Уилям Гибсън
Периферни тела (50)

50.
Докато животът е хубав

— Не трябва ли да излезем при него? — попита Аш.

Осиан, както Недъртън знаеше, беше изключил асансьора, както вероятно и разни други уреди. Спаринг-партньорът на Антон, който и да го оперираше, щеше да си стои на този етаж.

— Няма нужда — възрази Флин от мястото си на горната площадка на трапа, втренчена в тъмния гараж.

— Какви ги върши той? — обърна се Недъртън към Осиан, който привидно се взираше с присвити очи в заключения бар, но всъщност наблюдаваше бившия Павел посредством някоя от вътрешните системи на къщата.

— Върви заднешком — отвърна Осиан, — после тръгва напред. И прави някакви сложни движения с ръце.

— Интегративни упражнения — обясни Флин, която се прибра вътре. — Пехотинска им работа. Правеше го ужасно често, преди да получи уврежданията си.

— Какво му се е случило? — попита Недъртън.

— Война.

Публицистът си спомни обезглавеното тяло на стълбите в Ковънт Гардън.

— Отърсва си якето — обяви Осиан. — И си гледа ръцете. Между другото, усвоил е как се включва нощното зрение на тялото. Тръгва насам, в лек бяг… — Той погледна Флин, която вече очевидно видя. — Голямо шоу врътна твоя човек — каза й. — Военен е бил, нали?

— Първи тактилен разузнавателен отряд — уточни Флин. — Първи влизат, последни излизат… Може и да се е свързал с едно-друго от вградките, както прави брат ми. АВ се опита да открие какво става, но…

— Албърт и Виктория? — изуми се Аш.

— Администрация за ветераните.

Недъртън отиде до вратата и видя най-близката арка да пулсира, когато спаринг-партньорът мина под нея тичешком. Би предпочел облачното ИИ пред тази ходеща психологическа нестабилност, която Флин им предложи. Защо беше довела този човек, а не брат си?

Ето го, вече изкачваше трапа.

— Май му изкълчих един пръст — каза от вратата Конър, а акцентът му напомни на Недъртън на този на момичето. Кутрето на лявата ръка беше изпънато. — Останалото е наред. Даже е супер. Всичките ли са такива, тези неща?

— Този тук е оптимизиран за бойни изкуства — обясни Недъртън, което предизвика повдигане на вежда. — Тренировъчно чучело. Принадлежи на брата на приятеля ни.

Аш извади едно медичи.

— Ела насам, моля.

Тялото отиде до нея с протегнат пръст, като дете. Тя опря медичито в кутрето му.

— Разтегнато сухожилие — обясни. — Неудобството би трябвало да е отминало, но се постарай да не го насилваш много.

— Какво е това? — попита периферникът, загледан надолу към медичито.

— Болница — отвърна Аш и го прибра.

— Благодаря. — Периферникът сви в юмрук пострадалата си длан и пак я отвори. Отиде при Флин и сложи ръце на раменете й. — Мейкън предположи, че точно това ще стане.

— Казах му да не ти разкрива прекалено много — отвърна тя. — Страхувах се, че няма да се получи.

— Все едно съм наред! — Периферникът свали ръце от раменете й. — Но после се сещам, че е само сън и не съм цял.

— Не е сън — възрази Флин. — Не знам какво е точно, но не е сън. Не знам обаче дали и двамата сме наред.

— Никога не си бях изкълчвал нищо насън — сподели периферникът. — Горе-долу схванах, докато бях там навън, че ако не внимавам, мога да му счупя врата.

— Би могъл — съгласи се Аш, — ако приемем, че то е човешко тяло. Генетично е такова, в по-голямата си част. Но е също така и много ценно движимо имущество, което сме взели назаем, за да те доведем тук.

Тялото застана мирно, със звучно тропване на токовете, вирнало комично масивната си брадичка, отдаде по военному чест, след това се отпусна отново в онази спокойна, вечно небалансирана стойка, която не принадлежеше съвсем на Павел.

— Мейкън — каза на Флин — смята, че това е бъдещето. И Бъртън ми каза същото.

— Той у вас ли е в момента? — попита Флин.

— Беше, когато тръгнах. Може да си е отишъл.

— Сърдит ли ми е?

— Няма време да се сърди, грижи се за мен. Някой си е купил следващото ниво, щатския сенат, и натискат шерифа. Томи иска да говори с мен за някакви момчета от Мемфис… — Недъртън сметна усмивката на госта им за ужасяваща. — Бъртън каза, че го правят само за да се закачат с теб и него — продължи Конър, — и да ти предам, че има нужда от малко внимание от този край.

— Какво внимание?

— Каза, че трябва да си купят губернатор, докато нещата вървят. За такава сделка нямате достатъчно пари.

— Това е по специалността на Осиан и Аш — обади се Недъртън, което накара и Флин, и периферното тяло да се обърнат и да го погледнат. — Съжалявам. Но ако въпросът е спешен, предлагам да го повдигнете веднага. Лондонският икономически университет е на вашите услуги. Или поне някаква неофициална и недипломирана негова фракция.

Сега пък Осиан и Аш се взираха в него.

— Това са само пари — каза им той.