Василий Гросман
Живот и съдба (151)

13

След сточасово сражение се осъществи съединяването на частите от трите фронта — Югозападния, Донския и Сталинградския.

Под тъмното зимно небе, в разровения сняг в покрайнините на Калач стана срещата на съветските челни танкови подразделения. Снежното степно пространство бе прорязано от стотици гъсенични вериги, опалено от снарядните взривове. Тежките машини стремително префучаваха през облаци сняг, бяла мътилка се люлееше във въздуха. Там, където танковете правеха остри завои, заедно със снега във въздуха се вдигаше замръзнал глинест прах.

Ниско над земята откъм Волга с вой летяха съветски самолети, щурмови и изтребители, които подкрепяха атакуващите танкови маси. На североизток бухаха тежките оръдия, задименото тъмно небе бе огряно от смътно сияние.

Пред малка дървена къщичка спряха една срещу друга две машини Т-34. Танкистите, изпоцапани, възбудени от бойния успех, от близостта на смъртта, шумно, с наслада вдишваха мразовития въздух, който изглеждаше особено весел след мазната, саждена задуха на танковата утроба. Танкистите смъкнаха от челата си черните кожени шлемове и влязоха в къщата, там командирът на танка, който дойде от езерото Цаца, извади от джоба на комбинезона си половинка водка… Жена с ватенка и огромни валенки сложи на масата чаши, които прозвъннаха в треперещите й ръце, и хлипайки, забърбори:

— Ох, ние вече не се надявахме да останем живи, нашите като запердашиха, като запердашиха, две нощи и един ден съм стояла в мазата.

В стаята влязоха още двама дребнички танкисти, плещести като пумпали.

— Я виж, Валера, каква почерпка. И ние май имаме някъде мезенце — каза командирът на един танк, дошъл от Донския фронт.

Онзи, когото нарекоха Валера, бръкна в дълбокия джоб на комбинезона си и извади увито в омазнен фронтови вестник парче пушен салам, захвана да го дели — старателно занапъхва обратно изпадналите при рязането парченца бяла сланина.

Танкистите сръбнаха и се почувстваха щастливи. Единият, изопнал в усмивка натъпканата си със салам уста, измуча:

— Ей на това му се вика да се съединиш — водката от вас, мезето от нас.

Тази мисъл хареса на всички и танкистите я заповтаряха през смях, дъвчейки салама, обзети от взаимно дружелюбие.