Джоан Харис
Руническа светлина (92)

5

Първата вълна ги удари странично и разтърси Моста чак до основите. Слънчевият щит потрепери, двойната дъга се разтресе и от облака бликна вълна ефимери като гигантски рояк пчели убийци. Тези същества жилеха безмилостно, преодолявайки защитните руни. Мечовете и чуковете бяха безполезни срещу отровните им игли.

Тор нададе яростен рев и започна да вършее с Мьолнир из облака с ефимери. Фрейр беше ужилен по глезена и падна вцепенен. Браги взе китарата си и изсвири бърза поредица от ноти, които се насочиха към рояка с въртене. Сега пчелите се насочиха към свирещия и два потока от ефимери опитаха да го хванат в смъртоносната си хватка. Но музиката на Браги продължаваше да звучи — сега беше по-нежна и мелодична и пчелите станаха сънливи, оклюмаха и западаха от Моста дъга, сякаш бяха опушени с дим.

Идун раздаде парчета ябълка на всички ужилени. Боговете се подготвяха за следващата атака. Нан Фей стоеше до Етел и Перт и се оглеждаше за Мади.

Междувременно Мади и Йормунганд препускаха към Бифрост. Чудовищният облак сянка беше увиснал над Моста и от него нямаше измъкване.

Мади можеше да различи боговете само по техните следи, които пламтяха като факли на фона на нощното небе. Те се сражаваха в Облиците си с цялата сила на възстановеното си сияние. Над главите им блестеше Слънчевият щит, под тях колоната от руническа светлина, която се издигаше от разрушената катедрала, се въртеше, отразяваше и заплиташе като вълна на вретено.

Гледката беше странна и вълнуваща — Аезир и Ванир се биеха рамо до рамо, точно както го бяха правили при Рагнарьок, а заедно с тях се сражаваха и онези същества, които бяха причина за техния разгром — Вълкът Фенрис, Световната змия, Съблазнителката и Гълтачите.

Мади се запита дали това ще е достатъчно. Дали съюзниците им от Хаоса ще могат да обърнат хода на Сън? Дали обещанието за зала в Асгард е наистина достатъчно, за да се купи тяхната лоялност? И ако Хаосът започне да надделява, дали Анджи просто няма отново да смени страните и да се присъедини към врага?

Но Хаосът не прощаваше — Локи беше доказателство за това. Хаосът не проявяваше чувства, разбиране или милосърдие. Въображението му беше безгранично, а наказанията, които налагаше — крайни. Хаосът не даваше втори шансове и Ангрбода знаеше това. Както боговете, тя и демоничното й потомство щяха да участват в това до края.

Мади заби пети в хълбоците на Йорги и го подкара към Моста.

Беше започнала втората атака. Този път пчелите бяха заменени от вълна четирикраки хищници — диви кучета, бели мечки, черни вълци с огромен размер и челюсти, които хапеха бясно дори когато главите им бяха отрязани и телата им летяха право надолу към Края на света.

С широкия размах на Чука си Тор прочистваше Бифрост от съществата, докато Фрейя и Анджи в Облика на мършояди летяха от единия до другия край на Моста, за да свалят нападателите от него с огнените си криле и острите си нокти.

Богът на войната обаче страдаше от вътрешен конфликт. Ръката му от сияние, изглежда, имаше свое мнение как да води битката, докато първият инстинкт на Захар-в-Чувал винаги бе да потърси къде да се скрие при най-малкия знак за неприятности. Освен това беше му трудно да приспособи стила си към новата си височина — скромните бойни умения на Захар бяха съобразени с ръста му (който малко или много не надхвърляше този на малко куче) и той откри, че е доста обезкуражаващо да е в позиция за нанасяне на удар по главата, когато преди би се радвал да стигне до коленете на врага си.

Фенрис във вълчата си форма му изръмжа. Той и другите двама демони вълци бяха заели такова положение върху Моста, че ако Тор паднеше, бяха готови да застанат на негово място.

— И ти си един бог на войната, няма що — изръмжа Фенрис, когато Захар заразмахва сияйната си ръка към приближаваща бяла мечка.

— Ами, не съм свикнал да се разправям с вълци — оправда се Захар и уби съществото с мисловния си меч (по-скоро по случайност).

— Мой човек, не помниш ли Рагнарьок? — изкикоти се Фенрис.

— Да, не съм го забравил — стрелна го с нервен поглед Захар. — Ти ми отхапа ръката. Но тогава бях някой друг. Сега се предполага, че сме съюзници.

— Да бе, съюзници — рече Фени. — Сякаш новобранец като теб някога би посмял да се бие с мен.

Той спря, за да отхапе главите на три приближаващи лакомеца — като куче, което си играе, откъсвайки цветовете на цветя.

— Не съм новобранец — възрази Захар. — Освен това те убиха при Рагнарьок. Във всички истории се разказва за това.

Демонът вълк се ухили и оголи зъби.

— Ще ти кажа нещо, което го няма в историите…

— Какво е то? — попита Захар.

— Беше вкусен.

Захар скръцна със зъби и се опита да се съсредоточи в настоящата битка. Не се чувстваше никак спокоен с Фенрис, застанал зад гърба му. Според него всеки демон вълк не се различаваше от останалите и това, че се предполагаше, че този зад него е на тяхна страна, не беше особено успокояващо. Той не вярваше на Фенрис, никога не му беше вярвал и предпазливо се отдалечи към другия край на Моста, където Локи мяташе огнени руни и не спираше да коментира битката, макар че никой друг, освен него самия не слушаше коментара му.

— И Тор застава зад Фрейр и… Бам! Бум! Това сигурно боли. И Локи отбелязва точка! Огнено е това момче!

Той изигра кратък танц върху парапета на Моста, като изстрелваше в небето руни, наподобяващи фойерверки.

— Успокой се и си пести сиянието — посъветва го Перт. — Мади е тук.

Локи погледна надолу.

— Крайно време беше.

Втората вълна приключи. Създанията се оттеглиха в облака, за да се прегрупират и да приемат друга форма. Идун обиколи боговете с ябълките си. Скади, която във вълчата си форма беше порязана и ухапана на няколко места, взе две.

С далекогледа си Хеймдал се опитваше да види какво предстои. Наблюдава с присвити очи няколко секунди, след което погледна Локи.

— Тия са за теб — ухили се той.

— Нека отгатна, змии — предположи Локи.

Наистина бяха змии. Сигурно поне десет хиляди излизаха с пълзене и гърчене от облака. Имаше змии с всякакви цветове, отровни, удушвачи и големи колкото дузина мъже. Те се плъзгаха по Моста дъга с отвратителен звук, подобен на шумолене на хартия, с надигнати глави и оголени зъби…

— Задръжте ги! — извика Перт. — Спрете ги!

Хитрецът премина в Облика си на горски пожар. От парапета на Моста се надигна воня на горящи змии. Перт се усмихна. Локи може и да създаваше неприятности, но винаги беше полезен в критичен момент. Той се обърна към Мади, която току-що беше пристигнала с Йормунганд в далечния край на Моста. В Облика си тя изглеждаше готова да се изправи срещу всичко.

Нан хвана юздата на Йормунганд.

Мади я зяпна.

— Лудата Нан?

— Дълга история — каза Перт. — Сега няма време за това. Двамата с Нан се нуждаем от помощта ти.

— Разбира се! — възкликна Мади и извади мисловния си меч.

— Не това — поклати глава Перт. — Останалите могат да се справят с облака сянка. Онова, което ние трябва да направим — и то бързо — е да строим.

— Да строим ли? — учуди се Мади. — С какво?