Уилям Гибсън
Периферни тела (89)

89.
Примигване

Гриф я накара да си сложи броня за пътуването — яке от захарен памук и черна магия. Бъртън също носеше такова и в определен смисъл то за малко да го убие, понеже пълнежът се втвърди от енергията на куршума. Беше изстрелян в бетона между краката му от човек, който вероятно беше вече мъртъв, когато пръстът му дръпна спусъка, а куршумът рикошира нагоре и улучи ръкава на якето при лявата китка на жертвата. След това се разпадна — нещо, свързано с физиката на захарния памук, който водеше до такива прояви, а един фрагмент се насочи обратно надолу, към дясното бедро на Бъртън, и резна феморалната артерия.

Всичко се случи сякаш изведнъж и беше безсмислено точно както Томи твърдеше за всички престрелки, когато се стигне до същността им. Флин вървеше малко зад брат си и от лявата му страна, Клоувис — от дясната, и след това тя си спомни, че е доловила как сестрата се напряга леко, когато излязоха отвън на алеята. Канеха се да се качат в колата на Томи и да идат да посетят майка им, за да се опитат да я уговорят да я преместят. Гриф не беше споменал повече купонджийския час, каквото и да беше това, но ако той нямаше намерение да говори за него, то Флин се канеше да повдигне темата по време на пътуването. Досега той говореше основно за майка й, която отказваше да чуе дори идеята за местене. Искаше да я прехвърли в северна Вирджиния, където твърдеше, че имал тайно убежище. Литония се съгласи да отиде с нея. Но колкото и да я обичаше майка й, остана непоклатима. Накрая Томи пристигна да ги закара, така че Флин предвкусваше срещата с майка си, макар да нямаше особена надежда за пробутването на идеята за някакви убежища, а и се надяваше да седне отпред, ако не се окажеше, че положението изисква Карлос да се вози там с булпъп между коленете.

Отвън беше странно тихо, при все четирийсет и седемте протестиращи, които бяха изброили дроновете, застанали от другата страна на сградата, през улицата срещу паркинга. Бъртън явно беше държал главата на томахавката си в дясната ръка, отпусната надолу по хълбока, с дръжка право нагоре, облегната отвътре на ръката, и когато видя сянката, издала мъжа със сепийния костюм, смъкна канията от кайдекс и спусна главичката на томахавката, понеже Флин ясно чу канията да тупва на бетона точно на мястото, където безброй пъти беше заключвала колелото си. Брат й улови дръжката за края точно в мига преди брадвичката да удари бетона и някак я обърна с един замах на китката, и я стовари във все още невидимата глава на мъжа — чу се звук като от пръсване на още неузряла тиква и това беше последното, което Флин чу за известно време, понеже трясъкът на оръжието беше твърде силен, за да го възприеме като звук изобщо.

Сега цялата сцена й се струваше като поредица гифчета. Предницата на медицинската чанта на Клоувис се отвори като мида. В нея беше закачен дебел пластмасов пистолет със същия цвят като чантата; Клоувис бутна Флин настрани, толкова силно, че наистина я заболя, и вече държеше пистолета с две ръце, вдигнат на нивото на раменете, наведе се в отката, проблясъците на дулото не спряха, докато пълнителят не свърши, а изражението й си остана спокойно, все едно шофираше и се беше съсредоточила здравата върху пътя. Отделен гиф представляваха изхвърлените гилзи от пушката на Карлос, безтегловни, реещи се, все едно застинали в проблясък, но една отскочи от опакото на ръката на Флин и я опари. И трета анимация бяха сепийните костюми, когато куршумите ги улучваха: как крадените им цветове и текстури проблясваха, избеляваха и умираха, а облечените в тях хора падаха. Бъртън също беше на земята, с отворени и празни очи; не мърдаше нищо, освен кръвта, бликваща от бедрото му при всеки удар на сърцето.

Ушите на Флин звъняха толкова силно, че тя не очакваше да й мине. Томи я удържаше, докато Клоувис, с презареден пистолет в отворената му мидена черупка, вадеше разни неща от джобовете зад оръжието. Ръкавици в синьо като на Вътрешните. Плоска бяла керамична кука. Приклекнала до Бъртън, тя използва куката да среже панталоните му на просмукани с кръв парчета и оголи дясното му бедро. Пъхна яркосиния си показалец чак до основата му право в бълващата кръв дупка, намръщи се, размърда го леко. Струята секна. Клоувис вдигна глава.

— Звъни в шибания „Уолтър Рийд“^[1] — настоя, — незабавно!