Уилям Гибсън
Периферни тела (91)

91.
Равноного

С Бъртън на средното легло, кръв по чаршафите и дистанционния хирургически апарат като коруба на гигантска мокрица, изработена от същата цветна пластмаса като пистолета на Клоувис, задната стая на „Колдайрън“ приличаше на полева болница. Апаратът, управляван от националния военен медицински център „Уолтър Рийд“, беше залепнал плътно за пациента — от пъпа до над коленете — и издаваше изненадващо много звуци, докато се занимаваше с онова, за което беше предназначен. Дрънчеше и щракаше по време на работа. Извличане на безформения куршумен фрагмент, полагането му на малък поднос, зашиване на артерията, затваряне на дупката в крака на Бъртън. Поне такъв беше планът. Гриф беше обяснил на Флин, че хидростатичният шок не е засегнал Бъртън много зле, понеже рикошетът от бетона бил изхабил голяма част от енергията. Иначе, при изстрел от подобно разстояние, самият удар бил способен да го убие въпреки бронята, спряла куршума.

Хирургическият апарат е още един предшественик на периферниците, каза си Флин, което я подсети, че държи колесарчето в скута си на ръба на леглото, което беше най-далеч от Конър. Когато не можеше да понася повече да гледа Бъртън, понеже той беше в безсъзнание, с прозрачна тръба в носа, лепкави кръгчета-датчици на челото и голите гърди, и няколко различни тръбички, набоцкани в ръката, отклоняваше поглед към Конър, който с отпуснато и спокойно лице управляваше нещо на седемдесет години в бъдещето. После поглеждаше към Гриф, който кимаше с долепен до ухото телефон, но говореше твърде тихо и Флин не чуваше думите му. Когато отново събереше сили, пак се втренчваше в Бъртън.

Дистанционното устройство продължаваше да си щрака. Мокрицата беше равноного — ракообразно, а не насекомо. Най-големите живееха в океана. В гимназията ли се преподаваше това или го знаеше от „Нешънъл Джиографик“? Флин не си спомняше точно.

Клоувис беше отишла да вземе душ. Студен като начало, както заяви, и напълно облечена, понеже така вероятно щеше да отмие повечето от кръвта на Бъртън от дрехите си. Флин дори не знаеше, че тук има душ. Сестрата обясни, че бил на маркуч, в килера на чистачите с канал на пода, и точно тогава не й се стори особено странно Клоувис да й изнася лекция, както си стои с всичката кръв на Бъртън по себе си. Брат й се нуждаеше от кръвопреливане, но те разполагаха с предостатъчно кръв от неговата група. Което означаваше, че имат и за Флин, понеже техните бяха еднакви. И притежаваха този хирург, както Клоувис каза — бил на Тайните служби и си го пазели в случай, че застрелят президента. Вероятно дори го управляваше същият екип хирурзи.

Ако Конър не се намираше под короната, щеше да се наложи Флин да му обяснява всичко това. Не че знаеше какво става, като изключим видяното. Томи се обади на няколко от служителите си да дойдат да разчистят алеята и да приберат бандитите от засадата със сепийните костюми, но не се чу и едничка сирена. Стрелците не бяха местни, иначе шерифската служба щеше вече да е осведомила Томи кои са. И май никой в града не беше чул стрелбата.

Явно се беше шашардисала, реши Флин, докато гледаше лицето на брат си под съпровода на щракащия и съскащ апарат, чиито малки мокрицови крачета шареха с упоение в присъщото им занятие. Флин ги беше видяла да блещукат, когато Карлос и Гриф бяха вдигнали апарата и го бяха сложили върху брат й — тогава Клоувис, която стоеше на колене до леглото с окървавен яркосин пръст, все още пъхнат в бедрото му, за да притиска артерията, си извади пръста и машината оживя и заиздава звуци.

Шашардисала се беше, понеже се чувстваше в същото състояние, в което беше изпаднала и онзи път в „Операция «Северен вятър»“, само че сега не можеше да крещи на дивана или да слезе от верандата на Джанис, за да повърне на тревата. Просто си седеше на ръба на леглото, което предположи, че е нейно, ушите й звънтяха и отвъд бученето долавяше ръбатия акцент на Гриф, който говореше по телефона си. Имаше чувството, че Бъртън ще се оправи, но се притесняваше, че не се вълнува много от това.

— Не ми изглеждаш много добре — заяви Томи, седна до нея и я хвана за ръка, просто така, все едно беше най-естественото нещо.

И Флин си спомни ръката на Уилф на онзи зелена алея на „Оксфорд Стрийт“ и онова животно с пърхащи червени крила високо във влажните сиви клони.

— Ушите ми пищят.

— Ще имаш късмет, ако не си получила трайно увреждане — отвърна Томи. — Част от онова, което чувстваш в момента, е просто заради децибелите. Засягат нервната ти система.

— Бяха като първите четирима в онази кола — промърмори Флин. — И после онези двамата под караваната. Дузина души са мъртви заради нас…

— Не ги караш да те нападат.

— Вече не виждам разликата.

— Моментът не е добър и да се опитваш. Но имам нещо, което трябва да сверя с теб, докато нашият човек тук е на телефона. Моментът не е добър и за това, но ще трябва да го направя… — Томи гледаше Гриф.

— Какво?

— Не искам да използват тази гадост върху Лука 4:5. И върху никой друг.

— Купонджийският час ли?

— Нямаше да го наричаш така, ако имаше някаква представа какво причинява.

— Бъртън каза, че приложението му е военно престъпление.

— Така е — съгласи се Томи, — и си има причини. То е аерозол. Тази нощ ще пуснат една малка птичка, боядисана в черно, да напръска всички по редицата.

— Какво ще им причини?

— Препаратът е стимулант, афродизиак и — малко ми е трудно да произнасям думата — психомиметик.

— Какво ще рече това?

— Изцяло преповтаря състоянието да си пълен непукист и сериен убиец — садист.

— Мамка му…

— Не искаш да ти тежи на съвестта. Аз не го искам на моята… — Томи се обърна към Бъртън. — Сега се чувствам същински негодник, задето толкова го юрках за направеното у Пикет.

— Каза ми, че си недоволен. Май не ти се сърдеше много.

— Не са знаели, че ще гръмнат тези цистерни със смес. Онова, което бяха накачулили на ход-бота на Конър е щяло да свърши чудесна работа срещу Пикет и неколцина от хората му и, честно казано, не бих ги пържил на бавен огън за това. Но всъщност гръмнаха някакви бедни нещастници, които не са имали друг начин да си вадят хляба и някои от тях дори познавах до там, че да се поздравяваме… — Той стисна ръката на Флин и я пусна.

Тя се почуди кой ли там горе е дарил Аш с онези безумни очи и дали не биха могли да направят същото и за някой тук с помощта на равноногия апарат. Или да оправят онова, заради което гличваха тактилните рецептори на Бъртън. Странни въпроси си задаваше, но вече се чувстваше малко по-добре. Пресегна се отново за ръката на Томи, понеже когато я държеше и слушаше гласа му, ефектът като от „Операция «Северен вятър»“ се разсейваше.