Метаданни
Данни
- Серия
- Живот и съдба (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Жизнь и судьба, 1960 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Здравка Петрова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Военна проза
- Епически роман
- Исторически роман
- Реалистичен роман
- Социален роман
- Съвременен роман (XX век)
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2015)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2016)
Издание:
Василий Гросман
Живот и съдба
Роман
Първо издание
Превод: Здравка Петрова
Редактор: Георги Борисов
Художник: Димитър Келбечев
Коректор: Даниела Гакева
Василий Гроссман
Жизнь и судьба
Роман в трех книгах
© Editions L’Age d’Homme and the Estate of Vasily Grossman 1980–1991
© The Estate of Vasily Grossman 1992
© Здравка Петрова, превод, 2009
© Димитър Келбечев, художник, 2009
© Ростислав Димитров, типографско оформление, 2009
© Факел експрес, 2009
© Издателска къща Жанет 45, 2009
ISBN 978-954-9772-60-9 (Факел експрес)
ISBN 978-954-491-519-3 (Издателска къща Жанет 45)
Формат 84/108/32
Печатни коли 60,5
Предпечат: „Студио Стандарт“ ЕООД
Печат: Полиграфически комплекс „Жанет 45“ — Пловдив
Факел експрес, София
Издателска къща Жанет 45, Пловдив
История
- — Добавяне
36
Командващият Сталинградския фронт генерал-полковник Ерьоменко извика командния състав на танковия корпус — Новиков, Гетманов, Неудобнов.
Предишната вечер Ерьоменко беше обиколил бригадите, но не се бе отбил в щаба на корпуса.
Извиканите командири седяха и крадешком поглеждаха Ерьоменко — не знаеха какъв разговор ги очаква.
Ерьоменко улови погледа на Гетманов, който разглеждаше леглото с омачканата възглавница, и каза:
— Кракът ме заболя здравата. — И мръсно напсува крака си.
Всички мълчаха и го гледаха.
— Общо взето, корпусът е подготвен, успели сте да го подготвите — каза Ерьоменко.
С тези думи той погледна Новиков, но командирът не разцъфна от радост, когато чу одобрението на командващия.
Ерьоменко се позачуди на равнодушието, с което командирът на корпуса възприе похвалата на командващия — инак той беше скъперник в това отношение.
— Другарю генерал-полковник — каза Новиков, — вече ви докладвах, че части от нашата щурмова авиация два дена бомбардираха съсредоточената в района на степните долове сто трийсет и седма танкова бригада, която влиза в корпуса.
Ерьоменко примижа, замислен какво ли иска Новиков: да подсигури себе си, или да изложи началството на авиацията?
Новиков се навъси и добави:
— Добре, че нямаше преки попадения. Не умеят да бомбардират.
Ерьоменко каза:
— Нищо де. Те тепърва ще ви подкрепят, ще изкупят вината си.
Намеси се Гетманов:
— То се знае, другарю командващ фронта, няма да се караме със сталинската авиация.
— Тъй, тъй, другарю Гетманов — каза Ерьоменко и попита: — Е, какво, ходихте ли при Хрушчов?
— Никита Сергеевич заръча да ида утре.
— От Киев ли ви познава?
— С Никита Сергеевич сме работили близо две години, другарю командващ.
— Кажи ми, ако обичаш, другарю генерал, тебе ли видях веднъж в дома на Тициан Петрович? — неочаквано се обърна Ерьоменко към Неудобнов.
— Тъй вярно — отговори Неудобнов. — Тогава Тициан Петрович беше извикал вас и маршал Воронов.
— Вярно, вярно.
— А мене, другарю генерал-полковник, народният комисар ме беше командировал известно време по молба на Тициан Петрович. Затова ходех у тях.
— Аха, затуй гледам аз — позната физиономия — каза Ерьоменко и за да покаже благосклонността си към Неудобнов, добави: — Не скучаеш ли в степта, другарю генерал, надявам се, че си добре настанен?
И доволно кимна, преди да изслуша отговора.
Когато посетителите си тръгваха, Ерьоменко върна Новиков:
— Полковник, я ела тук.
Новиков се върна от вратата, а Ерьоменко с усилия понадигна над бюрото тялото си на напълнял селянин и свадливо изрече:
— Виж какво. Един бил работил с Хрушчов, друг с Тициан Петрович, ама ти, кучи сине, си войнишки кокал и помни — ти ще водиш корпуса в атака.