството на президента.

— Гонзалес? Да не си правиш майтап?

— Тя така и не е довършила втория си мандат.

— Преизбират ли я?

— Именно. И от гледна точка на Лоубиър, убийството на Гонзалес е повратната точка, онази, която ни катурва в дълбокия джакпот.

— Мамка му…

— Може би все още ще успеем да променим ситуацията.

— Лоубиър знае ли как да оправи историята?

— Това още не е станало история тук. Тя знае, в голяма степен, какво точно се е случило. Но сега двете исторически линии се разделиха и продължават да се раздалечават. Разликата може да бъде управлявана до някаква степен, но само в най-общи линии. Няма гаранция какво ще създаде в крайна сметка.

— И полицайката се опитва да спре джакпота?

— Да го смекчи, най-малкото. Ние сме, до голяма степен, вече тук, сега. Тя се надява, и аз също, че системата, която тя оперира, може да бъде избегната в този континуум. Вярва — и съм съгласен с нея, — че нужна стъпка в тази посока е предотвратяването на убийството на Фелиша Гонзалес.

Флин зяпаше Гриф. Това май беше най-обърканата щуротия, дори на фона на събитията от миналата седмица… Светлосивите очи на събеседника й бяха широко отворени и сериозни.

— Кой убива президентката?

— Вицепрезидентът, ако няма да задълбаваме много.

— Амброуз? Уоли шибаният Амброуз? Той убива Гонзалес?

— Онова, което „Колдайрън“ и съперникът ви правят, може да промени това развитие като съсипе глобалната икономика, което е само по себе си опасно. Но аз не съм в течение на всичко, което знае Лоубиър. Не е решила да ме посвети изцяло в играта, а и във всеки случай е много по-опитна от мен. Ако ми каже, че употребата на купонджийското време е нужно да се предотврати убийството, ще го използвам.

— Защо?

— Защото тя ми обясни какъв е нейният свят. Сподели ми курса на кариерата си и на живота си. Не искам да тръгнем в тази посока и тук.

— Мила сестро! — изрева Конър. — Къде ми е готината сестра? — Оцелялата му ръка, преметната през врата на Мейкън, беше татуирана по цялото си протежение с изписан с типичен за гангстерските банди шрифт девиз „Първи влиза, последен излиза“. Носачът му, самият той гол до кръста, джапаше с мокри шорти и коса, сплъстена от носенето на Конър под душа. Беше успял що-годе да го натика обратно в полартека му. Върна го в леглото, сложи го там и му помогна да пъхне ръка в единствения ръкав.

— Отивам да си взема дрехите — обяви Мейкън, после се обърна към Флин и Гриф. — Вие двамата добре ли сте?

— Екстра — увери го Флин.

— Бъртън добре ли е? — попита Конър, присвил очи срещу упоения й брат.

— От болницата така казват.

— Началството отмени дистрибуцията — заяви Гриф на Мейкън.

— Добре — кимна той. — Ще ми кажеш ли какво щеше да бъде?

— Друг път — увери го Гриф.

Мейкън вдигна вежди и на излизане повтори:

— Ще си донеса дрехите.

— Готината сестричка каза, че сепийните шибаняци са боцнали пуцалка в задника на Бъртън — обобщи Конър. — Мацката има топки. Мейкън вика, че тя свалила половината. Шибаният Карлос, той улучил само двама.

— А ти защо не си в бъдещето — попита го Флин — да си караш пералнята?

— Човек трябва и да хапва.

Хонг се промъкна странешком през тясната вертикална цепнатина в барикадата със стиропорена кутийка в ръка.

— Скаридена супа?

— За мен е — обади се Конър.

Хонг забеляза Бъртън и вдигна вежди:

— Той добре ли е?

— Не го е свалила твоята манджа — увери го ветеранът, — щото поръчахме от „Джимис“. За малко да се гътне да бълва…

Флин погледна към Гриф, който се ококори леко, сякаш да подскаже, че разговорът им е приключил, поне за момента.

Гонзалес? Да не би да й се подиграваше? Или Лоубиър се майтапеше с него?