Уилям Гибсън
Периферни тела (87)

87.
Антидотът за купонджийския час

Клоувис Рейбърн имаше прекрасна кожа. Когато Флин отвори очи, Клоувис беше точно пред нея, приведена, все едно се взираше в автономния й прекъсвач или в кабела. Беше най-лесният преход досега, от седнало положение на пейка до алея в Хайд Парк, до облегната на възглавниците в чисто новото болнично легло. Като задно салто, но не в лошия смисъл.

— Здрасти — каза Клоувис и се изправи, щом видя, че Флин отваря очи.

— Какво става?

Клоувис тъкмо разкъсваше опаковката на някакъв странен пакет.

— Гриф твърди, че съперниците са наели Лука да ни изкарат лошата страна. Аз казвам, че всеки, срещу когото протестират, автоматично се показва в по-добра светлина.

— Мейкън каза, че Бъртън идвал насам.

— Във временно мобилизирана кола — уточни Клоувис. — Голяма оргия с мобилизиране се развихри. Работниците на Пикет, тях още ги изгребват от камарата, са си държали колите на паркинга там… — Тя извади нещо малко от опаковката — обло, плоско и ярко розово. Обели гръбчето му, посегна под ръба на тениската на Флин и притисна лепенката леко вляво от пъпа й.

— Това какво е? — попита Флин и в опит да види с какво се е сдобила, надигна глава от възглавницата при все тежестта на короната. Клоувис набра ръба на собствената си камуфлажна блуза. На корем, на който човек можеше да си стърже прането, се виждаше розова точка с две тънки червени линии, пресечени в средата.

— Антидотът за купонджийския час — обясни тя. — Но ще оставя на Гриф да ти обясни подробностите. Просто не сваляй своя… — Тя вдигна короната от главата на пациентката си и внимателно я положи на нещо, което приличаше на разгъната еднократна пелена, на масата отляво на леглото.

Флин премести поглед към Конър на съседното легло, спящ под неговата корона.

— По-добре да си стои там горе — заяви Клоувис, — предвид развоя на събитията. Има доказан потенциал да довежда положението до кипване.

Флин седна. В болничното легло имаше чувството, че й трябва нечие разрешение да го направи. След това обаче в полезрението й влезе Хонг, понесъл във всяка ръка по найлонова торбичка с опакована храна. Беше с виз и тъмнозелена тениска с бял надпис „Колдайрън САЩ“, с логото, което тя беше видяла на плика в караваната на Бъртън онази първа нощ. Флин осъзна, че е минал през тясна вертикална цепнатина в стената от керемиди от лявата страна на леглото.

— Здрасти — ухили й се Хонг.

— Вече има таен проход от „Суши Барн“, така ли? — попита Флин.

— Част от сделката за антените. Не бяха ли онези имейли от теб?

— Предполагам, че си имам вече секретарки и орда по-дребни служители.

— Все някак трябваше да вкарваме храна тук — оправда се Клоувис. — Винаги държим по няколко от момчетата на Бъртън в заведението, за да следят положението.

— Дебелеят — ухили се Хонг и излезе покрай синия брезент.

— Храна за Бъртън и другите желаещи — обясни Клоувис. — Гладна ли си?

— Може и да съм… — Флин си взе колесарчето от креслото, където го беше оставила.

— Тук съм със спящата красавица, ако ти потрябвам — уведоми я чернокосата сестра. — Вярно ли е, че там горе си имаш цяло лично твое друго тяло?

— Нещо такова. Някой го е напечатал, но не му се познава.

— Прилича ли на теб?

— Не — отвърна Флин. — По-готино и цицоресто е.

— Хайде, върви да докопаш втората торба!

Тя проследи аромата на „Суши Барн“. Пликовете се намираха на сгъваемата маса, на която беше подписвала договори, а сега стоеше придърпана обратно зад синия брезент с подиумите на Мейкън и адвокатската им кантора, но вместо Хонг, завари там някой друг.

— Ти си Флин — позна я мъжът. Кестенява коса, сиви очи, блед, с розови бузи. Поредният англичанин, ако се съди по акцента, но тук, в онова, за което момичето се стараеше да не мисли като за миналото. — Аз съм Гриф! — подаде й ръка той над кутийките от стиропор и три бутилки вода от „Хефти“. — Хлодсуърт!

Флин се ръкува с него. Широкоплещест, но с тънки кости, може би не беше дори на нейните години, но носеше очукано, промазано яке с цвят на прясна конска тор.

— Звучи ми доста американско — подкачи го тя, но всъщност й звучеше по-скоро като име на герой от детско аниме.

— Всъщност се казвам Грифид — поясни събеседникът й, след това го произнесе по букви, втренчен в нея сякаш очакваше да види точно кога ще се засмее тя.

— От Вътрешните ли си, Гриф?

