Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Живот и съдба (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Жизнь и судьба, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2015)
Корекция
sir_Ivanhoe (2016)

Издание:

Василий Гросман

Живот и съдба

 

Роман

Първо издание

 

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Димитър Келбечев

Коректор: Даниела Гакева

 

Василий Гроссман

Жизнь и судьба

Роман в трех книгах

 

© Editions L’Age d’Homme and the Estate of Vasily Grossman 1980–1991

© The Estate of Vasily Grossman 1992

 

© Здравка Петрова, превод, 2009

© Димитър Келбечев, художник, 2009

© Ростислав Димитров, типографско оформление, 2009

© Факел експрес, 2009

© Издателска къща Жанет 45, 2009

 

ISBN 978-954-9772-60-9 (Факел експрес)

ISBN 978-954-491-519-3 (Издателска къща Жанет 45)

 

Формат 84/108/32

Печатни коли 60,5

 

Предпечат: „Студио Стандарт“ ЕООД

Печат: Полиграфически комплекс „Жанет 45“ — Пловдив

 

Факел експрес, София

Издателска къща Жанет 45, Пловдив

История

  1. — Добавяне

54

Колко удивителни дни бяха.

На Кримов му се струваше, че книгата на историята вече не е книга, че се е вляла в живота, смесила се е с него.

Изострено чувстваше цвета на небето и на сталинградските облаци, блясъка на слънцето върху водата. Тези усещания му напомняха детските години, когато първият сняг, мънистата на летния дъжд, дъгата го изпълваха с щастие. Това дивно чувство напуска с годините почти всички живи същества, щом свикнат с чудото, че живеят на тази Земя.

Всичко, което в съвременния живот би изглеждало на Кримов погрешно, невярно, тук, в Сталинград, не се чувстваше. „Ето, така беше при Ленин“ — мислеше си той.

Струваше му се, че тук хората се отнасят към него другояче, по-добре, отколкото преди войната. Не се чувстваше заварено дете на времето — също както в обкръжението. Съвсем доскоро в Заволжието с увлечение бе подготвял докладите си и бе смятал за естествено, че политуправлението го бе назначило на лекторска работа.

А сега в душата му често се надигаше тягостна обида. Защо го свалиха от бойното комисарство? Той бе смятал, че се справя с работата не по-зле от другите, по-добре от много други…

Хубави бяха в Сталинград отношенията между хората. Равенство и достойнство живееха на този облят в кръв бряг.

Интересът към следвоенната организация на колхозите, към бъдещите отношения между великите народи и правителствата в Сталинград бе почти всеобщ. Бойният живот на червеноармейците и работата им с лопата, с кухненски нож за белене на картофи или с обущарски нож, с какъвто работеха батальонните обущари — всичко сякаш имаше пряко отношение към следвоенния живот на народа, на другите народи и държави.

Почти всички вярваха, че във войната ще победи доброто, и честните хора, които сега не жалят кръвта си, ще могат да градят добър, справедлив живот. Тази трогателна вяра изказваха хора, които смятаха, че самите те едва ли ще оцелеят до мирното време, и всеки ден се чудеха, че са останали живи на тази Земя от сутринта до вечерта.