Уилям Гибсън
Периферни тела (18)

18.
Клубът на боговете

Недъртън беше раздразнен до крайност от бохемската глупост на работното място на Аш, както и очакваше да стане. Не защото беше безсмислено миниатюрно, макар че Аш беше използвала скелета и брезенти да огради най-далечното и най-малко възможно ъгълче от гаража на дядото на Лев, нито защото го беше декорирала да напомня по-ексцентрична версия на „Любовта на менадите“ а по-скоро заради това, че положи чутовни, болезнени усилия да им поднесе новините си по абсолютно ексцентричен начин, макар онова, което се канеше да им покаже, да можеше да се види и на фийд.

Полирани сфери от замъглен в различна степен кристал — вероятно ахат — бяха закрепени в корозирал химичен апарат, който тя се хвалеше, че е купила от мъдларковете, а те пък го бяха извадили от Темза. И беше приготвила особено отвратителен чай, в тънки като черупки порцеланови чашки, без дръжки, като жесток намек за възможно поднасяне на напитка от типа на балсамите, каквато не извади. Приличаше на среща в древна телефонна кабина, превърната в приемна на екстрасенс, и в нея Уилф беше натъпкан до Лев около идиотски орнаментираната малка масичка.

В момента Аш вадеше пръстени от черна кадифена торбичка — интерфейсни устройства, от онези, които не тъй скъпоценна личност би носила перманентно и невидимо заровени на връхчетата на пръстите си. Но не и тя — нейните бяха издокарани като ръждиви магически гривни на въображаеми крале, снабдени с мъгливи камъчета, които грейваха и гаснеха при докосването на белите й пръсти.

Чаят имаше вкус на изгоряло. Не на нещо конкретно изгоряло, а все едно призрак на изгорелия вкус по принцип. Стените, в ролята на които влизаха дебели завеси, изглеждаха като в „Любовта на менадите“, но петносани на дълги ленти и износени до разкриване на нишките в основата. Подът беше застлан с избелял, едва различим килим с традиционните шарки от танкове и хеликоптери, износени до безцветни облаци дим.

Татуиран гекон се усукваше възбудено по опакото на лявата ръка на Аш, докато тя наместваше ъгловата кафява буца около показалеца на дясната. Животните й не бяха мащабирани, по-скоро изглеждаха рендирани на различни разстояния. Според Недъртън човек не би могъл да види едновременно слон и гекон поради проблемите с мащаба. Освен това тя явно нямаше пряк контрол над тях.

След като надяна четирите пръстена и два патинирани сребърни напръстника, Аш преплете пръсти и геконът избяга.

— Пуснаха обява за наем веднага след влизането си — обясни тя.

— Кои са тези „те“? — попита Недъртън, без да се престарава да потисне раздразнението си.

— Нямам представа. — Техничката направи покривче с показалци. — Сървърът е платонова черна кутия. Във визуализацията изглежда, че „те“ се появяват точно до нас, но това е прекомерно опростяване на нещата.

Недъртън с облекчение откри, че тя още не е нарекла дисплея „гледало“.

— И какво искат? — поинтересува се седналият до него Лев.

— Да наемат някой, който да се захване с конкретна задача, вероятно включваща насилие. Бордът, където са избрали да окачат обявата си, е в даркнет, тоест — на пазар за криминални услуги. Имаме достъп до всичко, във всички мрежи, предвид по-бавната скорост на обработка. „Те“ предлагат осем милиона, така че се подразбира убийство.

— Това разумна цена ли е? — усъмни се Лев.

— Осиан смята, че е — отвърна Аш. — Не е толкова много, че да изглежда необичайно от гледна точка на икономиката на този конкретен борд или да привлече вниманието на информаторите и на различните им правителствени агенти, които без съмнение душат наоколо. Не е и твърде малко обаче, за да избегне привличането на аматьори. Почти веднага се обади кандидат. След това обявата беше свалена.

