Уилям Гибсън
Периферни тела (102)

102.
Трансплант

Недъртън завари Осиан да го чака до шатрата на Аш с пъхната под мишница тясна кутия от палисандър, а неприятният профил на шестколесното „Бентли“ не се виждаше никъде.

— Аш вътре ли е? — попита публицистът. Периферното тяло на Флин вървеше до него и го гледаше как говори. Беше я събудил, ако може така да се каже, след като Аш се обади и помоли да я доведе в шатрата за среща.

— Забавиха я — заяви Осиан. — Ще дойде след малко.

— Какво е това? — попита Недъртън, вторачен в правоъгълната дървена кутия.

— Калъф за чифт дуелни пистолети от времето на Регентството, оригинален. Влизай!

Шатрата миришеше, вече познато, на отсъстващия в нея прах. Дисплеите на Аш, ахатовите сфери, бяха единственият източник на светлина. Недъртън дръпна стол за периферното тяло, а тя седна и погледна към Осиан. Икономът остави палисандровата кутия на масата. Като продавач, който разиграва и капка драма в представянето си, той откопча две малки бронзови закопчалки, спря за момент за ефект, след това вдигна капака на панти.

— Временно деактивирани — каза, — и то за първи път, откакто са напуснали завода на количката…

Кутията беше подплатена със зелен филц. В еднакви, пасващи им точно гнезда бяха положени чифт, както Недъртън предположи, пистолети. Приличаха на играчки с къси дула като лъскави захарни пръчки в преплитащи се кремаво и алено.

— Как така прилягат в кутията толкова добре?

— Преустроихме вътрешността й. Искахме нещо, в което да могат да се носят. Не бих пъхнал някой от тях в джоба си, колкото и уверен да съм, че са обезопасени. Потрябва много сериозен майсторлък да ги изключим, но успяхме да пуснем асемблери само онзи път, когато присъстваше и ти. Зубов заведе бентлито на специалист, да клонират пет метра кожа и да поправят тапицерията.

— Лоубиър цени тези оръжия, понеже са трудни за проследяване?

— По-скоро понеже са идеални за терористичен акт — отвърна Осиан. — Не са огнестрелни в балистичния смисъл на думата. Дори не изстрелват същински заряд. Те са управляеми роячни оръжия. Плътояди, както им викат в занаята.

— Що за занаят е това?

— Изстрелват самоограничаващи се едноцелеви асемблери. С обхват малко под десет метра. Не правят нищо друго, освен да дезинтегрират меки животински тъкани, включително, очевидно, и скъпата италианска кожена тапицерия. Правят го малко или много незабавно и след това се самоунищожават. По този начин не представляват опасност за потребителя, или по-скоро за детето, тъй като единственият им потребител следва да се намира в количката.

— Но те имат дръжки — забеляза Недъртън. Дръжките бяха оформени като папагалски глави. Бяха в същия кремав цвят като дулата, но без червената лента — матови и със структура като на кост.

— Дръжките и ръчните спусъци са дело на вашия Едуард, изработени по спецификации на Лоубиър. Доста си го бива.

— Не разбирам защо детска количка би била екипирана изобщо с нещо подобно.

— Защото не си руснак, нали? Ефектът на едно от тези върху човешкото тяло определено би ти грабнал вниманието. Наистина втрещяващ резултат. Ако видиш събрата си похитител да умира по този начин, логиката подсказва, че ще избягаш. Или поне ще опиташ. Оръжията са самоприцелващи се. Щом системата прихване цел, пуска асемблерите натам, където са нужни.

— Нали си ги обезвредил напълно?

— Не за постоянно. Лоубиър разполага с ключа за тях.

— Защо са й необходими?

— Обсъди го с нея — заяви Аш на влизане в шатрата си, а някакво животно побягна трескаво, на четири крака, от бузата й и надолу по шията.

— Кога очакваме Флин? — попита Недъртън и погледна към периферното тяло.

— Очаквах вече да е тук — отвърна Аш, — но току-що ни казаха, че не е на разположение. И че ще се наложи да я чакаме… — Тя за кратко загука на Осиан на дрезгав птичи език. Той спусна капака над пръскалките-пистолети. Техничката продължи: — Междувременно мисля, че разрешихме проблема на Флин с незнанието на неопримитивистки кураторски жаргон.

— В какъв смисъл? — попита Недъртън.

— Предполагам, може да се нарече „терапия с фекален трансплант“.

— Наистина ли? — Публицистът я изгледа изумено.

— Имплант със синтетични щуротии — поясни Аш и се усмихна. — Процедура, която не си представям някога да ти потрябва.