Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Живот и съдба (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Жизнь и судьба, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2015)
Корекция
sir_Ivanhoe (2016)

Издание:

Василий Гросман

Живот и съдба

 

Роман

Първо издание

 

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Димитър Келбечев

Коректор: Даниела Гакева

 

Василий Гроссман

Жизнь и судьба

Роман в трех книгах

 

© Editions L’Age d’Homme and the Estate of Vasily Grossman 1980–1991

© The Estate of Vasily Grossman 1992

 

© Здравка Петрова, превод, 2009

© Димитър Келбечев, художник, 2009

© Ростислав Димитров, типографско оформление, 2009

© Факел експрес, 2009

© Издателска къща Жанет 45, 2009

 

ISBN 978-954-9772-60-9 (Факел експрес)

ISBN 978-954-491-519-3 (Издателска къща Жанет 45)

 

Формат 84/108/32

Печатни коли 60,5

 

Предпечат: „Студио Стандарт“ ЕООД

Печат: Полиграфически комплекс „Жанет 45“ — Пловдив

 

Факел експрес, София

Издателска къща Жанет 45, Пловдив

История

  1. — Добавяне

57

На другия ден Кримов отиде в завод „Барикади“, където бе разположена Сибирската стрелкова дивизия на полковник Гуртиев.

От ден на ден той все повече се съмняваше дали докладите му са необходими. Понякога имаше чувството, че го слушат от учтивост, както невярващи слушат стар свещеник. Вярно, радваха се, че ги посещава, но той разбираше, че му се радват като на гост, човешки, а не заради речите му. Беше се превърнал в един от армейските политотделци, дето само книжата ги интересуват, сноват насам-натам и пречат на хората. На мястото си бяха само онези политработници, които не разпитваха, не разясняваха, не съставяха дълги отчети и докладни, не се занимаваха с агитация, а се биеха.

Спомняше си как преди войната бе водил в университета занятия по марксизъм-ленинизъм, и на него, и на слушателите му им беше скучно до смърт да предъвкват като катехизис „Краткия курс по история на партията“.

Да, но в мирно време тази скука беше нещо нормално, неизбежно, а тук, в Сталинград, стана нелепа, безсмислена. Защо е нужно всичко това?

Кримов посрещна Гуртиев пред входа на щабния блиндаж и не можа да допусне, че този слабичък човек с груби ботуши и войнишки, голям за него шинел е командирът на дивизията.

Доклада си Кримов изнесе в обширния, нисък блиндаж. Откакто бе дошъл в Сталинград, той за пръв път чу такъв артилерийски огън. През цялото време трябваше да вика.

Комисарят на дивизията Свирин говореше високо и ясно, речта му бе изпъстрена с остри и весели думи, преди да започне докладът, каза:

— А защо е нужно аудиторията да се състои само от старшия команден състав? Я топографите, свободните бойци от охранителната рота, свързочниците, свободни от дежурство, заповядайте на доклад за международното положение! След доклада ще се прожектира филм. Танци до зори. — Той намигна на Кримов, сякаш казваше: „Видяхте ли, сега и ние, и вие ще си отчетем още едно прекрасно мероприятие“.

По усмивката, с която Гуртиев погледна разпенения Свирин, и по жеста, с който Свирин оправи шинела, наметнат на раменете на Гуртиев, Кримов разбра какво приятелство цари в този блиндаж.

И по начина, по който Свирин присви и без това тесните си очи и погледна началник-щаба Саврасов, а оня неохотно, с недоволна физиономия, сърдито стрелна с поглед Свирин, Кримов разбра, че в този блиндаж цари не само дружба и приятелство.

Командирът и комисарят на дивизията веднага след доклада бяха извикани по спешност при командващия армията. Кримов заприказва със Саврасов. Явно той беше човек с тежък и остър характер, честолюбив и обидчив. Много от чертите му — и честолюбието, и резкостта, и подигравателният цинизъм, с който говореше за хората — бяха неприятни.

Взрян в Кримов, Саврасов произнесе следния монолог:

— В кой да е полк в Сталинград предварително се знае: най-решителната, най-силната личност в полка е командирът! Без ала-бала. Тука вече не гледат колко крави бил имал чичо му. Гледат колко чини собствената му глава… Има ли глава, става за работа. Няма тинтири-минтири. А преди войната как беше? — Усмихна се, без да крие жълтите си очи от Кримов. — Знаете ли, не понасям политиката. Всички тия десни, леви, опортюнисти, теоретици. Не мога да търпя дърдорковци. Но мене и без политика десетина пъти искаха да ме затрият. Пак добре, че съм безпартиен — ту измислят, че съм бил пияница, ту че съм женкар. Какво сега, да се преструвам ли? Не ме бива.

