Метаданни
Данни
- Серия
- Живот и съдба (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Жизнь и судьба, 1960 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Здравка Петрова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Военна проза
- Епически роман
- Исторически роман
- Реалистичен роман
- Социален роман
- Съвременен роман (XX век)
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2015)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2016)
Издание:
Василий Гросман
Живот и съдба
Роман
Първо издание
Превод: Здравка Петрова
Редактор: Георги Борисов
Художник: Димитър Келбечев
Коректор: Даниела Гакева
Василий Гроссман
Жизнь и судьба
Роман в трех книгах
© Editions L’Age d’Homme and the Estate of Vasily Grossman 1980–1991
© The Estate of Vasily Grossman 1992
© Здравка Петрова, превод, 2009
© Димитър Келбечев, художник, 2009
© Ростислав Димитров, типографско оформление, 2009
© Факел експрес, 2009
© Издателска къща Жанет 45, 2009
ISBN 978-954-9772-60-9 (Факел експрес)
ISBN 978-954-491-519-3 (Издателска къща Жанет 45)
Формат 84/108/32
Печатни коли 60,5
Предпечат: „Студио Стандарт“ ЕООД
Печат: Полиграфически комплекс „Жанет 45“ — Пловдив
Факел експрес, София
Издателска къща Жанет 45, Пловдив
История
- — Добавяне
30
Персоналът на болницата научи, че е пристигнала майката на лейтенант Шапошников. Прие я комисарят на болницата, батальонният комисар Шимански, красив мъж с лек акцент, който издаваше полския му произход — докато очакваше Людмила Николаевна, той помрачня, смяташе, че тя непременно ще плаче, може би и ще припадне. Облизваше с език наскоро пуснатите си мустаци, жал му беше за умрелия лейтенант, за неговата майка, затова го беше малко яд и на двамата — ако вземем да приемаме всяка майка на умрял лейтенант, докъде ще ни изкарат нервите?
Шимански покани Людмила Николаевна да седне и преди да започнат разговора, премести към нея гарафата, но тя каза:
— Благодаря, не съм жадна.
Изслуша разказа му за консилиума, предшествал операцията (батальонният комисар не сметна за необходимо да й каже, че е имало един глас против тази операция), за трудностите около нея и колко добре бе преминала тя; хирурзите смятали, че до тази операция трябва да се прибягва при тежко ранени като лейтенант Шапошников. Той каза, че смъртта на Шапошников е била причинена от парализа на сърцето и както личи от заключението на патологоанатома, военния лекар трети ранг Болдирев, не е било възможно лекарите да предвидят и предотвратят този внезапен екзитус.
После батальонният комисар й каза, че през болницата минават стотици болни, но малко от тях персоналът е обиквал така, както обикнал лейтенант Шапошников — съзнателен, културен и стеснителен болен, той дори изпитвал неудобство да помоли за нещо, за да не затруднява хората.
Шимански каза, че всяка майка трябва да се гордее, щом е възпитала син, беззаветно и честно отдал живота си за Родината.
После я попита има ли някакви молби към командването на болницата.
Людмила Николаевна помоли комисаря да я извини, че му отнема времето, извади от чантата си лист и зачете молбите си.
Молеше да й посочи къде е погребан синът й.
Батальонният кимна и си отбеляза в бележника.
Искаше да поговори с доктор Майзел.
Батальонният комисар каза, че щом научил за пристигането й, самият доктор Майзел изразил желание да се види с нея.
Молеше да се види с медицинската сестра Терентиева.
Комисарят кимна и си отбеляза в бележника. Тя помоли за разрешение да й дадат за спомен вещите на сина й.
Комисарят си отбеляза и това.
После тя помоли да предадат на ранените подаръците, които бе донесла за сина си, и сложи на масата две кутии шпроти и кесийка бонбони.
Погледите им се срещнаха и комисарят примижа от блясъка на нейните големи сини очи.
Шимански покани Людмила да дойде в болницата на другия ден в девет и половина сутринта — всичките й молби ще бъдат изпълнени.
Батальонният комисар погледна затворилата се врата, погледна подаръците на Шапошникова за ранените — опипа ръката си, не намери пулса, заряза тази работа и захвана да пие водата, която в началото на разговора бе предложил на Людмила Николаевна.