Уилям Гибсън
Периферни тела (74)

74.
Онзи първи нежен допир

— Извеждат я — каза Осиан.

Операторът на екзоскелета, онзи от кочана, тъкмо се беше настанил на задна седалка в скъпарската бронирана кола, с лице към неподвижната количка и отпуснати черни манипулатори.

— Кой?

— Лудият брат. Провежда ексфилтрацията. Аш казва, че тя малко преиграва.

— Флин ли?

— Лоубиър. Запечатай вратата! — Последната реплика очевидно се отнасяше за бентлито, чиято отворена врата послушно се смали до несъществуваща точка, абсолютно гладка шир от сребристосива боя. Недъртън сметна последния етап на затварянето за особено неприятен, някак октоподски. — Пълен херметик. Изпусни една трета от атмосферата вътре.

Недъртън чу силно съскане на въздух.

— Разглоби я — каза Осиан, вероятно на оператора. — Ако наръчниците не са адекватни, поискай ни помощ.

— Преиграва, така ли?

— Кани се да даде урок. Доста сериозен и необратим.

— Първо трябва да изведе Флин.

— Да й звънна ли, а? Сигурно няма да има нищо против нашия домашен шашмаджия да я прекъсва точно в момента…

Недъртън пренебрегна обидата.

— Какво става там вътре?

— Опитваме се да свалим от бебешката количка две самоограничаващи се роячни оръжия с автономен прицел. Не би трябвало да се окаже ужасно трудно, както предполагаш, след като вече си ме видял да изключвам напълно пущината. Не че садистичните копелета, които са я създали, биха опростили дотолкова живота ни. Ето, нашият техничар отваря обшивката… — Осиан се вслушваше в нещо, което Недъртън не можеше да чуе. — И хоп, започна се. Прав бях.

— Какво хоп?

Ирландецът направо грееше от самодоволство.

— Не й хареса това първо нежно докосване, а? Изпусна асемблери. Проядоха по-голямата част от кожената тапицерия на бащата на Зубов и биологичните елементи на левия ни манипулатор. А другите не ми вярваха, че гадината е винаги нащрек! Няма копче за изключване. През цялото това време е чакала да убие всеки, който се опита да я изкърти от количката. Ще ги извадим обаче и двете, и то за нула време. А онази, която се задейства, не е пуснала повече от няколко хиляди буболечки. Остават й милиони. Не може да бъде презаредена, честно казано, не и извън Новосибирска област.

Появи се позлатената коронка.

— Флин в безопасност ли е? — попита Недъртън.

— Казах ти, че не знам — сопна се Осиан.

Публицистът се отдалечи от бентлито.

— Очевидно да — заяви Лоубиър.

— Осиан твърди, че според Аш преигравате. Цитирам думите му.

— Аш е много умна, но не е свикнала да оперира от страната на силата. Напълно невероятно е Пикет да си намери място в нашата схема. И някой наскоро се опита да ви убие, мистър Недъртън. Може да приемем, че наркобаронът вече е осъществил определен вид връзка, колкото и далечна да е тя, с онзи, издал заповедта. Искате ли да отидете там?

— Къде да отида?

— В кочана на Лев.

— Това е невъзможно. Нали?

— Физически — да. Виртуално, макар и доста примитивно? Детска игра.

— Така ли?

— Твърде буквално в случая — отвърна старицата, — но да.