Джоан Харис
Руническа светлина (62)

1

Вече бяха минали седем дни, откакто Мади бе пристигнала в Края на света с надеждата да открие Стареца, да намери решение на пророчеството и да се свърже със сестра си.

Досега не бе направила нито едно от тези неща. Търсенето й се бе оказало безплодно. След срещата с госпожа Блекмор не беше научила нищо повече за Маги Риди, а Старецът продължаваше да е загадка, както и преди седмица. Йормунганд беше безполезен и предпочиташе да прекарва времето си край доковете, вместо да помага на Мади в издирването. Дори гарваните на Один ги нямаше никакви.

Сега, само два дни преди Свършека на Световете, тя отново се зачуди дали не трябва просто да се върне у дома, но в петъчния пазарен ден (осмия й в града) видя нещо, което я накара да промени решението си. По-скоро видя някого и цялата настръхна.

„Невъзможно — каза си. — Какво прави той тук?“

И въпреки това младият мъж силно й напомняше за някого, когото беше познавала преди. Начинът, по който се движеше, линията на челюстта му, тъмнорусата му коса, падаща по диагонал върху челото…

Не беше възможно. И въпреки това беше истина.

Беше се превърнал в красив млад мъж, макар сините му очи да бяха все така зли, както и когато беше момче, а докато се разхождаше между сергиите, походката му продължаваше да е все така арогантна.

Адам? Адам Скатъргуд?

Мади приклекна зад една шатра, в която се продаваха кухненски принадлежности. Перт я погледна озадачено, но тя му направи знак да си държи езика зад зъбите. През пролуката отстрани в шатрата тя проследи как младият мъж мина покрай нея.

За миг сърцето й почти замря, когато той спря край една близка сергия за платове и опипа руло бледожълта коприна.

— Колко струва това?

Продавачката, жена от Външността със син воал, промърмори в отговор цената.

Адам сви рамене.

— Ще го взема — реши той и й подхвърли шепа монети.

От мястото си край шатрата Мади мярна блясъка на злато.

Значи сега Адам беше богат? Дрехите му бяха хубави, беше препасал меч и от държането му ставаше ясно, че за него е под достойнството му да се пазари с търговците. Тя се зачуди как е дошъл в Края на света и какво прави тук.

Жената от Външността сгъваше коприната.

— Е? Какво чакаш? — подкани я Адам. — Опаковай я по-бързо. Не искам мръсните ти ръце да се докосват до нея.

На Мади й се стори, че лицето на жената потъмня под воала.

— Специален ли е поводът, господине? — изфъфли тя.

Адам я погледна и се усмихна. Усмивката му не беше съвсем приятна, но в очите му проблесна развеселеност.

— Всъщност да — отвърна той. — Ще се женя.