Метаданни
Данни
- Серия
- Живот и съдба (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Жизнь и судьба, 1960 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Здравка Петрова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Военна проза
- Епически роман
- Исторически роман
- Реалистичен роман
- Социален роман
- Съвременен роман (XX век)
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2015)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2016)
Издание:
Василий Гросман
Живот и съдба
Роман
Първо издание
Превод: Здравка Петрова
Редактор: Георги Борисов
Художник: Димитър Келбечев
Коректор: Даниела Гакева
Василий Гроссман
Жизнь и судьба
Роман в трех книгах
© Editions L’Age d’Homme and the Estate of Vasily Grossman 1980–1991
© The Estate of Vasily Grossman 1992
© Здравка Петрова, превод, 2009
© Димитър Келбечев, художник, 2009
© Ростислав Димитров, типографско оформление, 2009
© Факел експрес, 2009
© Издателска къща Жанет 45, 2009
ISBN 978-954-9772-60-9 (Факел експрес)
ISBN 978-954-491-519-3 (Издателска къща Жанет 45)
Формат 84/108/32
Печатни коли 60,5
Предпечат: „Студио Стандарт“ ЕООД
Печат: Полиграфически комплекс „Жанет 45“ — Пловдив
Факел експрес, София
Издателска къща Жанет 45, Пловдив
История
- — Добавяне
11
Усещането за общия изход на боя, което се поражда у човек, откъснат от другите сред пушека и пламъците, зашеметен, често се оказва по-вярно от предвиждането, направено над щабната карта.
В мига на прелом в битката понякога става изумителна промяна: настъпващият и сякаш постигнал целта си войник объркано се озърта и престава да вижда хората, с които дружно е започнал движението си към целта, а противникът, който през цялото време е бил за него единичен, слаб, глупав, става множествен и затова непреодолим. В този повратен за боя миг, ясен за хората, които го преживяват, и тайнствен, необясним за другите, които се мъчат да го предугадят отвън и да го разберат, възприятието претърпява промяна: юначното, умно „ние“ се превръща в плахо, крехко „аз“, а злополучният противник, възприеман доскоро като единичен обект на лов, се превръща в ужасно и страховито, монолитно „те“.
Доскоро настъпващият и успешно преодоляващ съпротивата е възприемал всички събития от боя поотделно: избухва снаряд… картечен откос… ето го оня, стреля иззад прикритието, сега ще побегне, няма как да не побегне, нали е сам, откъснат от своето отделно оръдие, от своята отделна картечница, от войника до него, който също стреля отделно, а аз — това сме ние, аз е цялата огромна, тръгнала в атака пехота, аз — това е подкрепящата ме артилерия, аз — това са подкрепящите ме танкове; аз е ракетата, огряла нашето общо бойно дело. И внезапно аз оставам сам, а всичко, което е било накъсано и затова слабо, се слива в ужасното единство на вражеския пушечен, картечен, артилерийски огън и вече няма сила, която би ми помогнала да преодолея това единство. Спасението е в моето бягство, във възможността да скрия своята глава, рамо, чело, челюст.
А онези, които в мрака на нощта са били подложени на внезапен удар и са се почувствали слаби и отделни, започват да разчленяват единството на стоварилия се върху им неприятел и да чувстват собственото си единство, а тъкмо в него се крие силата на победата.
Именно в разбирането на този преход често се състои правото на военното дело да се нарича изкуство.
В това усещане за единичност и множественост, в прехода на съзнанието от понятието единичност към понятието множественост намираме не само връзката между събитията при нощните атаки на роти и батальони, но и знак за военните усилия на армии и народи.
Има едно чувство, което участниците в битката изгубват почти изцяло — чувството за време. Младо момиче, танцувало на новогодишен бал до сутринта, не би ви отговорило как е усетило времетраенето на бала — като дълго или като кратко.
И затворник, прекарал двайсет и пет години в Шлиселбургската крепост, ще ви каже: „Струва ми се, че съм прекарал в крепостта цяла вечност, но същевременно имам чувството, че съм живял в нея някакви си седмици“.
За девойката нощта е била изпълнена с мимолетни събития — погледи, музикални фрази, усмивки, докосвания; всяко от тези събития й е изглеждало толкова стремително, че не е оставяло в съзнанието й чувство за протичане във времето. Но сборът от тези кратки събития е породил усещане за едно голямо време, побрало всичката радост от човешкия живот.
С шлиселбургския затворник е станало обратното — неговите двайсет и пет затворнически години са се събрали от мъчително дълги отрязъци време, от сутрешната проверка до вечерната, от закуската до обяда. Ала излиза, че сборът от тези оскъдни събития е породил ново усещане, в сумрачното еднообразие при смяната на месеците и годините времето се е свило, сгърчило се е… Така е възникнало едновременното чувство за краткост и безкрайност, така се е породило сходството на това чувство у хората от новогодишната нощ и у хората от затворническите десетилетия. В двата случая сборът от събитията поражда едновременното чувство за продължителност и за краткост.
По-сложен е процесът на деформиране усещането за продължителност и краткост на времето, преживяно от човека в бой. Тук работата отива по-далеч, тук се изопачават, изкривяват отделните, първичните усещания. В битката секундите се разтеглят, а часовете се сплескват. Усещането за продължителност се свързва с мълниеносни събития — свистенето на снаряди и авиобомби, трещенето на изстрели и грохота на взривове.
Усещането за краткост се свързва с по-продължителни събития — с придвижването по разорана нива под обстрел, с припълзяването от укритие до укритие. А ръкопашният бой става извън времето. Тук неопределеността се проявява и в събираемите и като резултат при него се деформират и сборът, и всяко събираемо.
А тук събираемите са безброй.
Усещането за продължителност на боя като цяло е тъй дълбоко деформирано, че представлява пълна неопределеност — не се свързва нито с проточване, нито с краткост.
Сред хаоса, в който се бяха смесили ослепителна светлина и ослепителен мрак, викове, грохот на взривове, тракане на автомати, сред хаоса, раздрал на парцали усещането за време, Кримов с поразителна яснота разбра: германците са премазани, германците са победени. Разбра го също както и писарите, и свързочниците, които стреляха близо до него — интуитивно.