Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Живот и съдба (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Жизнь и судьба, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2015)
Корекция
sir_Ivanhoe (2016)

Издание:

Василий Гросман

Живот и съдба

 

Роман

Първо издание

 

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Димитър Келбечев

Коректор: Даниела Гакева

 

Василий Гроссман

Жизнь и судьба

Роман в трех книгах

 

© Editions L’Age d’Homme and the Estate of Vasily Grossman 1980–1991

© The Estate of Vasily Grossman 1992

 

© Здравка Петрова, превод, 2009

© Димитър Келбечев, художник, 2009

© Ростислав Димитров, типографско оформление, 2009

© Факел експрес, 2009

© Издателска къща Жанет 45, 2009

 

ISBN 978-954-9772-60-9 (Факел експрес)

ISBN 978-954-491-519-3 (Издателска къща Жанет 45)

 

Формат 84/108/32

Печатни коли 60,5

 

Предпечат: „Студио Стандарт“ ЕООД

Печат: Полиграфически комплекс „Жанет 45“ — Пловдив

 

Факел експрес, София

Издателска къща Жанет 45, Пловдив

История

  1. — Добавяне

33

Придвижването на новосформираните части към Сталинградския фронт ставаше тайно, нощем.

На северозапад от Сталинград, по средното течение на Дон, се сгъстяваше, натежаваше силата на новия фронт. Ешелоните се разтоварваха покрай новопостроената железопътна линия, направо сред степта.

Още с първите признаци на разсъмването бучащите през нощта железни реки замираха и само лека прашна мъгла се стелеше над степта. Денем дулата на оръдията обрастваха със сух бурен и наръчи слама и сякаш нямаше по света по-мълчаливи същества от тези слели се със степта артилерийски цеви. Самолетите, разпрострели крила като мъртви, изсъхнали насекоми, замираха по летищата, покрити с паяжината на маскировъчните мрежи.

Ден след ден все повече се сгъстяваха условните триъгълници, ромбчета, кръгчета, все по-гъста ставаше мрежата на цифрите-номера на картата, която виждаха само няколко души на този свят — създаваха се, изкристализираха, излизаха на изходни позиции нови армии от новия Югозападен фронт, сега фронт на настъплението.

А по левия бряг на Волга през пустинните соленища по степите се придвижваха на юг, подминавайки димящия и гърмящ Сталинград, танкови съединения, артилерийски дивизии и се изгубваха към тихите завои и заливи. Войските преминаваха Волга и се установяваха в Калмишката степ, в соленото междуезерно пространство и хиляди руснаци започваха да произнасят странни за тях думи: „Барманцак“, „Цаца“… Това беше южното съсредоточаване на силите в Калмишките степи по дясното крило на германците. Съветското върховно командване подготвяше обкръжаването на сталинградските дивизии на Паулус.

В тъмните нощи под есенните облаци и звезди параходи, фериботи, шлепове прехвърлиха на десния, калмишкия бряг южно от Сталинград танковия корпус на Новиков…

Хиляди хора видяха написаните по броните с бяла боя имена на военните вождове на Русия: „Кутузов“, „Суворов“, „Александър Невски“.

Милиони хора видяха как към Сталинград поеха тежки руски оръдия, минохвъргачки и получените от САЩ според лендлиза[1] колони товарни доджове и фордове.

И все пак, макар милиони хора да виждаха това движение, съсредоточаването на огромни войскови маси, подготвяни за настъпление северозападно и южно от Сталинград, се вършеше тайно.

Но как можа да се случи така? Нали и германците знаеха за това огромно придвижване. Нали бе невъзможно то да се скрие, както е невъзможно да се скрие степният вятър от тръгналия през степта човек.

Германците знаеха за придвижването на войските към Сталинград, а сталинградското настъпление оставаше тайна за тях. Всеки германски лейтенант, погледнеше ли картата, където бяха приблизително набелязани местата на струпванията на руски войски, би могъл да разшифрова най-голямата военно-държавна тайна на Съветска Русия, известна единствено на Сталин, Жуков и Василевски.

И въпреки това обкръжаването на германците в района на Сталинград се оказа внезапно за германските лейтенанти и фелдмаршали.

Как, как можа да се случи това?

Сталинград още се държеше, германските атаки още не довеждаха до решителни успехи, макар в тях да участваха големи армейски части. А в стопилите се сталинградски полкове бяха останали само десетки червеноармейци. Тъкмо тези нищожни десетки, поели свръхтежестта на ужасните битки, бяха силата, която объркваше всички представи на германците.

Противникът не можеше да проумее, че шепа хора обезсмисля мощта на неговите усилия. Изглеждаше, че съветските резерви се готвят да подкрепят и подхранят отбраната. Войниците, които отбиваха на волжкия бряг напора на Паулусовите дивизии, бяха стратегът на сталинградското настъпление.

А неумолимото лукавство на историята се бе стаило още по-надълбоко и в неговите дълбини раждащата победа свобода, оставайки си цел на войната, докосвана от лукавите пръстчета на историята, се превръщаше в нейно средство.

Бележки

[1] Система за военна и друга помощ, оказвана от САЩ на страните от антихитлеристката коалиция през Втората световна война. — Б.пр.