Уилям Гибсън
Периферни тела (75)

75.
Катализатори

Вътрешните ще те приберат безвъзвратно, ако те хванат да се мъчиш да фабнеш сепиен костюм. По-сигурно е, отколкото за принтиране на части да си направиш оръжието пълен автоматик, по-вероятно е, отколкото за печатане на повечето дроги… Флин изобщо не очакваше да види такова нещо, освен по видеото, да не говорим да го носи.

Нощта зад имението на Пикет изглеждаше невъзможно тиха, поне доколкото можеше да я различи през костюма. Все очакваше някой да кресне, да открие стрелба, да задейства аларма. Нищо. Само колелата на едно АТВ, които хрущяха по чакъла. Електрическо, толкова ново, че още ухаеше. Платено с част от лотарийната печалба на Леон, предположи момичето, или с онези пари от Клантън. Усещаше се, че има мощност — стига да му сложиш лопата отпред и можеш да изравниш този път. Бяха прокарали алпинистко въже през фабричните му халки за по-лесно държане. Колелата бяха от скелетен тип, непневматични. На чакъла се бяха преоформили като гуми за пресечен терен, но когато Бъртън зави надясно и слезе от пътя, се разшириха. На тревата машината беше дори по-тиха.

— Мейкън? — Не беше сигурна дали той може да я чуе.

— Тук съм — обади се буболечката в ухото й. — Сега те извеждаме. После ще говорим.

Флин не виждаше накъде са тръгнали. Костюмът на Бъртън беше прекалено близо до онези части на нейния, през които се очакваше да вижда тя, така че се бяха зациклили взаимно и се опитваха да се имитират един друг, заради което увиваха и двамата с брат й в предизвикващ главоболие облак разкривени шестоъгълници. По Ciencia Loca бяха показвали такова нещо. Ето че Бъртън натисна спирачките и изключи двигателя. Флин го усети да премята крак и да слиза от АТВ-то. Чу го да разлепва велкрото на камуфлажа си, след това посегна и разлепи и нейния, близо до шията. Нощен ветрец пролази по лицето й. Бъртън се пресегна навътре и я стисна за рамото.

— Изи Айс — повика я по прякор. Флин едва го чуваше заради тапите за уши. Извади лявата, на оранжевата връвчица. Брат й обясни. — Задръж ги на място. Може да стане шумничко.

Ето защо тя натика тапата обратно, завъртя глава, за да го стори и ето ти го Конър, в протезата си от АВ с масивните глезени, стоеше зад Бъртън в сянката на метална барака.

Трябваха й секунда-две да осъзнае, че това не може да е той, понеже торсът и двата крайника изглеждаха някак странно. Буцести, все едно някой ги е облякъл с черните му полартек трика, пълни с глина за моделиране в изобилно количество. И си беше сложил, както стана ясно след крачка към него, една от онези отвратителни на вид маски на президентката Гонзалес, с иконичните белези от акне, оформени като стилизирани кратери върху преувеличените скули. Флин надзърна в празните очи. Черно нищо.

Карлос заобиколи протезата с булпъп под мишница. Целият в черно. Същите на цвят дрехи носеше и Бъртън под разципения костюм. Карлос си беше сложил черна плетена шапка, намъкната до веждите, очите му бяха като ями под очилата за нощно виждане.

— Трябва ни костюмът ти за онзи тип — обясни.

Флин го остави да се свлече до глезените й и го събу. Орлякът шестоъгълници беше изчезнал и вече изобразяваше тревата. Карлос го вдигна и се зае да разкопчава ципове и велкрота. Уви го около високата дълга раница, каквато стана ясно, че носи протезата. Бъртън междувременно я наметна отпред със своя костюм, с маската на Гонзалес, надзъртаща през незаципен отвор. Двамата работеха щателно, а велкрото скърцаше тихо, докато съединяваше костюмите. Ако се направеше както трябва, двата костюма нямаше да влязат в микрофонията на зациклянето. Черното на войниците се вихреше по сепийното покритие. Когато свършиха, и двамата отстъпиха назад и протезата се превърна в сянката, в която стоеше.

— Дрешката напред! — каза Бъртън на някой, който не се намираше тук.

