Уилям Гибсън
Периферни тела (19)

19.
Аквамаринова лепенка

Дронът, с размер на славейче, имаше само една перка. Когато се изравни с нейната скорост под улична лампа в равния участък от „Портър Роуд“, Флин забеляза един пръст широко парче аквамариново тиксо на корпуса му.

Леон се беше върнал от разменна среща с голяма ролка от него, горе-долу по времето, когато брат й се премести в караваната — оттенък, който досега не бяха виждали при тиксо. Двамата с Бъртън го използваха за един вид обозначителен знак за играчките си, когато си играеха с дронове. Тя обаче не смяташе, че и сега се закачат, въпреки че явно я изпращаха вкъщи от „Джимис“, което означаваше, че са се върнали от Дейвисвил.

Главата я болеше, но разкарването на Конър Пенски от паркинга на заведението май й беше пооправило скапаното настроение. Нямаше да се налага да замества Бъртън в играта оттук насетне; щеше да помага на Шейлин да произвежда разни неща или да си намери нещо друго за правене.

Налагаше се обаче Бъртън да провери какво е монтирал Конър отзад на Тарантулата. Надали беше безвредно. Флин се надяваше да е просто лазер, но се съмняваше.

Въртеше бързо педалите, за да помага на маховика да пълни батерията, но и защото искаше да се изтощи и да успее да поспи добре. Вдигна глава под следващата лампа и пак видя дрона. Не беше много по-голям от папараците в играта, но вероятно беше отпечатан във „Фаб“-а.

Зави по криволичещия, наклонен участък на „Портър“ и ето ти ги Бъртън и Леон под следващата лампа, в очакване до шперплатовата китайска кола, която бяха наели за пътуването до Дейвисвил. Бъртън беше с бялата си тениска, а Леон — със старо дънково яке, което повечето хора не биха облекли и за да окосят моравата. Леон не вярваше в идеята на Бъртън за издокарване за работа — а и в нищо друго. Тя го видя да посяга и да грабва дрона от въздуха, докато забавяше скорост пред тях.

— Здрасти — поздрави ги.

— Ти си здрасти — отвърна Бъртън. — Качвай се. Леон ще докара колелото ти.

— Защо? Няма да върти педалите. А сокчето ми трябва.

— Сериозно говоря — настоя брат й.

— Но мама…

— Тя е добре. Спи. Трябва да поговорим.

— Ще въртя педалите — обеща Леон.

Флин слезе от колелото, а той го задържа с ръка на рамката.

— Ще ти обясня в колата — каза Бъртън. — Хайде.

Тя се качи в двуместното возило, което майка им би нарекла кутия за яйца, с хартиена коруба, наноимпрегнирана срещу вода и масло. Миришеше на промазани пуканки. Подът от страната на пътника беше обсипан с обвивки от храна.

— Какво стана? — попита Бъртън веднага щом тя затвори вратата.

— В „Джимис“ ли? — Леон се беше качил на колелото и се олюляваше с дрона в ръка, но после потегли по-нормално.

— На проклетата работа, Флин! Обадиха ми се.

— Кой?

— „Колдайрън“. Какво е станало?

— Стана това, че е поредната тъпа игра. Видях някого да убива една жена. Някаква нанотех касапска фантазия. Задръж си я, Бъртън. Аз приключих с нея!

Брат й я зяпна невярващо.

— Убили са някого?

— Една жена, изядоха я жива. Отвътре навън.

— И видя кой го направи?

— Бъртън, това е игра.

— Леон не знае — обясни той.

— Какво не знае? Нали каза, че получавал пари в „Хефти Пал“-а вместо теб?

— Не знае какво точно представлява. Само, че печеля някакви пари.

— И защо са се обадили?

— Понеже искат да знаят какво е станало по време на смяната. Но аз нямах представа.

— А те защо не са наясно? Не са ли заснели всичко?

— Май не са, така излиза. — Той почука с пръсти по волана. — Наложи се да им кажа за теб.

— Ще те уволнят ли?

— Казаха, че някой е приел поръчка за живота ми, тази вечер, на престъпен борд в Мемфис. Осем милиона.

— Мамка му. Кой?

— Казаха, че не знаят.

— Защо?

— Някой смята, че съм видял това, на което си станала свидетел ти. Знаеш ли кой го направи? Кого видя, Флин?

— Откъде бих могла да знам? Някакъв задник, Бъртън. В игра. Заложи капан на мацката. Знаеше какво става.

— Парите са истински.

— Какви пари?

— Десет милиона. В „Хефти Пал“-а на Леон.

— Ако Леон има десет милиона долара в своята сметка, данъчните ще го сурвакат още утре.

— Все още ги няма. Ще спечели щатската лотария при следващото теглене. Трябва да си купи билет, а аз ще им дам номера.

— Не знам какво са ти направили Вътрешните, но вече знам, че си луд.

— Те трябва да говорят с теб — настоя Бъртън и запали колата.

— Вътрешните? — Сега вече Флин беше не само объркана, но и изплашена.

— „Колдайрън“. Всичко е уредено…

Докато се спускаха по „Портър“, Бъртън караше с изключени фарове, присвил масивните си рамене над крехкия на вид волан.