На Кримов му се дощя да каже на Саврасов, че на, и в Сталинград неговата съдба не си намира пътя, мотае се Кримов без истинска работа. Защо Вавилов, а не той е комисар в дивизията на Родимцев? Защо партията има повече доверие на Свирин, отколкото на него? Нали той действително е по-умен и с по-широки възгледи, и с по-богат партиен опит, и мъжество не му липсва, а потрябва ли, и жестокост ще се намери, ръката му няма да трепне… Всъщност те в сравнение с него все едно че са изкарали само курсове за ограмотяване! Вашето време е минало, другарю Кримов, прав ви път.

Сол сипа в раните му, развали му настроението този жълтоок полковник.

Че какво ли да се съмнява, Господи, на, и личният му живот рухна, претърпя крах… Естествено, причината не е, че Женя видя неговата материална безпомощност. Това не я интересува. Тя е чист човек. Разлюбила го е! В бившите, в битите жените не се влюбват. Той е човек без ореол. Да, да, изхвърлиха го от номенклатурата… Впрочем чиста, чиста, но и за нея материалното има някакво значение. Нали няма да се омъжи за оня бедняк, художника, нищо че си плеска шантавите картини, които тя обяви за гениални…

Много от тези си мисли би могъл да изкаже Кримов на жълтоокия полковник, ала само му възрази по въпросите, по които бе съгласен с него.

— Е, хайде сега, другарю полковник, много опростявате нещата. Преди войната гледаха не само колко крави има чичо ти. А кадрите не могат да се подбират само по делови принцип.

Войната не ги остави да си говорят какво е било преди войната. Избухна тежък взрив и от мъглата и праха изникна угрижен капитан, от полка търсели щаба. Германски танк открил огън по щаба на полка, а автоматчиците, промъкнали се подир танка, нахълтали в блока, където се намираха управленците на тежкия дивизион: управленците, както били на втория етаж, влезли в бой с германците. Танкът подпалил съседната дървена къща и силният вятър откъм Волга задухал пламъка към командния пункт на полковия командир Чамов и той с щаба си започнал да се задушава, затова решил да смени пункта. Но беше трудно да се сменя командният пункт посред бял ден, под артилерийския огън, под откосите на тежките картечници, които държаха Чамов в обсега си.

Всички тези събития ставаха едновременно по отбранителния участък на дивизията. Едни искаха съвет, други — артилерията да ги подкрепи, трети — разрешение да отстъпят, четвърти информираха, пети искаха информация. И проблемите на всички бяха различни, общото беше само, че се водеше битка на живот и смърт.

А когато битката поутихна, Саврасов попита Кримов:

— Дали да вземем да обядваме, другарю батальонен комисар, докато началството не се е върнало от щаба на армията?

Той не се подчиняваше на правилото, въведено от командира и комисаря на дивизията, и не се отказа от предложената водка. Затова предпочитал да обядва отделно.

— Гуртиев си го бива като военен — каза посръбналият Саврасов, — образован е, честен. Лошото му е само, че е страшен аскет! Тука е направил цял манастир. Аз пък съм луд по женички, като паяк съм, много ги обичам. Пред Гуртиев не дай си Боже да кажеш някой виц. Но инак добре си воюваме с него. А комисарят не ме обича, нищо че и той е монах като мене. Мислите, че Сталинград ли ме състари? Ей тия приятелчета, инак напротив, тук дори напълнях.

— Е, и аз съм от тая командирска порода — каза Кримов.

— От същата, ама не съвсем. Работата не е в тая водка, ами в друго — и той почука с пръст по шишето, а после челото си.

Те бяха свършили с обяда, когато от командния пункт на Чуйков се върнаха командирът и комисарят на дивизията.

— Нещо ново? — бързо и строго попита Гуртиев и огледа масата.

— Абе раниха нашия началник на свързочниците, германците се натискаха откъм Жолудев, подпалиха къщичката между Чамов и Михалев, Чамов покиха, понагълта пушек, инак няма нищо особено — отвърна Саврасов.

Свирин се вгледа в почервенялото лице на Саврасов и нежно и проточено издума:

— Ах, тая водчица, ах, тая водчица, другарю полковник.