Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Живот и съдба (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Жизнь и судьба, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2015)
Корекция
sir_Ivanhoe (2016)

Издание:

Василий Гросман

Живот и съдба

 

Роман

Първо издание

 

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Димитър Келбечев

Коректор: Даниела Гакева

 

Василий Гроссман

Жизнь и судьба

Роман в трех книгах

 

© Editions L’Age d’Homme and the Estate of Vasily Grossman 1980–1991

© The Estate of Vasily Grossman 1992

 

© Здравка Петрова, превод, 2009

© Димитър Келбечев, художник, 2009

© Ростислав Димитров, типографско оформление, 2009

© Факел експрес, 2009

© Издателска къща Жанет 45, 2009

 

ISBN 978-954-9772-60-9 (Факел експрес)

ISBN 978-954-491-519-3 (Издателска къща Жанет 45)

 

Формат 84/108/32

Печатни коли 60,5

 

Предпечат: „Студио Стандарт“ ЕООД

Печат: Полиграфически комплекс „Жанет 45“ — Пловдив

 

Факел експрес, София

Издателска къща Жанет 45, Пловдив

История

  1. — Добавяне

19

Комисарят на стрелковия полк Пивоваров не можа да стигне до блок 6/1.

Безжичната връзка с блока се бе прекъснала — или бе излязъл от строя предавателят, или на началстващия в блока капитан Греков бе омръзнал строгият надзор на командването.

Известно време успяваха да получат сведения за обкръжения блок чрез един минохвъргач, комуниста Ченцов, той предаваше, че домоуправителят съвсем се е разпуснал — дрънкал на бойците какви ли не еретични приказки. Вярно, с германците Греков се биел храбро, информаторът не отричаше това.

През нощта, когато Пивоваров реши да се промъкне до блок 6/1, тежко се разболя командирът на полка Берьозкин.

Той лежеше в блиндажа с пламнало лице, с нечовешки, кристално ясни, празни очи.

Когато видя Берьозкин, лекарят се обърка. Беше свикнал да си има работа с раздробени крайници, със строшени черепи, а тук човекът сам се беше разболял.

Лекарят каза:

— Добре ще е да сложим вендузи, но откъде да ги вземем?

Пивоваров реши да докладва на началството за заболяването на полковия командир, но комисарят на дивизията се обади на Пивоваров по телефона и му нареди спешно да се яви в щаба.

Когато Пивоваров, леко запъхтян (по пътя му на два пъти наблизо бяха избухвали снаряди и той бе залягал), влезе в блиндажа на комисаря на дивизията, комисарят разговаряше с един батальонен комисар, дошъл от левия бряг. Пивоваров беше чувал за този човек, който изнасял лекции в частите, разположени в заводите.

Пивоваров високо рапортува:

— Явявам се по ваша заповед. — И веднага докладва за заболяването на Берьозкин.

— Да-а, лошо — каза комисарят на дивизията. — Вие, другарю Пивоваров, ще трябва да поемете командването на полка.

— Ами обкръженият блок?

— А, на вас само тоя блок ви липсваше — каза комисарят на дивизията. — Такава каша се е забъркала покрай тоя обкръжен блок, че… Работата е стигнала до щаба на фронта.

И размаха пред Пивоваров листче с шифрован текст.

— Всъщност заради това ви извиках. Ето, другарят Кримов е получил нареждане от политуправлението на фронта да проникне в обкръжения блок, да въведе болшевишки ред, да стане там боен комисар, а ако се наложи, и да отстрани въпросния Греков, да поеме командването… Тъй като всичко това става в района на вашия полк, осигурете всичко необходимо за прехвърлянето на другаря до блока и за връзката с него. Ясно?

— Ясно — каза Пивоваров. — Ще бъде изпълнено.

След това попита с обикновения си глас, не служебния, а житейския:

— Другарю батальонен комисар, дали ще е във вашия профил да се разправяте с такива юначаги?

— Именно в моя е — позасмя се комисарят от левия бряг. — През лятото на четирийсет и първа извеждах двеста души от обкръжение, през Украйна, та и там имаше доста партизански настроения.

Комисарят на дивизията каза:

— Ами добре тогава, другарю Кримов, действайте. Дръжте връзка с мен. Не са редни тия работи — държава в държавата.

— Между другото там се бърка и някаква мръсотия с една мома радистка — обади се Пивоваров. — Нашият Берьозкин все се тревожеше, защото радиопредавателят им замлъкна. А от оная пасмина всичко може да се очаква.

— Добре, ще прецените на място, тръгвайте, желая ви успех — каза комисарят на дивизията.