Василий Гросман
Живот и съдба (17)

17

Колко наивни изглеждаха на Щрум идеите на физиците от средата на деветнайсетия век, възгледите на Хелмхолц, който бе свеждал задачите на физическата наука до изучаване силите на притеглянето и отблъскването — сили, зависещи единствено от разстоянието.

Силовото поле е душата на материята! Единство, включващо вълната на енергията и материалната корпускула… зърнестата структура на светлината… дали тя е порой от светли капки, или мълниеносна вълна?

Квантовата теория подреди по местата им законите, управляващи физическите индивидуалности; новите закони са законите за вероятностите; статистическите закони отхвърлиха понятието индивидуалност и признаха само съвкупностите. Физиците от миналия век напомняха на Щрум хора с почернели мустаци, с костюми с високи колосани яки и корави маншети, стълпени около билярдна маса. Дълбокомислените почтени люде, въоръжени с линийки и хронометри, свъсили гъстите си вежди, измерват скорости и ускорения, определят масите на пъргавите топки, които изпълват зеленото сукнено пространство.

Ала пространството, измерено с метални пръчки и линийки, времето, отмерено от съвършени часовници, изведнъж започнаха да се изкривяват, да се разтеглят и сплескват. Оказа се, че тяхната непоклатимост не е основа на науката, а решетки и зидове на нейния затвор. Дойде времето на страшния съд, хилядолетните истини бяха обявени за заблуди. В древните предразсъдъци, грешки, неточности цели столетия като в пашкули бе спала истината.

Светът стана неевклидов, неговата геометрична природа се формираше от масите и техните скорости.

Все по-стремително ставаше научното движение в света, който Айнщайн освободи от оковите на абсолютното време и пространство.

Двата потока — единият, полетял заедно с вселените, и другият, прицелен в атомното ядро, — поели в различни посоки, не се губеха един друг, макар че единият се лееше в света на парсеците, а другият се измерваше с милимикрони. Колкото по-надълбоко навлизаха учените в недрата на атома, толкова по-ясни им ставаха законите, определящи излъчванията на звездите. Червеното преместване в спектрите на далечните галактики породи представата за отдалечаващи се в безкрайното пространство вселени. Но бе достатъчно да предпочетем крайното лещовидно, изкривено от скорости и маси пространство, за да можем да си представим, че от разширяване е обхванато самото пространство, увличащо подире си галактиките.

Щрум не се съмняваше: няма на света човек, по-щастлив от учения… Понякога — сутрин, на път към института, и по време на вечерната разходка, и ето сега, през нощта, когато мислеше за работата си, — го обземаше щастие, смирение и възторг.

Силите, изпълващи Вселената с кротката светлина на звездите, се освобождаваха при превръщането на водорода в хелий…

Две години преди войната двама млади германци разцепиха с неутрони тежки атомни ядра и съветските физици, стигнали в своите изследвания по друг път до сходни резултати, изведнъж изпитаха същото чувство, което преди сто хиляди години е изпитал пещерният човек, запалил първия си огън…

Разбира се, през двайсетия век най-важната насока се определя от физиката… По същия начин през 1942 година направлението на главния удар за всички фронтове на световната война стана Сталинград.

Ала съмнения, страдания, неверие следваха Щрум плътно, по петите.