Метаданни
Данни
- Серия
- Живот и съдба (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Жизнь и судьба, 1960 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Здравка Петрова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Военна проза
- Епически роман
- Исторически роман
- Реалистичен роман
- Социален роман
- Съвременен роман (XX век)
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2015)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2016)
Издание:
Василий Гросман
Живот и съдба
Роман
Първо издание
Превод: Здравка Петрова
Редактор: Георги Борисов
Художник: Димитър Келбечев
Коректор: Даниела Гакева
Василий Гроссман
Жизнь и судьба
Роман в трех книгах
© Editions L’Age d’Homme and the Estate of Vasily Grossman 1980–1991
© The Estate of Vasily Grossman 1992
© Здравка Петрова, превод, 2009
© Димитър Келбечев, художник, 2009
© Ростислав Димитров, типографско оформление, 2009
© Факел експрес, 2009
© Издателска къща Жанет 45, 2009
ISBN 978-954-9772-60-9 (Факел експрес)
ISBN 978-954-491-519-3 (Издателска къща Жанет 45)
Формат 84/108/32
Печатни коли 60,5
Предпечат: „Студио Стандарт“ ЕООД
Печат: Полиграфически комплекс „Жанет 45“ — Пловдив
Факел експрес, София
Издателска къща Жанет 45, Пловдив
История
- — Добавяне
74
Генерал-майор Гудз приближи до Мостовской, тежко запъхтян. Тътреше нозе, пъшкаше, издул долната си устна, кафявите гънки на кожата мърдаха по бузите и по врата му — тези движения, жестове, звуци той бе запазил от някогашната си грамадна дебелина и при сегашната му немощ всичко това изглеждаше странно.
— Скъпи друже — каза той на Мостовской, — ако аз, вчерашният хлапак, взема да ви правя забележки, то е все едно майор да поучава генерал-полковник. Направо ви казвам: не е хубаво, дето с тоя Ершов правите всенародно братство — той не е съвсем ясен човек. Няма военни познания. Умът му е лейтенантски, а пък ламти за командирските пагони, иска да поучава полковници. По-внимателно с него.
— Глупости дрънкате, Ваше Превъзходителство — каза Мостовской.
— Да бе, да бе, глупости — изпъшка Гудз. — То се знае, глупости. Докладваха ми — вчера в общата барака дванайсет души са се записали в тая курвенска освободителна руска армия. А ако пресметнем колко от тях са кулашки чеда? Казвам ви не само личното си мнение, упълномощен съм и от други хора, които имат политически опит.
— Да не би Осипов? — попита Мостовской.
— И от него да е. Вие сте човек на теорията, затова не схващате какъв боклук има тука.
— Странно ми звучат вашите думи — каза Мостовской. — Започвам да си мисля, че от хората тук нищо не остава, само бдителност. Кой да предположи!
Гудз се вслуша в бронхита, който скърцаше и бълбукаше в гърдите му, и страшно покрусен произнесе:
— Не, няма да видя аз свободата, няма.
Загледан след него, Мостовской с все сила се плесна по коляното — внезапно проумя защо при обиска го бе обзело тревожно и мъчително чувство — бяха изчезнали листовете, дадени му от Иконников.
Какво ли е писал там тоя тип? Може Ершов да излезе прав — жалкият Иконников да е станал участник в провокация, да му е пробутал нарочно тези листове? Какви ли ги е насъчинил там?
Отиде при нара на Иконников. Но Иконников го нямаше, съседите му не знаеха къде се е дянал. И всичко това — изчезването на листовете, празният нар на Иконников — внезапно му изясни, че се е държал неправилно, като се бе разбъбрил надълго и нашироко с чалнатия боготърсач.
С Чернецов бе спорил, но, разбира се, не биваше и да спори, имаше ли смисъл. Нали Чернецов бе видял как чалнатият предаде на Мостовской листовете — ето ви и доносник, и свидетел.
Тъкмо се оказа, че животът му е нужен за делото, за борбата, и може безсмислено да го загуби.
„Стар глупако, събра се с отрепки и се провали в деня, когато трябва да вършиш работа, революционна работа“ — мислеше си той и все повече го изпълваше горчива тревога.
Във вашраума срещна Осипов: на мъждивата светлина от слабичката крушка бригадният комисар пареше партенките си над тенекиената мивка.
— Добре, че ви срещнах — каза Мостовской. — Трябва да поговоря с вас.
Осипов кимна, озърна се, избърса мокрите си ръце в панталона. Приседнаха на циментираната издатина на стената.
— Така и предполагах, това момче, дето не го сеят, там никне — каза Осипов, когато Мостовской му заговори за Ершов.
Той погали ръката на Мостовской с влажната си длан.
— Другарю Мостовской — каза, — възхищавам се на вашата решителност. Вие сте болшевик от ленинската кохорта, за вас възраст не съществува. Примерът ви ще подкрепя всички ни.
Заговори по-тихо:
— Другарю Мостовской, нашата бойна организация вече е създадена, бяхме решили известно време да не ви казваме, искахме да ви опазим жив, но явно за съратниците на Ленин възраст не съществува. Ще ви кажа направо: не можем да се доверяваме на Ершов. Както се казва, обективните му данни никак не ги бива: кулашко синче, озлобено от репресиите. Но ние сме реалисти. Засега не можем да минем без него. Спечелил си е евтина популярност. Налага се да се съобразяваме с това. Вие знаете по-добре от мен как партията на някои етапи е съумявала да използва подобни хора. Но трябва да чуете мнението ни за него: смятаме да го използваме само временно.
— Другарю Осипов, Ершов ще се бори докрай, не се съмнявам в това.
Чуваха се ударите на капките по циментовия под.
— Вижте какво, другарю Мостовской — бавно продума Осипов. — Ние нямаме тайни от вас. Тук се намира прехвърлен от Москва другар. Мога да ви кажа кой е — Котиков. И неговото мнение за Ершов е същото, не само аз мисля така. За всички нас, комунистите, неговите указания са закон — така е наредила партията, така е наредил Сталин за извънредните условия, в които се намираме. Но ние ще работим с този ваш кръщелник, законодателя на мислите, решили сме и ще работим. Важно е само едно: да бъдем реалисти, диалектици. Ние ли да ви учим.
Мостовской не отговори. Осипов го прегърна и три пъти го целуна по устните. В очите му заблестяха сълзи.
— Целувам ви като роден баща — каза той. — А ми се иска да ви прекръстя, както мама ме прекръстваше като малък.
И Михаил Сидорович почувства как непоносимото, мъчително усещане за сложността на живота го напуска. Отново, както на младини, светът му се видя ясен и прост, раздели се на свои и чужди.
През нощта в специалната барака дойдоха есесовци и отведоха шест души. Сред тях беше Михаил Сидорович Мостовской.