— Нищо общо нямам с тях.

— Мадисън каза, че първия път си дошъл с хеликоптер на Вътрешните.

— Така е. Имах достъп до такъв.

— Както чувам, доста имаш. Достъп де.

— Така е — обади се Бъртън и дръпна брезента с показалец. Изглеждаше уморен и се нуждаеше от душ. Камуфлажът и черната му тениска бяха прашни. — Бива го да поправя нещата! — И влезе при тях.

— Шериф Томи много ли те мъчи? — попита го Флин.

Брат й остави томахавката си на масата, ръбовете й бяха прилежно натикани в ортопедичния кайдекс.

— Наказва ме, но не иска да си го признае. Не му харесва каква сме я свършили там. И много се старае да ми натърка носа в тази работа. Вярно, че жертвите са повечко, отколкото възнамерявахме, Джакман настрана. Нямаше да съм против да намеря и някое парченце от Пикет, тъй и тъй ровя. Но после чух, че Лука са принесли сладката си Божия милост тук… — Бъртън изгледа сестра си. — Мислех, че си в Лондон.

— Лоубиър ме върна — обясни тя. — Онзи, който ни иска мъртви, е докарал Лука, за да ни психира. Да се прецакаме, както имаш навика да правиш на протестите им.

— Видя ли анимациите на онези табели?

— Страхотно изглежда — каза Гриф, който междувременно беше отворил стиропорените кутии. — Откъде е Хонг?

— От Филаделфия — уточни Флин.

— Отивам да се измия — заяви Бъртън и си взе томахавката.

— Направо ме присви под лъжичката да тръгна след него — сподели Флин с Гриф, когато брат й се отдалечи достатъчно.

— Карлос е на предния вход и ще му попречи да излезе. — Англичанинът развинти капачката на едната от трите бутилки вода. — Клоувис е отзад и пази и вътрешния тунел към Хонг… — С помощта на два чифта пластмасови пръчици вместо вилица той започна да прехвърля храната на трите компостни чинии, които готвачът беше донесъл. След това с единия чифт бързо пренареди всичко, така че порциите заизглеждаха по-добре, отколкото Флин би предположила, че е възможно за храната на Хонг. Ако го правеше тя, знаеше си, щеше да получи три приблизително еднакви на размери каши от нудели и рулца. Гледаше как Гриф използва клечките да разпредели малките солени фалшиви рибешки яйчица и си спомни за момичетата-роботи, които приготвяха закуските за партито на убитата жена.

— Препоръчвам ти да не обръщаш внимание на табелите на нашите зилоти-наемници — уточни Гриф. — Били са проектирани от агенция, която специализира рекламни политически нападения и са специфично предназначени да ви бръкнат лично под кожата, като същевременно настройват общността срещу вас.

— Значи онези другите са им възложили тази задача?

— Лука 4:5 са също толкова бизнес начинание, колкото и секта. Проличава си в случаи като този.

— Ти да не си от „Канала на готвачите“ случайно?

— Постигам такъв резултат само при автентичната филаделфийска кухня — отвърна Гриф. Наклони глава. — Дай ми най-хубавата италианска храна и ще я превърна в гнусотия.

— Да ядем — заяви Бъртън, който се върна и остави отново томахавката си на масата, до една от чиниите. Този път при вида й Флин си спомни как се препъна в мъжа с каишката в мазето на Пикет.

Тя сложи колесарчето насред масата, все едно беше цвете във ваза, след това седна на един от сгъваемите столове.

— Какво е това? — попита Бъртън, загледан в играчката й.

— Колесарче — обясни тя.

Гриф постави празните кутии в една от найлоновите торби, която сложи в другата, остави я на пода, обмисли положението, в което се намираше масата, седна отново. Флин се почуди дали се кани да си каже молитвата, но след това той вдигна пластмасовите си клечки и ги размаха.

— Заповядайте!

Това прехвърляне напред-назад между тялото й и периферното тяло беше объркващо. Беше ли гладна в крайна сметка? Предишния път яде банан и пи кафе, но имаше чувството, че разходката през зелената алея е била истинска. Само дето тялото й не я беше извършвало. От аромата на храната й дожаля за предишната седмица, когато още не се беше случило нищо необичайно, и още повече — заради начина, по който бе аранжирал Гриф чиниите.

— Какво е купонджийският час? — попита тя.

— Къде си чула това? — поинтересува се Бъртън.

— Клоувис ми даде антидот за него.

— Докарал си купонджийски час? — Брат й се втренчи намръщено в Гриф.

— Да го обсъдим, след като хапнем?

— Какъв е този купон? — настоя Флин.

— По десетобалната схема за военни престъпления ли? Примерно дванайсетка… — Бъртън пъхна в устата си резен рулце и го сдъвка, загледан в англичанина.