Метаданни
Данни
- Серия
- Живот и съдба (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Жизнь и судьба, 1960 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Здравка Петрова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Военна проза
- Епически роман
- Исторически роман
- Реалистичен роман
- Социален роман
- Съвременен роман (XX век)
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2015)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2016)
Издание:
Василий Гросман
Живот и съдба
Роман
Първо издание
Превод: Здравка Петрова
Редактор: Георги Борисов
Художник: Димитър Келбечев
Коректор: Даниела Гакева
Василий Гроссман
Жизнь и судьба
Роман в трех книгах
© Editions L’Age d’Homme and the Estate of Vasily Grossman 1980–1991
© The Estate of Vasily Grossman 1992
© Здравка Петрова, превод, 2009
© Димитър Келбечев, художник, 2009
© Ростислав Димитров, типографско оформление, 2009
© Факел експрес, 2009
© Издателска къща Жанет 45, 2009
ISBN 978-954-9772-60-9 (Факел експрес)
ISBN 978-954-491-519-3 (Издателска къща Жанет 45)
Формат 84/108/32
Печатни коли 60,5
Предпечат: „Студио Стандарт“ ЕООД
Печат: Полиграфически комплекс „Жанет 45“ — Пловдив
Факел експрес, София
Издателска къща Жанет 45, Пловдив
История
- — Добавяне
32
Бойците от трудовия батальон разтовариха от камиона ковчезите. В техните мълчаливи, бавни движения личеше умението на отрудени, опитни хора. Един, застанал в каросерията, избутваше ковчега към края, друг го поемаше на рамо, тогава мълчаливо приближаваше трети и поемаше на рамо ковчега отзад. Обущата им скърцаха по замръзналата земя, те носеха ковчега към широката братска гробница, поставяха ги до ръба на ямата и се връщаха при камиона. Когато опразненият камион замина за града, бойците приседнаха върху ковчезите, наредени до отворения гроб, и взеха да си свиват цигари от много хартия и малко тютюн.
— Днес май ще е по-спокойно — каза един и започна да сече огън от стабилно изработено огниво — праханта във вид на шнур бе прокарана през медна гилза, а кремъкът имаше метална рамчица. Боецът размаха праханта и струйка дим увисна във въздуха.
— Старшината каза, че щял да дойде най-много още един камион — каза втори и запали, като блъвна кълбо дим.
— Тогава ще оформим гроба.
— То се знае, наведнъж е по-удобно, хем той ще донесе списъка, ще провери — издума трети, който не пушеше, а извади от джоба си комат хляб, отръска го, леко го издуха и задъвка.
— Ти кажи на старшината да ни даде лост, че на четвърт метър земята е замръзнала, утре ще копаем друг трап, такава пръст разбира ли ти от лопата?
Оня, дето изсичаше огън, силно плесна длани, изби фаса от дървеното цигаре и леко почукна цигарето о капака на ковчега.
И тримата замлъкнаха, сякаш се ослушваха. Беше тихо.
— Вярно ли е, че на трудовите батальони ще дават обяда в суха храна? — попита боецът, който дъвчеше хляб, със снишен глас, та да не пречи на покойниците в ковчезите с неинтересния за тях разговор.
Вторият пушач издуха фаса от дългото окадено тръстиково цигаре, насочи го към светлината и погледна през него, после поклати глава.
Беше все така тихо.
— Днес времето не е лошо, само дето има вятър.
— Я чуй, камионът дойде, така ще свършим още преди обяд.
— Не, не е нашият, лека кола е.
От колата слезе познатият им старшина, след него — жена с шал, и двамата поеха към чугунената ограда, където миналата неделя все още погребваха, а после мястото свърши.
— Що свят погребваме, а никой не ги изпраща — каза един. — В мирно време нали знаеш как е — ковчегът един, а след него може и стотина души да носят цветя.
— И за тези плачат — обади се друг и деликатно почука по дъската с дебелия си овален нокът, излъскан от труд като камъче от морето. — Само дето ние не виждаме тези сълзи. Гледай, старшината се връща сам.
Пак захванаха да палят цигари, сега вече и тримата. Старшината приближи до тях, добродушно каза:
— Все пушим, момчета, а кой ще работи вместо нас?
Мълчаливо издухаха три облака пушек, после единият, собственикът на огнивото, се обади:
— То пък едно пушене, на — камионът идва. Вече го познавам по мотора.