Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Живот и съдба (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Жизнь и судьба, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2015)
Корекция
sir_Ivanhoe (2016)

Издание:

Василий Гросман

Живот и съдба

 

Роман

Първо издание

 

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Димитър Келбечев

Коректор: Даниела Гакева

 

Василий Гроссман

Жизнь и судьба

Роман в трех книгах

 

© Editions L’Age d’Homme and the Estate of Vasily Grossman 1980–1991

© The Estate of Vasily Grossman 1992

 

© Здравка Петрова, превод, 2009

© Димитър Келбечев, художник, 2009

© Ростислав Димитров, типографско оформление, 2009

© Факел експрес, 2009

© Издателска къща Жанет 45, 2009

 

ISBN 978-954-9772-60-9 (Факел експрес)

ISBN 978-954-491-519-3 (Издателска къща Жанет 45)

 

Формат 84/108/32

Печатни коли 60,5

 

Предпечат: „Студио Стандарт“ ЕООД

Печат: Полиграфически комплекс „Жанет 45“ — Пловдив

 

Факел експрес, София

Издателска къща Жанет 45, Пловдив

История

  1. — Добавяне

44

… В четирийсетгодишния мозък на Наум Розенберг се вършеше обичайната за него счетоводна работа. Крачеше и броеше: към завчерашните сто и десет — вчерашни шейсет и един, плюс шестстотин и дванайсет за петдневката, общо седемстотин осемдесет и три… Жалко, че не си бе водил сметка за мъже, жени, деца… Жените горят по-лесно. Опитният бренер[1] поставя телата така, че кокалестите, богати на пепел старци да горят до тела на жени. Сега ще дадат команда — да свърнат от пътя — точно така командваха преди година онези, които сега ще бъдат изровени и измъкнати от ямите с куки, вързани с въжета. Опитният бренер може и по неразкопан гроб да определи колко тела има в ямата — петдесет, сто, двеста, шестстотин, хиляда… Шарфюрер Елф иска телата да се наричат фигури — сто фигури, двеста фигури, но Розенберг ги нарича хора, убит човек, екзекутирано дете, екзекутиран старец. Нарича ги така наум, инак шарфюрерът ще му тегли куршума, но упорито си мърмори: ето, ти излизаш от ямата, екзекутирани човече… но се дръж здраво за майка си, дете, ще бъдете заедно, не можеш да се отдалечиш от нея… „Какво си мърмориш там?“ „Нищо, сторило ви се е“. И пак си мърмори, бори се, това е неговата малка борба… Завчера намериха яма със заровени осем души. Шарфюрерът се развика: „Това е подигравка, команда от двайсет бренери изгаря осем фигури“. Така е, но какво да се прави, като в селцето е имало две еврейски семейства. Заповедта си е заповед — да се разкопаят всички гробове и да се изгорят всички тела… Ето, свърнаха от пътя, крачат по тревата и за сто и петнайсети път насред зелената поляна виждат сива могила — гроб. Осем души копаят, четирима секат дъбове и ги нарязват на цепеници, дълги колкото човешко тяло, двама ги разцепват с брадви и клинове, двама носят от пътя сухи стари дъски за подпалка, туби бензин, четирима приготвят мястото за кладата, копаят канавка за вентилация — трябва да преценят откъде духа вятърът.

Тутакси се изгубва миризмата на горски гнилак и охраната се смее, псува, всички си запушват носовете, шарфюрерът плюва, отдръпва се в края на поляната. Бренерите захвърлят лопатите, вземат куките, увиват с парцали устата и носовете си… Здрасти, дядка, ето че пак видяхте слънцето; колко сте тежък… Убита майка с три деца — две момчета, едното вече ученик, а момичето е родено през трийсет и девета, имало е рахит — нищо, сега няма… Не се вкопчвай в майка си, дете, тя никъде няма да избяга… „Колко фигури?“ — подвиква отдалече шарфюрерът. „Деветнайсет“ — и тихо, под нос: „Убити хора“. Всички псуват — половин ден им хвръкна. Да, но пък миналата седмица разкопаха един гроб с двеста жени, все млади. Когато махнаха горния слой пръст, над гроба се надигна сива пара и охраната се разсмя: „Горещи жени, бре!“ Върху канавките за въздуха се нареждат сухи дърва, после дъбови цепеници, те дават богата гореща жар, после убитите жени, после дърва, после убитите мъже, пак дърва, после безстопанствени парчета от тела, после туба бензин, после, в средата, авиационна запалителна бомба, после шарфюрерът командва и охраната предварително се усмихва — бренерите пеят в хор. Огънят гори! После хвърлят пепелта в ямата. Отново е тихо. Беше тихо и пак е тихо. А после ги заведоха в гората и те не забелязаха могилата сред зеленината, шарфюрерът нареди да копаят яма — четири на два; всички разбраха — изпълнили са задачата: осемдесет и девет села плюс осемнайсет махали, плюс четири по-големи селища, плюс две районни градчета, плюс три совхоза — два зърнодобивни, един млекодобивен — общо сто и шестнайсет населени места, сто и шестнайсет гробници разкопаха бренерите… Докато копае яма за себе си и за другите бренери, счетоводителят Розенберг пресмята: през последната седмица — седемстотин осемдесет и три, преди това трите десетдневки дадоха общо четири хиляди осемстотин двайсет и шест изгорени тела, или общата равносметка е пет хиляди шестстотин и девет изгорени тела. Той пресмята, пресмята, така времето минава незабелязано, той извежда средното аритметично на фигурите, не, не на фигурите, на човешките тела; пет хиляди шестстотин и девет се дели на броя на гробовете — сто и шестнайсет, и излиза — по четирийсет и осем и трийсет и пет стотни човешки тела в братска гробница, закръглено това прави по четирийсет и осем човешки тела в братски гроб. Ако сметнем, че двайсет бренери са работили трийсет и седем дни, на един бренер се пада… „Строй се“ — вика старши охранникът и шарфюрер Елф звучно командва: „Ин ди грубе марш!“ Но той не иска да влезе в гроба. Той бяга, пада, пак бяга, тича тромаво, счетоводителите не ги бива да тичат, ала не можаха да го убият, той лежи сред тишината на една горска поляна и не мисли нито за небето над главата си, нито за Златочка, която те убиха бременна в шестия месец, лежи и пресмята, каквото не успя да пресметне в ямата: двайсет бренери, трийсет и седем дни, толкова бренеродни… — това едно; второ — трябва да пресметне колко кубика дърва на човек са отишли; трето — колко часа горене се пада средно на фигура, колко…

След една седмица полицаите го арестуваха и го заведоха в гетото.

И ето тук, във вагона, той непрекъснато мърмори, пресмята, дели, умножава. Годишен отчет! Трябва да го предаде на Бухман, главния счетоводител на Държавната банка. И внезапно една нощ, насън, взривявайки струпея, покрил мозъка и сърцето му, рукват парещи сълзи.

„Злата! Злата!“ — вика той.

Бележки

[1] Горелка; фурна за печене на кафе (букв. от нем.). Тук — човек, който подготвя кремирането на трупове. — Б.ред.