Уилям Гибсън
Периферни тела (122)

122.
Железни чудеса

Когато Флин отвори очи, Конър лежеше под короната си и никой не чакаше да й помогне да свали своята, а леглото на Бъртън беше празно. Чуваше се фонов шум, който нямаше никакъв смисъл, но после тя долови налудничавия смях на Леон и предположи, че има купон. Остави короната си на възглавницата, седна, обу си обувките и отиде да надзърне под ръба на синия брезент.

Също като огражденията на болничния ъгъл, другите сини парчета бяха свалени и бившият франчайз за минипейнтбол се беше превърнал отново в едно голямо помещение, каквото си беше поначало — или поне онази му част зад стената от керемиди. Всички лампи светеха ярко и хората седяха по бюрата, стърчаха и пиеха бири или си говореха. Карлос беше прегърнал през раменете Такома, която май всеки миг щеше да се разсмее. Повечето ветерани на Бъртън, които Флин познаваше, още бяха тук, но имаше и непознати, също и хора с черни бронежилетки, но нито един от тях не носеше булпъп, само отворени бири. Сред тях стоеше и Брент Вермети, по дънки и тениска на „Суши Барн“ с надпис „Вземи, утрепи ме“ върху шарката на Хонг, надраскан с дебел маркер за графити (понеже, както се оказа, бил записал протестно видео още преди Вътрешните да се доберат до градските граници и това беше факторът, вкарал го в борда на директорите като главен съветник седмица по-късно). Мадисън говореше с него, ухилен като напушен Теди Рузвелт, с елек, пълен с химикалки и фенерчета. Джанис стоеше до тях. Забеляза Флин и веднага се приближи, за да я прегърне здраво.

— Не знам какво си направила, но спаси задниците на всички!

— Нищо не съм направила — възрази Флин. — Лоубиър и момчетата успяха. Къде е Гриф?

— Във Вашингтон. Занимава се с Вътрешните. Или по-скоро ги строява. Запознава ги с новия директор, както е казал на Мадисън Томи.

— А той къде е?

— Тук нейде. Преди малко го видях с Мейкън и Едуард… — Джанис се озърна, не забеляза никой от тримата и отново се обърна към Флин. — Намериха Пикет.

— Трупа му ли?

— Печатарския му задник, за нещастие.

— Къде?

— В Насау.

— Бил е в Насау?

— И сега е в най-черния списък на Вътрешните за забрана за летене — там е, откакто Гриф се докопа до телефона… — Джанис отпи от бирата си. — Междувременно изглежда, че брат ти най-сетне си е паднал по Шейлин.

Флин проследи посоката на погледа й и видя Бъртън, кацнал на една от онези малки самоходни колички, с бира в ръка, да си говори нещо с Шейлин, която седеше на ръба на едно от бюрата, наведена към него.

— Не се е случило в библейския смисъл на думата — уточни Джанис, — понеже тя не би искала да му скъса шевовете. Въпрос на време е обаче, така ми се струва.

— Сладката сестра на Бъртън — обади се Конър зад гърба на Флин и тя се извърна да го види кацнал на инвалидна количка, чиито дръжки стискаше Клоувис. Попита го:

— Как е Дийдра?

— Вероятно си прави нови татуировки в чест на преживяното приключение. Пратих я у тях с такси.

— Какво си й направил?

— Наплясках я. Покрещях й. Не мисля, че всъщност я впечатлих особено… — Конър погледна към Джанис. — Бира за ранения боец?

— Веднага — отвърна тя и изчезна.

— Павел обаче си го отнесе — отбеляза Флин.

— Лоубиър ми нареди да се пробвам, ако се отвори възможност. Костюмът ми притежаваше известни качества на паракрило, така че не скачах съвсем на сляпо. Идеята беше да очистим Хамед, преди да успее да дръпне спусъка на дроновете на Вътрешните тук при нас. Не успяхме, разбира се. Има си причина да не са ме взели във Военновъздушните сили, нали? Лоубиър поръча чисто нов периферник в замяна. Плюс един лично за мен.

— Изи Айс! — приветства момичето Мейкън. С Едуард се държаха за ръце, а в свободните стискаха по бира.

— Дай да дръпна една глътка, Мейкън! — примоли се Конър, тъй че майсторът му подаде бутилката си и я наклони така, че той да успее да отпие. Конър избърса уста с опакото на останките на лявата си ръка.

А след това Флин видя Томи да влиза от главния вход, право през мястото, на което навремето стоеше големият пясъчник за пейнтбол-танковете. Засия срещу нея, все едно тя е някакво чудо.