Метаданни
Данни
- Серия
- Живот и съдба (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Жизнь и судьба, 1960 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Здравка Петрова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Военна проза
- Епически роман
- Исторически роман
- Реалистичен роман
- Социален роман
- Съвременен роман (XX век)
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2015)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2016)
Издание:
Василий Гросман
Живот и съдба
Роман
Първо издание
Превод: Здравка Петрова
Редактор: Георги Борисов
Художник: Димитър Келбечев
Коректор: Даниела Гакева
Василий Гроссман
Жизнь и судьба
Роман в трех книгах
© Editions L’Age d’Homme and the Estate of Vasily Grossman 1980–1991
© The Estate of Vasily Grossman 1992
© Здравка Петрова, превод, 2009
© Димитър Келбечев, художник, 2009
© Ростислав Димитров, типографско оформление, 2009
© Факел експрес, 2009
© Издателска къща Жанет 45, 2009
ISBN 978-954-9772-60-9 (Факел експрес)
ISBN 978-954-491-519-3 (Издателска къща Жанет 45)
Формат 84/108/32
Печатни коли 60,5
Предпечат: „Студио Стандарт“ ЕООД
Печат: Полиграфически комплекс „Жанет 45“ — Пловдив
Факел експрес, София
Издателска къща Жанет 45, Пловдив
История
- — Добавяне
58
Кримов чу тихи думи:
— Тия дни предадоха по радиото, че нашите войски завършили разгрома на сталинградската групировка на германците, Паулус май бил пленен — вярно, не чух много добре.
Кримов закрещя, замята се, затътри нозе по пода: колко би искал да се смеси с тълпата хора с ватенки и валенки… техните мили гласове заглушаваха тихия разговор край него; по купчините сталинградски тухли с небрежна походка срещу Кримов вървеше Греков.
Лекарят държеше ръката на Кримов и говореше:
— Налага се малко прекъсване… втори път камфор, спадане на пулса през всеки четири удара.
Кримов преглътна солената топка и каза:
— Нищо, продължавайте, медицината позволява, и тъй, и тъй няма да подпиша.
— Ще подпишеш, ще подпишеш — с добродушната увереност на заводски майстор каза следователят, — къде-къде по-яки са подписвали тука.
След три денонощия свърши вторият разпит и Кримов се върна в килията. Дежурният сложи до него пакет, завит в бяла кърпица.
— Подпишете, гражданино арестант, че сте получили колета — каза той.
Николай Григориевич прочете списъка на предметите, написан с познатия почерк — лук, чесън, захар, бели сухари. Под списъка прочете: „Твоята Женя“.
Боже, Боже, той плачеше…