Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Живот и съдба (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Жизнь и судьба, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2015)
Корекция
sir_Ivanhoe (2016)

Издание:

Василий Гросман

Живот и съдба

 

Роман

Първо издание

 

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Димитър Келбечев

Коректор: Даниела Гакева

 

Василий Гроссман

Жизнь и судьба

Роман в трех книгах

 

© Editions L’Age d’Homme and the Estate of Vasily Grossman 1980–1991

© The Estate of Vasily Grossman 1992

 

© Здравка Петрова, превод, 2009

© Димитър Келбечев, художник, 2009

© Ростислав Димитров, типографско оформление, 2009

© Факел експрес, 2009

© Издателска къща Жанет 45, 2009

 

ISBN 978-954-9772-60-9 (Факел експрес)

ISBN 978-954-491-519-3 (Издателска къща Жанет 45)

 

Формат 84/108/32

Печатни коли 60,5

 

Предпечат: „Студио Стандарт“ ЕООД

Печат: Полиграфически комплекс „Жанет 45“ — Пловдив

 

Факел експрес, София

Издателска къща Жанет 45, Пловдив

История

  1. — Добавяне

12

Целите на руското настъпление станаха очевидни за германското командване на групата армии Б, когато в зори на двайсети ноември в Калмишката степ забумтя артилерията и ударните части на Сталинградския фронт, разположени южно от Сталинград, преминаха в настъпление срещу 4-та румънска армия, която се намираше на десния фланг на Паулус.

Танковият корпус, който действаше на левия, захождащ фланг на ударната съветска групировка, тръгна в атака между езерата Цаца и Барманцак, насочи се на северозапад по посока към Калач, срещу танковите и кавалерийските корпуси на Донския и Югозападния фронт.

Следобед на двайсети ноември настъпващата откъм Серафимович групировка излезе северно от Суровикино, като създаде заплаха за комуникациите на Паулусовата армия.

Но Шеста армия още не чувстваше заплахата от обкръжаване. В шест часа вечерта щабът на Паулус съобщи на командващия групата армии Б генерал-полковник барон Фон Вайхс, че на 20 ноември в Сталинград е предвидено да се продължат действията на разузнавателните подразделения.

Вечерта Паулус получи заповедта на Фон Вайхс да прекрати всички настъпателни операции в Сталинград, да отдели големи танкови, пехотни съединения и противотанкови средства и да ги съсредоточи поешелонно зад левия си фланг за нанасяне на удар в северозападно направление.

Тази заповед, получена от Паулус в десет часа вечерта, бележеше края на германското настъпление в Сталинград.

Стремителният ход на събитията обезсмисли и тази заповед.

На 21 ноември ударните съветски групировки, бурно настъпващи откъм Клетска и Серафимович, свърнаха на 90 градуса от предишното си направление, съединиха се и поеха към Дон в района на Калач и северно от него, направо към тила на сталинградския фронт на германците.

Този ден 40 съветски танка се появиха на високия западен бряг на Дон, на няколко километра от Голубинская, където се намираше командният пункт на Паулусовата армия. Друга група танкове завзе в движение моста през Дон — охраната на моста сметна съветската танкова част за учебния отряд, оборудван с трофейни танкове, който при учения често използваше този мост. Съветските танкове влязоха в Калач. Предвиждаше се да бъдат обкръжени две германски сталинградски армии — 6-а на Паулус и 4-та танкова на Гот. За защита на Сталинград откъм тила една от най-добрите бойни части на Паулус, 384-та пехотна дивизия, зае отбрана фронтално към северозапад.

А в същото време настъпващите от юг войски на Ерьоменко смазаха 29-а германска моторизирана дивизия, разбиха 6-и румънски армейски корпус и се движеха между реките Червльоная и Донска Царица към железопътната линия Калач-Сталинград.

По здрач танковете на Новиков приближиха до силно укрепен съпротивителен възел на румънците.

Ала този път Новиков не се бави много. Той не използва нощния мрак за скрито, тайно съсредоточаване на танковете преди атаката.

По заповед на Новиков всички машини — не само танковете, но и самоходните оръдия, и бронетранспортьорите, и камионите с моторизираната пехота, внезапно запалиха дългите си светлини.