— Някой е отговорил на обява за убийство на непознат? — Недъртън видя Лев и Аш да се споглеждат. Попита: — Ако всичко ви е толкова прозрачно, защо не знаем нищо повече?

— Някои много традиционни методи за шифроване си остават все още високо ефективни — обясни Лев. — Охраната на семейството ми сигурно би се справила с тях, но те не знаят нищо за това. И ще го запазим в тайна от тях.

Аш раздвижи пръсти и бръкна с пръстени и напръстници сред сферите — точно такава пантомима очакваше Недъртън. На свой ред сферите заблестяха, раздуха се и станаха прозрачни. Две тънки като косъм арки от светлина се спуснаха отгоре през миниатюрна мъглявина от по-тъмна материя и застинаха.

— Ето, сами вижте. Ние сме сините, те са червените…

Беше се появила фина, назъбена синя линия, все едно кондензирана от облак мастило, до нея — зигзаг в червено, двете се следваха една друга в камара не така динамични на вид скупчвания, които светеха слабо.

— Може би просто китайците се забавляват за ваша сметка с по-добри мощности? — предположи публицистът, което всъщност беше и първото предположение на Дийдра.

— Не е невъзможно — каза Лев, — но този тип хумор не им подобава.

— Чувал ли си за подобно нещо досега? — попита Недъртън. — Да инфилтрират кочаните?

— Слухове — отвърна Лев. — И понеже не знаем къде е сървърът, нито какво представлява, да не говорим и чий би могъл да е, в сравнение с това загадката е несъществена.

— Само слухове — потвърди Аш. — Клюки между хобистите.

— А ти как се забърка в това? — поинтересува се Недъртън.

— Чрез роднина — отвърна Лев. — В Лос Анджелис. Става с покана, тайно до степен да е необходимо някой да ти разкаже за това и да ти обясни как действа.

— Защо не го знаят повече хора?

— Щом влезеш вътре — каза Лев, — вече не искаш да се замесват случайни лица.

— Защо? — попита Недъртън.

— Клубът на боговете — обясни Аш и пресрещна погледа му с осмицоподобните си зеници.

Лев се намръщи, но не каза нищо.

— При всеки случай, в който взаимодействаме с кочана — продължи техничката, — в крайна сметка променяме всичко, дългосрочното развитие… — Неподвижен образ изплува на фокус в една от сферите на дисплея й и се стабилизира. Тъмнокос младеж на фона на, както Недъртън предположи, мрежа за определяне на ръст.

— Бъртън Фишър.

— Кой е той? — попита Недъртън.

— Твоят полт — обясни Лев.

— Нашите посетители са наели някого да го намери — добави Аш — и да го убие, както предполага Осиан.

Лев се почеса по носа.

— Той е бил на смяна по време на онзи прием на Аелита.

— Не — отвърна техничарката. — След него. Твоят модул е преценил, че събитието, каквото и да е то, се е случило вечерта след приема. Той е застъпил на дежурство след него.

— Значи искат да убият мъртвец в минало, което всъщност не съществува? — попита Недъртън. — Защо? Все повтаряш, че нищо случило се там, не може да ни засегне.

— Информацията — отвърна Лев — тече двупосочно. Някой явно вярва, че полтът знае нещо. Което, ако стане достъпно тук, ще представлява опасност за замесените.

Недъртън погледна домакина си и в този момент виждаше клепта в него — макар и да беше най-малкият син, дилетант и любящ баща, пазител на тилациновите аналози. В момента обаче клептът надничаше от меката му черупка, твърд и остър като стъкло. Съвсем ясно очертан. Макар че, честно казано, според публициста не беше кой знае колко изявена черта в характера му.

— Свидетел може би — предположи Аш, — опитах се да му телефонирам, но не вдига.

— Опитала си се да му се обадиш? — попита Недъртън.

— И да пусна съобщение — допълни техничката, загледана в пръстените и напръстниците си. — Не отговаря.