Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Живот и съдба (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Жизнь и судьба, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2015)
Корекция
sir_Ivanhoe (2016)

Издание:

Василий Гросман

Живот и съдба

 

Роман

Първо издание

 

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Димитър Келбечев

Коректор: Даниела Гакева

 

Василий Гроссман

Жизнь и судьба

Роман в трех книгах

 

© Editions L’Age d’Homme and the Estate of Vasily Grossman 1980–1991

© The Estate of Vasily Grossman 1992

 

© Здравка Петрова, превод, 2009

© Димитър Келбечев, художник, 2009

© Ростислав Димитров, типографско оформление, 2009

© Факел експрес, 2009

© Издателска къща Жанет 45, 2009

 

ISBN 978-954-9772-60-9 (Факел експрес)

ISBN 978-954-491-519-3 (Издателска къща Жанет 45)

 

Формат 84/108/32

Печатни коли 60,5

 

Предпечат: „Студио Стандарт“ ЕООД

Печат: Полиграфически комплекс „Жанет 45“ — Пловдив

 

Факел експрес, София

Издателска къща Жанет 45, Пловдив

История

  1. — Добавяне

32

Бойците от трудовия батальон разтовариха от камиона ковчезите. В техните мълчаливи, бавни движения личеше умението на отрудени, опитни хора. Един, застанал в каросерията, избутваше ковчега към края, друг го поемаше на рамо, тогава мълчаливо приближаваше трети и поемаше на рамо ковчега отзад. Обущата им скърцаха по замръзналата земя, те носеха ковчега към широката братска гробница, поставяха ги до ръба на ямата и се връщаха при камиона. Когато опразненият камион замина за града, бойците приседнаха върху ковчезите, наредени до отворения гроб, и взеха да си свиват цигари от много хартия и малко тютюн.

— Днес май ще е по-спокойно — каза един и започна да сече огън от стабилно изработено огниво — праханта във вид на шнур бе прокарана през медна гилза, а кремъкът имаше метална рамчица. Боецът размаха праханта и струйка дим увисна във въздуха.

— Старшината каза, че щял да дойде най-много още един камион — каза втори и запали, като блъвна кълбо дим.

— Тогава ще оформим гроба.

— То се знае, наведнъж е по-удобно, хем той ще донесе списъка, ще провери — издума трети, който не пушеше, а извади от джоба си комат хляб, отръска го, леко го издуха и задъвка.

— Ти кажи на старшината да ни даде лост, че на четвърт метър земята е замръзнала, утре ще копаем друг трап, такава пръст разбира ли ти от лопата?

Оня, дето изсичаше огън, силно плесна длани, изби фаса от дървеното цигаре и леко почукна цигарето о капака на ковчега.

И тримата замлъкнаха, сякаш се ослушваха. Беше тихо.

— Вярно ли е, че на трудовите батальони ще дават обяда в суха храна? — попита боецът, който дъвчеше хляб, със снишен глас, та да не пречи на покойниците в ковчезите с неинтересния за тях разговор.

Вторият пушач издуха фаса от дългото окадено тръстиково цигаре, насочи го към светлината и погледна през него, после поклати глава.

Беше все така тихо.

— Днес времето не е лошо, само дето има вятър.

— Я чуй, камионът дойде, така ще свършим още преди обяд.

— Не, не е нашият, лека кола е.

От колата слезе познатият им старшина, след него — жена с шал, и двамата поеха към чугунената ограда, където миналата неделя все още погребваха, а после мястото свърши.

— Що свят погребваме, а никой не ги изпраща — каза един. — В мирно време нали знаеш как е — ковчегът един, а след него може и стотина души да носят цветя.

— И за тези плачат — обади се друг и деликатно почука по дъската с дебелия си овален нокът, излъскан от труд като камъче от морето. — Само дето ние не виждаме тези сълзи. Гледай, старшината се връща сам.

Пак захванаха да палят цигари, сега вече и тримата. Старшината приближи до тях, добродушно каза:

— Все пушим, момчета, а кой ще работи вместо нас?

Мълчаливо издухаха три облака пушек, после единият, собственикът на огнивото, се обади:

— То пък едно пушене, на — камионът идва. Вече го познавам по мотора.