Чудовището направи първата си крачка и излезе от сянката. От него се виждаше само маската, като изключим глезените и стъпалата. Приличаше на глич в бъгава игра. Кръвта на мъжа с каишката сигурно още беше някъде по него. Флин не си спомняше лицето на тъмничаря си. Протезата направи втора крачка, после трета. Същата походка, спомни си тя, отвеждаше Конър до хладилника, само дето сега протезата се привеждаше напред под тежестта на раницата. Щрапаше, плоскостъпо и с дебели глезени, към чакъла. Сега вече маската изчезна. А протезата се насочи към грозната, осветена от прожектори къща на Пикет.

— Какво правите? — попита Флин брат си.

Той вдигна показалец към устните си, качи се на АТВ-то и й даде знак да се настани зад него. Карлос се намести зад нея, пресегна се да сграбчи алпинисткото въже и Бъртън потегли по тревата и встрани от чакъления път.

Както Флин видя, Пикет притежаваше игрище за голф и по него брат й се отдалечи от къщата, бараките и машините. Луната изгряваше. Гладката почва беше или полимер, или изкуствена трева. Миещо мече застина при вида на машината и завъртя глава да проследи преминаването им.

Зад зелената морава плавен склон прерастваше в неокосено пасище с няколко прокарани през него пътеки, може би направени от говеда или коне. Флин видя нещо бяло в далечината — в крайна сметка се оказа онази същата грозна бяла ограда, но покрай различен участък от пътя. При появата на АТВ-то се надигнаха два силуета в черно, изтичаха до оградата, вдигнаха участък от нея помежду си и го дръпнаха встрани. Бъртън мина през отвора, без да забави скорост, излезе на асфалта, за който Пикет сигурно плащаше на окръга да поддържа в такова добро състояние, и след това ускориха по него.

На около половин миля оттам ги чакаше Томи с голямата си бяла кола, шапката на помощник-шериф и черното си яке. Бъртън намали скорост и паркира до него.

— Флин! — възкликна Томи. — Добре ли си?

— Така ми се струва.

— Някой посегна ли ти? — Той я гледаше така, все едно беше способен да я види отвътре.

— Не.

Помощник-шерифът продължи да я гледа по същия начин.

— Ще те приберем у дома.

Бъртън слезе от АТВ-то, прекоси пътя и застана с гръб към тях, за да се изпикае. Флин слезе. Карлос се придърпа напред до шофьорската част на седалката, хвана ръчките, запали двигателя и обърна машината. Изчезна в мрака, преди Бъртън да пресече пътя отново, упътен обратно натам, откъдето бяха дошли; според Флин отиваше да прибере другите двама.

Томи отвори вратата откъм пътника и тя се качи. Той заобиколи, за да обслужи и задната врата откъм шофьора, дръпна своята и се качи. Бъртън се настани зад него и двамата затвориха вратите си.

— Добре ли си, Флин? — попита Томи отново и й хвърли поглед.

Тя също затвори вратата си.

Той запали колата и покараха известно време в тъмното, в противоположната посока на онази, в която беше тръгнал Карлос. После светнаха и фаровете.

— Пикет е задник — заяви Флин.

— Знаехме го и бездруго — отвърна Бъртън. — А Рийс?

— Пикет е казал, че ще го убит, ако не ме заведе. Според него Вътрешните можели да го намерят навсякъде.

— Предположих — съгласи се брат й.

Само че Флин не искаше да говори за Рийс или за операцията, която бяха подхванали. Не беше в настроение и да говори с Мейкън през буболечката, понеже щяха да я чуят, а Томи се съсредоточаваше върху пътя. Така че завръщането им в града се оказа много продължително и всичко, случило се междувременно, се превърна в нещо като сън, който обаче продължаваше.

Почти бяха стигнали до града, когато Бъртън каза на някой, намиращ се на съвсем друго място:

— Давайте.

Видяха светлината — огненото кълбо зад гърбовете им хвърли сянката на колата на пътя пред тях. Чуха взрива — и после Флин си помисли, че е могла да пресметне километрите, като при светкавица.

— Дявол го взел — изръмжа Томи и намали скоростта. — Какво, по дяволите, направихте?

— Печатари! — обади се Бъртън от задната седалка. — Все успяват да си взривят собствените задници…

Помощник-шерифът не отговори. Отново натисна газта. И се взираше право в пътя.

Флин се надяваше Рийс изобщо да не е спирал, да е напуснал окръга, да е тръгнал към друг щат, да се е измъкнал. Не искаше да пита Бъртън какво е станало с него.

— Пие ли ти се кафе, Флин? — попита Томи накрая.

— За мен е твърде късно, благодаря — каза тя с глас, който не звучеше като нейния; глас на човек, на когото не се беше случвало нищо подобно, а после просто заплака.