Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Живот и съдба (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Жизнь и судьба, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2015)
Корекция
sir_Ivanhoe (2016)

Издание:

Василий Гросман

Живот и съдба

 

Роман

Първо издание

 

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Димитър Келбечев

Коректор: Даниела Гакева

 

Василий Гроссман

Жизнь и судьба

Роман в трех книгах

 

© Editions L’Age d’Homme and the Estate of Vasily Grossman 1980–1991

© The Estate of Vasily Grossman 1992

 

© Здравка Петрова, превод, 2009

© Димитър Келбечев, художник, 2009

© Ростислав Димитров, типографско оформление, 2009

© Факел експрес, 2009

© Издателска къща Жанет 45, 2009

 

ISBN 978-954-9772-60-9 (Факел експрес)

ISBN 978-954-491-519-3 (Издателска къща Жанет 45)

 

Формат 84/108/32

Печатни коли 60,5

 

Предпечат: „Студио Стандарт“ ЕООД

Печат: Полиграфически комплекс „Жанет 45“ — Пловдив

 

Факел експрес, София

Издателска къща Жанет 45, Пловдив

История

  1. — Добавяне

44

Креватите бяха празни — съседите или бяха преместени, или ги измъчваха на разпит.

Лежеше насечен на парченца, изгубил себе си, с оплют живот, с ужасни болки в кръста — изглежда, бяха му премазали бъбреците.

В горчивия час, когато животът му рухна, той разбра силата на женската любов. Съпругата! Само на нея е скъп човекът, изпотъпкан с чугунени нозе. Целият е в храчки, а тя му мие краката, тя вчесва сплъстените му коси, наднича в замътените му очи. Колкото повече са наранили душата му, колкото по-отвратителен и презрян е той за света, толкова по-близък и скъп е на нея. Тя тича подир камиона, тя стои на опашка на „Кузнецкий мост“, край лагерната ограда, на нея страшно й се иска да му изпрати няколко бонбона, глава лук, тя му пече питки на примус, дава години от живота си, за да го види поне за половин час…

Не всяка жена, с която спиш, е съпруга.

И както бе разкъсващо отчаян, му се дощя да пробуди отчаяние у друг човек.

Намисли няколко реда за писмо: „Щом си чула за станалото, си се зарадвала, и не защото аз съм смазан, а защото ти успя да избягаш от мен, и сега благославяш мишия си инстинкт, който те подтикна да напуснеш потъващия кораб… единствено аз…“

Мярна му се телефонът на бюрото на следователя… оня як бик, дето го риташе по хълбоците, по ребрата… капитанът вдига завесата, гаси лампата… Шумолят, шумолят страниците на делото, това шумолене го приспиваше.

И изведнъж нажежено криво шило прониза черепа му и му се стори, че мозъкът му смърди на изгоряло: Евгения Николаевна е направила донос срещу него!

Мраморно! Мраморно! Думите, които той чу един утринен час на „Знаменка“, в кабинета на председателя на републиканския реввоенсъвет… Човекът с острата брадица, със святкащите стъкла на пенснето бе прочел статията на Кримов и му говореше ласкаво, тихо. Спомни си: същата нощ той каза на Женя, че ЦК го отзовава от Коминтерна и му възлага да редактира книжки в Политиздат. „А някога бях човек“ — и й разказа как Троцки, след като прочел статията му „Революцията и реформата — Китай и Индия“, го похвалил: „Мраморно“.

Пред нито един човек не бе повторил тези казани на четири очи думи, само Женя ги бе чула, значи следователят ги е чул от нея. Тя е направила донос.

Не чувстваше седемдесетчасовото безсъние, беше се наспал. Принудили ли са я? Не е ли все едно? Другари, Михаил Сидорович, аз умрях! Убиха ме. Не с куршум, не с безсъние. Женя ме уби. Ще дам показания и всичко ще призная. При едно условие: да потвърдите, че тя е направила доноса.

Свлече се от кревата и заблъска по вратата с юмрук, закрещя на часовия, който веднага надникна през прозорчето:

— Води ме при следователя, всичко ще подпиша.

Дойде дежурният и каза:

— Стига сте вдигали шум, когато ви извикат, ще дадете показания.

Не можеше да остане сам. По-добре е, по-леко е, когато те бият и изгубваш съзнание. Щом медицината позволява…

Затътри се до кревата и когато вече му се струваше, че няма да понесе душевната болка, когато имаше чувството, че мозъкът му всеки момент ще се пръсне и хилядите парченца ще се забият в сърцето, в гърлото, в очите му, изведнъж разбра: Женечка не е способна да направи донос! И се закашля, затресе се:

— Прости ми, прости, не ми беше писано да съм щастлив с теб, аз съм виновният за това, не ти.

И го обзе едно дивно чувство, което може би за пръв път спохождаше човек в това здание, откак в него бе пристъпил ботушът на Дзержински.

Събуди се. Срещу него тежко се бе отпуснал Каценеленбоген, бетовеновската му коса беше сплъстена.

Кримов му се усмихна и ниското месесто чело на съседа му се свъси. Кримов разбра, че Каценеленбоген е приел усмивката му за проява на безумие.

— Виждам, здравата сте пострадали — каза Каценеленбоген и посочи окървавената гимнастьорка на Кримов.

— Да, здравата — изкриви устни Кримов. — Ами вие как сте?

— Излежавах се в болницата. Съседите напуснаха — Особеното съвещание осъди Дрелинг на още десет години, значи му стават трийсет, а Боголеев го преместиха в друга килия.

— А… — каза Кримов.

— Е, казвайте сега.

— Мисля си, че при комунизма — започна Кримов — Народният комисариат за държавна сигурност ще събира тайно всичко хубаво за хората, всяка добра дума за тях. Агенти ще подслушват по телефона всичко, свързано с верността, с честността, с добротата, ще изнамират тези неща в писмата, ще ги извличат от откровени разговори и ще ги докладват на „Лубянка“, ще подготвят досиета. Само от хубавото! Тук ще укрепват вярата в човека, а няма да я рушат, както сега. Първия камък заложих аз… Аз вярвам, че победих лъжата въпреки доносите, вярвам, вярвам…

Каценеленбоген го изслуша разсеяно и изрече:

— Вярно, точно така ще бъде. Трябва само да добавим, че след като подготвят такова лъчезарно досие за вас, ще ви приберат тук и пак ще ви видят сметката.

Изпитателно се вгледа в него, не можеше и не можеше да разбере защо землистожълтото лице на Кримов с хлътналите и подпухнали очи, с черните кървави браздулици по брадичката се усмихва щастливо и спокойно.