Уилям Гибсън
Периферни тела (88)

88.
Птичият парламент

Типито на Аш миришеше на прах, макар че не изглеждаше наистина мръсно. Може би и за този мирис си имаше свещ, помисли си Недъртън, докато сядаше. Периферното тяло го изгледа равно иззад потресаващата сложност на псевдоантичния екран, след това сведе очи, все едно проследяваше мотивите, гравирани на плота на масата. Аш стоеше отляво, близо до периферния. Беше свалила фуркетите на страховитата си шапчица, която напомняше черна кожена жаба, и я беше сложила пред себе си на масата.

— Даден ти е билет за птичия парламент — съобщи тя на Недъртън и когато той понечи да пита какво има предвид, просто допря пръст до черните си устни в знак да пази тишина.

Едва сега той видя, че черно-сребърният паяк от шателена е отвързан и пълзи по левия ръкав на якето й, за да си проправи припряно път с остри като игли крачета по шарката и към публициста, а очетата му от скъпоценни камъни блестяха.

Покатери се по опакото на лявата му ръка. Напълно безболезнено. Всъщност Недъртън дори не го усещаше. Което му напомни действието на медичито, чиито пипалца пропадаха неусетно между клетките на кожата му.

В този момент Аш му заговори продължително, на език като птича песен, и той я разбра.

— Недей така! — възкликна ужасѐн, когато тя млъкна, но всъщност и от неговата уста излезе птича песен, треперлива и настоятелна. След това Уилф обаче осъзна, че онова, което тя му беше казала, е „билетът“, който можеха да използват само тук и само веднъж, и той го е допуснал в променливия шифър, споделян от нея и Осиан, непробиваем като нищо друго на света, и че дори Лоубиър и всемогъщите й лелки надали ще могат да научат какво ще си кажат. След което Аш започна да му разказва подробности.

Спомена, че старицата (и Недъртън направи всичко по силите си да не обръща внимание, че птичата песен постепенно се превръща в нещо, характеризирано със сурови глотални цъкания) се е заинтересувала много от континуумите и техните хобисти. Имало например, спомена Аш, такива, които се занимават няколко години повече от Лев и са провеждали нарочни експерименти с множество континууми, тествали ги понякога до пълно съсипване, що се отнася до намиращата се в тях човешка популация. Един от тези ранни хобисти, от Берлин, известен в общността само като „Веспасиан“, бил оръжеен фетишист, пословично садистичен в отношението си към обитателите на континуумите си, насъсквал ги едни срещу други в тежка, изменчива и като цяло безполезна война и жънел еволюиралите в нея оръжия, макар че някои били твърде специализирани, за да се използват извън съответния бароков сценарий, който ги е произвел.

Недъртън погледна към периферника, който не би могъл да разбере нито дума независимо от езика, но гледаше Аш, докато тя обясняваше, че Лоубиър е получила от този Веспасиан планове и спецификации за нещо, с което в момента се обучава да работи Конър Пенски.

— Какво? — потресе се Уилф, а от устата му въпросът излезе като две мяукащи срички с удължени гласни.

Тя нямаше представа, обясни Аш, удължила собствените си гласни, но предвид фетишизма на Веспасиан и очевидната наслада на Конър при първия урок, несъмнено става дума за някакъв вид оръжие. Лоубиър, посочи тя, би разполагала с ресурси за бързо и тайно производство на нещо подобно.

Но защо, попита Недъртън, докато споделеният им език преминаваше в по-немско звучене, Аш му разказваше всичко това сега? Той не й спомена, че така повишава притесненията му, нито че направо му се пищи от това бижу, кацнало на опакото на дланта му, но му се щеше всички тези чувства някак си еднозначно да бъдат предадени през онзи мутирал датски диалект, който в момента излизаше от устата му.

Понеже, отвърна събеседничката му (като превключи на нещо, което дори не напомняше на Недъртън за човешки език или птича песен), самата Лоубиър беше станала хобист-континуумист буквално за една нощ. И понеже тя, Аш, беше осъзнала, докато предаваше стратегиите на старицата в кочана на Лев, че тази дама играе с по-дълги залози, отколкото имаше смисъл в случая. И защото, и при тези думи присви очи до единична зеница, след като беше доставил плановете за системата или устройството на Лоубиър, Веспасиан бе заминал нетипично за него за Ротердам и бе умрял там, в петък, внезапно и неочаквано, но от очевидно естествени причини — обстоятелство, от което Лоубиър, по мнението на Аш, изглеждаше изумително незаинтересована.

И всичко това се беше случило, след като се срещнаха с полицайката, продължи тя, тъй че седмицата се оказа доста натоварена. Но сега, каза, билетът на Недъртън, по необходимост доста кратък, вече се източва към края си. А щом свърши, Аш очакваше той да не споменава нито дума за онова, за което са си говорили. Беше мотивирана да сподели информацията заради загриженост за себе си, а също и за него, както и за Лев, че и за Флин и семейството й, които смяташе за невинни роднини, по случайност живеещи в чужбина.

Но какво, попита Недъртън, и чак сега успя да пренебрегне постоянната странност на собствения си вербален продукт, какво се надяваше да постигне старицата?

Аш не знаеше, разбра той думите й, но имаше чувството, че трябва да стори нещо. А посредством лелчетата на клепта Лоубиър разполагаше с неизчерпаеми средства да узнае кой с кого и за какво си е говорил. И тук съвещанието свърши, понеже паякът скочи от ръката на Недъртън и изтича обратно при нея.

После те тримата поседяха известно време, Уилф стискаше ръката на периферника под масата и се чудеше как един садистичен хобист-континуумист може да умре неочаквано, но привидно естествено в Ротердам и как е най-добре той самият да не забравя да не пита за това Лоубиър, тъй като се предполагаше, че не го знае. Но пък, помисли си, ами ако тя ги беше чула да си говорят на птичи и безсмислен език? Какво ли щеше да си помисли?