Уилям Гибсън
Периферни тела (106)

106.
Град Задник

Прозорецът на колесарчето се отвори.

— Ехо? — подвикна Недъртън, удобно наместен в купола на гобивагона. — Флин?

— Не се е върнала още — разнесе се глас, женски, с познат акцент. В прозореца се виждаше абстрактна картина, бели черти на фона на твърде неприятното синьо.

— Такома?

— Клоувис — поправи го невидимата жена. — А ти си Недъртън…

Тя вдигна колесарчето и го изправи.

Неподходящ ъгъл, изотдолу, към лице, което въпреки всичко беше твърде привлекателно. Къса черна коса. Недъртън се опита да различи чертите на собственичката на „Границата на Клоувис“ в събеседничката си и зърна следи от спотаилия се отдолу древен череп. Ужасяващо. Божията представа за човечеството вероятно беше тъкмо такава.

— Уилф — представи се той. — Здравей!

— Ето я и нея… — Клоувис го завъртя и му показа Флин с глава в странна, нелепа, бляскава бяла конструкция, заобиколена от бели възглавници. Очите й бяха затворени. Все едно гледаше към периферника в задната стая, само дето това беше самата Флин. Отсъстваща.

— Тя чува ли ни? — попита Недъртън.

— Не. Короната е автономен прекъсвач. Поне така ми обясниха. Мислех, че там горе всичките тези техно-джаджи са обичайно явление.

— Така е — съгласи се той. — Аз самият не съм по техниката. Но нашата версия на уреда изглежда като прозрачна пластмасова диадема.

— Направено е по вашите спецификации, но се наложи да импровизираме… — Клоувис отново го завъртя. Братът на Флин се намираше на съседното легло, под идентична корона. На третото легло беше лице, което публицистът не разпозна. Двамата бяха завити със сини одеяла. Но първото, което правеше впечатление, бяха белите решетки в подножието на леглото на Бъртън, на фона на одеялото. Телесната маса на втория мъж изглеждаше детински малко.

— Кой е това? — попита Недъртън.

— Конър.

— Пенски. Виждал съм го само в куклата танцьор.

— В кого?

— Инструкторът по бойни изкуства на брата на Лев. Периферно тяло. Страхотен танцьор, очевидно.

— Бих си дала лявата топка да се кача горе и да видя всичко това — призна Клоувис и пак го обърна с лице към себе си. — С какво мога да съм ти полезна, Уилф?

— Има ли тук прозорец?

— Не и истински. Такъв ще намериш от другата страна на тази глупава стена. — Тя го завъртя с таблета към импровизирана повърхност, сякаш направена от наредени бели пликове, може би с хартиени папки вътре. — Но са го напръскали с полимер, така че през него не се вижда нищо. Дори ако се виждаше, щеше да гледаш просто към пряката зад търговския център в град Задник.

— Така ли се казва градът?

— Така му викаме. Най-малкото аз. Пък и сестра ми, честно казано. Ние сме гаднярки.

— Срещал съм я — възрази Уилф. — Тя не е гаднярка.

— Разказа ми, че сте се запознали.

— Знаеш ли кога ще се върне Флин?

— Не. Искаш ли да я изчакаш? Да гледаш новините? Имам таблет тук някъде.

— Новини ли?

— Местните днес са интересни. Лука 4:5 се изтеглят, никой не знае защо. На Гриф хич не му харесва. Каза, че с помощта на две пиар фирми им пречи да получат медийно покритие и може би това е резултатът. Сега, когато се изнасят без очевидна причина, възникна интерес на национално ниво. Понеже по принцип това не е обичайно за тях поведение. Няма да можеш да смениш канала обаче.

— Ще се пробвам — съгласи се Недъртън. — Тук всичко е толкова интересно.

— Въпрос на вкус.