Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Живот и съдба (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Жизнь и судьба, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2015)
Корекция
sir_Ivanhoe (2016)

Издание:

Василий Гросман

Живот и съдба

 

Роман

Първо издание

 

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Димитър Келбечев

Коректор: Даниела Гакева

 

Василий Гроссман

Жизнь и судьба

Роман в трех книгах

 

© Editions L’Age d’Homme and the Estate of Vasily Grossman 1980–1991

© The Estate of Vasily Grossman 1992

 

© Здравка Петрова, превод, 2009

© Димитър Келбечев, художник, 2009

© Ростислав Димитров, типографско оформление, 2009

© Факел експрес, 2009

© Издателска къща Жанет 45, 2009

 

ISBN 978-954-9772-60-9 (Факел експрес)

ISBN 978-954-491-519-3 (Издателска къща Жанет 45)

 

Формат 84/108/32

Печатни коли 60,5

 

Предпечат: „Студио Стандарт“ ЕООД

Печат: Полиграфически комплекс „Жанет 45“ — Пловдив

 

Факел експрес, София

Издателска къща Жанет 45, Пловдив

История

  1. — Добавяне

40

Мина повече от седмица след нощното повикване на Мостовской при оберщурмбанфюрер Лис.

Тягостно чувство смени трескавото очакване, напрежението.

От време на време на Мостовской започна да му се струва, че е навеки забравен от приятели и врагове, че и едните, и другите го смятат за безпомощен, изкуфял пръдлив старец, за безполезен болник, очакващ само смъртта.

Една ясна, безветрена сутрин го поведоха на баня. Този път есесовският конвой, без да влиза в помещението, седна на стъпалата, остави автомата до себе си и запали цигара. Денят беше ясен, слънцето припичаше и на войника явно не му се искаше да влиза във влажното помещение на банята.

Военнопленникът, който обслужваше банята, доближи до Михаил Сидорович.

— Здравейте, скъпи другарю Мостовской.

Мостовской подвикна от изненада: пред него в униформена куртка с лента от лазарета на ръкава, размахвайки парцал, бе застанал бригадният комисар Осипов.

Прегърнаха се и Осипов бързо изрече:

— Успях да получа работа в банята, замествам постоянния чистач, исках да се видя с вас. Имате поздрави от Котиков, от генерала, от Златокрилец. Първо ми кажете какво става, как сте, какво искат от вас? Събличайте се и разказвайте.

Мостовской разказа за нощния разпит.

Осипов, втренчил в него изпъкналите си тъмни очи, каза:

— Искат да ви обработят, глупци такива.

— Но защо? Целта? Целта?

— Може би се интересуват от някои исторически сведения, от характеристики на основателите и вождовете на партията. Може това да е свързано с искания за декларации, обръщения, писма.

— Безнадеждна работа — каза Мостовской.

— Ще ви инквизират, другарю Мостовской.

— Безнадеждна, идиотска идея — повтори Мостовской и попита: — Кажете какво става при вас.

Осипов прошепна:

— По-добре сме, отколкото очаквахме. Най-важното: успяхме да се свържем с работниците от завода, започнахме да получаваме оръжие — автомати и ръчни бомби. Донасят ни ги на части, сглобяваме ги в блоковете нощем. Наистина, засега в нищожни количества.

— Ершов е уредил всичко това, браво на него! — възкликна Мостовской.

Свали ризата, огледа гърдите си и отново се ядоса на старостта си, отчаяно поклати глава.

Осипов каза:

— Трябва да ви информирам като по-стар партиен другар: Ершов вече го няма в нашия лагер.

— Какво, как тъй го няма?

— Прехвърлиха го в лагера Бухенвалд.

— Как е възможно! — извика Мостовской. — Такова чудесно момче!

— Той и в Бухенвалд ще си остане чудесно момче.

— Но защо, как се случи?

Осипов мрачно отвърна:

— Веднага се забеляза раздвоение в ръководството. Много хора изпитваха стихийно влечение към Ершов, това го главозамая. Той по никой начин нямаше да се подчини на центъра. Неясен, чужд човек. С всяка крачка положението се объркваше. А нали първата максима на нелегалното движение е желязната дисциплина. Обаче при нас се оформяха два центъра — безпартиен и партиен. Обсъдихме положението и взехме решение. Един чешки другар, който работи в канцеларията, сложи картона на Ершов в групата на отделените за Бухенвалд и така той автоматично бе включен в списъка.

— Колко просто — каза Мостовской.

— Такова беше единодушното решение на комунистите — каза Осипов.

Стоеше пред Мостовской в жалките си дрипи, с парцал в ръката, суров, непоколебим, уверен в желязната си правота, в своето страшно, по-голямо от Божието право да превръща делото, на което служи, във висш съдия на хорските съдби.

А голият, немощен старец, един от основателите на великата партия, седеше с щръкнали мършави, сухи рамене, ниско свел глава, и мълчеше.

Пред него отново изникна нощният кабинет на Лис.

И отново го обзе страх: нима Лис не го излъга, нима един човек бе пожелал да разговаря с човека без тайна жандармска цел?

Той разкърши рамене, вдигна глава и също както преди десет години, по време на колективизацията, също както по време на политическите процеси, отвели на ешафода другарите на младостта му, изрече:

— Подчинявам се на това решение, приемам го като член на партията. — И извади от хастара на куртката си, оставена на пейката, няколко листчета — позивите, които бе написал.

Внезапно пред него изникна лицето на Иконников, кравешките му очи, и Михаил Сидорович отново изпита желание да чуе гласа на проповедника на безсмислената доброта.

— Исках да ви попитам за Иконников — каза Михаил Сидорович. — Чехът не прехвърли ли и неговия картон?

— Стария малоумен ли, лигльото, както го наричахте вие? Той е екзекутиран. Отказал да излезе на работа, на строителството на лагерите за унищожение. Наредили на Кайзе да го разстреля.

Същата нощ по стените на лагерните блокове бяха налепени позивите на Мостовской за Сталинградската битка.