Джоан Харис
Руническа светлина (78)

10

Слънцето залязваше над Катедралния площад, но Мади никога преди не беше изпитвала по-малко желание за сън. Тя остана край фонтана дълго след като птиците на Один си бяха отишли, наблюдавайки как хората, дошли на съботния пазар, минават край нея, обвити в някакво подобие на мъгла от сънищата. Когато сенките се издължиха, тълпите най-сетне започнаха да се разпръсват. Но дори след като хората си тръгнаха, техните следи продължаваха да живеят на площада — продавачи, амбулантни търговци, жонгльори, крадци, туристи, танцьори и всякакви артисти. Мина последната сватбена процесия за деня — булката беше в бяло, с дълъг жълт воал. Смееше се и хвърляше цветя.

Мади я проследи как влиза в „Свети гроб“, хванала за ръка годеника си. Следите им се издигаха в притъмняващия въздух, преплетени като колони звездна светлина.

„Би могла да е сестра ми“ — помисли си Мади.

Откри, че трепери. По лицето й се стичаха сълзи. Помисли си, че явно плаче от доста време, защото кожата й беше мокра. Мади Смит, която никога не плачеше и не трепваше пред нищо.

„Я се стегни — каза си тя. — Сега не е време да изпадаш в криза. Какво обичаше да повтаря Лудата Нан? Отчаяните времена изискват отчаяни планове…“

Но що за отчаяние беше това? Откога плановете на Генерала включваха убиването на невинни?

„Е, може би не е невинен“ — помисли си Мади с крива усмивка. Но Адам не беше заплаха за боговете. Беше просто синът на съдържателя на странноприемницата. Да го отстрани, щеше да е убийство, а ако Маги наистина го обичаше, това щеше да разбие сърцето й.

Можеше ли да причини това на Маги, дори съдбата на Световете да зависеше от него? И дори да можеше, то тогава дали двойницата й някога би простила на Аезир?

Мади си пое дълбоко дъх. Один беше поискал от нея да му се довери. Но как можеше да му вярва, когато очевидно той самият не й вярваше? Каза си, че поне може да й даде някаква причина, вместо да раздава заповеди по този типично арогантен начин.

Ако сватбата се състои, всичко, за което сме се борили, е загубено.

Но как сватбата можеше да се състои? Боговете бяха на двайсет мили от тук. До сутринта щяха да са в града и вторият Рагнарьок щеше да започне. Свършекът на Световете нямаше да чака едно момиче да се омъжи. Особено ако това момиче беше и Ездачът Клане…

Мади се намръщи. Зачуди се какво ли ще се случи, ако Ездачът Клане не язди? Възможно ли беше Один да се страхува от това? Тази война беше просто средство — целта й беше да си върнат Асгард. Възможно ли беше по този начин той да се опитва да си гарантира, че Маги е готова да изпълни своята част от пророчеството? Ами самата Мади? Дали и тя играеше роля? Или и двете не бяха нищо повече от фигури на шахматна дъска, подредена от гросмайстор, чиято единствена мисъл е да спечели играта?

„Один никога не би сторил това — помисли си. — Би било твърде жестоко.“

И все пак, докато сърцето й се противеше, разумът й си даваше сметка, че той би го направил, Мади познаваше Один твърде добре, за да бъде заслепена от чувствата си към него. Той можеше да бъде жесток и манипулативен, дори коварен. Колкото и да й беше трудно да го признае, Один имаше дълга история от предателства, насилие и измами. И сега, когато се беше върнал в Световете (макар и в каменна Глава), тя предположи, че вероятно ще е съгласен на почти всичко, за да възстанови крепостта си и своя Облик.

Мади вдигна поглед и с изненада установи, че нощта се е спуснала над площада. Няколко ярки звезди пронизваха небето — те се сториха мрачни и студени на Мади. Отново беше огладняла и се чувстваше уморена и скована. Когато протегна крайниците си, осъзна, че стои тук и размишлява от часове. И все пак чувстваше се по-добре — някак й беше по-леко. Сякаш беше стигнала до някаква трудна за откриване истина. На лицето й се появи неумолимото изражение, което Адам би разпознал незабавно, ако го видеше.

Каза си, че сега е моментът да реши коя наистина иска да бъде. Ездачът Предателство? Близначката на Маги? Внучката на Один? Приятелката на Перт? Бъдещето на Аезир? Защитничката на хората? Или нещо съвсем различно — нещо, което тя самата е избрала за себе си?

Мади се изправи и закрачи. Знаеше къде точно отива. Най-сетне й беше омръзнало от пратеници и игрички. Каквато и да беше ролята й в този цирк, тя нямаше да бъде ничия маша. Ако трябваше да избира между това да предаде сестра си или племето си, нямаше повече да се занимава с нечии слуги.

Помисли си, че гарваните могат да вървят в Хел.

Мади трябваше да говори с Главата.