Стотици ярки, заслепяващи фарове разбиха мрака. Огромна маса машини летеше откъм степната тъмнина, зашеметявайки с рев, оръдейна стрелба, картечни откоси, заслепявайки с кинжалната си светлина, парализирайки румънската отбрана, предизвиквайки паника.

След кратък бой танковете продължиха своето движение.

На 22 ноември следобед тръгналите от Калмишките степи съветски танкове нахлуха в Бузиновка. Вечерта на изток от Калач, в тила на двете германски армии на Паулус и Гот, се срещнаха челните съветски танкови подразделения, идващи от юг и от север. До 23 ноември стрелковите съединения, придвижили се към реките Чир и Аксай, стабилно подсигуриха външните флангове на ударните групировки.

Задачата, поставена пред войските от върховния главнокомандващ Червената армия, бе изпълнена — обкръжаването на сталинградската групировка на германците бе приключено за сто часа.

Какъв бе по-нататъшният ход на събитията? Какво го определи? Чия човешка воля изрази предначертаното от историята?

На 22 ноември в шест часа вечерта Паулус предаде по радиото в щаба на групата армии Б:

„Армията е обкръжена. Цялата долина на река Царица, железопътната линия от Советская до Калач, мостът през Дон в този район, височините на западния бряг на реката въпреки героичната съпротива преминаха в ръцете на руснаците… положението с боеприпасите е критично. Продоволствието ще стигне за шест дена. Моля да ми бъде предоставена свобода на действие, в случай че не успеем да създадем кръгова отбрана. Тогава обстановката може да ни принуди да изоставим Сталинград и северния участък на фронта…“

През нощта на 22 ноември Паулус получи заповед от Хитлер да нарече заемания от неговата армия район Сталинградска крепост.

Предишната заповед беше: „Командващият армията и неговият щаб да тръгнат за Сталинград. 6-а армия да заеме кръгова отбрана и да чака по-нататъшни указания“.

След съвещанието на Паулус с командирите на корпуси командващият групата армии Б барон Вайхс телеграфира до Върховното командване:

„Независимо от цялата тежест на отговорността, която поемам, като вземам това решение, длъжен съм да доложа, че намирам за необходимо да подкрепя предложението на генерал Паулус 6-а армия да бъде изведена…“

Началникът на Генералния щаб на сухопътните сили генерал-полковник Цайцлер, с когото Вайхс непрекъснато поддържаше връзка, изцяло споделяше мнението на Паулус и Вайхс за необходимостта да се изостави районът на Сталинград — намираше, че е немислимо огромните маси войски, попаднали в обкръжение, да бъдат снабдявани от въздуха.

В 2 часа през нощта на 24 ноември Цайцлер предаде на Вайхс с телефонограма, че най-сетне е успял да убеди Хитлер да предаде Сталинград. Заповедта за излизане на 6-а армия от обкръжението, съобщаваше той, ще бъде издадена от Хитлер сутринта на 24 ноември.

Малко след 10 часа сутринта единствената линия на телефонната връзка между групата армии Б и 6-а армия бе прекъсната.

Заповедта на Хитлер за излизане от обкръжение се очакваше всеки момент и тъй като трябваше да се действа бързо, барон Вайхс реши на своя отговорност да издаде заповед за деблокиране.

В момента, когато свързочниците вече се готвеха да предадат радиограмата на Вайхс, началникът на свързочната служба чу, че се предава радиограма от ставката на фюрера за генерал Паулус:

„6-а армия временно е обкръжена от руснаците. Реших да съсредоточа армия в района северна покрайнина на Сталинград, Котлубан, кота 137, кота 135, Мариновка, Цибенко, южна покрайнина на Сталинград. Армията може да ми повярва, че ще направя всичко, което зависи от мен, за нейното снабдяване и своевременно деблокиране. Познавам храбрата 6-а армия и нейния командващ и съм сигурен, че тя ще изпълни своя дълг. Адолф Хитлер“.

Волята на Хитлер, която изразяваше сега гибелната участ на Третата империя, стана участ за сталинградската армия на Паулус. Хитлер вписа нова страница във военната история на германците чрез Паулус, Вайхс, Цайцлер, чрез командирите на германските корпуси и полкове, чрез войниците, чрез всички онези, които не искаха да изпълнят волята му, но я изпълниха докрай.