Джоан Харис
Руническа светлина (75)

7

Мади беше чакала до зазоряване Перт да слезе от покрива на таванския апартамент. Дори и тогава вярата в новия й приятел беше толкова голяма, че трябваше да мине и времето за закуска, за да разбере, че той няма да се върне.

Беше си намерила подходящо място за чакане, до прозореца на едно кафене. Там тя закуси бекон и яйца, полети с чаша от силното кафе на Края на света, докато продължаваше да наблюдава апартамента. Но когато слънцето се издигна над Портата на „Свети гроб“ и градът се събуди за живот, Мади осъзна, че вероятно нещо ужасно се е объркало. Перт трябваше да се е върнал преди часове и сега, докато гледаше през руната Бяркан, видя следата му, минаваща по фасадата на сградата, заедно с няколко петна руническа светлина, които красноречиво й показаха какво се е случило.

Мади се качи по стълбата от задната страна на сградата, за да огледа по-внимателно. Видя, че е имало борба. Перт беше водил битка със сестра й. Розово-червената следа на Перт се виждаше ясно, а тази на Маги не можеше да бъде сбъркана. Но каква беше тази трета следа и защо й се струваше толкова позната?

Възможно ли бе това да е Старецът?

И дали Старецът беше Шепнещият?

Досега тя беше сигурна в това. И все пак тези цветове бяха някак не на място. Следата на Шепнещия беше груба и ярка като светкавица в бутилка. Но това беше нещо различно, различно и очевидно — тези петна от руническа светлина с яркосин цвят и тази следа от обърната Раедо във въздуха… Едноокият?

Один?

Възможно ли беше? Мади не можеше да го повярва. И все пак следата на стария й приятел минаваше като някаква драсканица през покривите — обърнатата Раедо в неговите цветове. Което означаваше, че съществото, което той бе нарекъл Стареца, нещото, което й беше наредил да открие, не беше нищо друго, освен самия той, заключен, подобно на Шепнещия, в онова парче вулканична скала.

Главата на Мади се замая. Тя седна на пожарното стълбище. Защо Один не й беше казал истината? Защо я беше подвел? Къде беше Перт и защо беше бягал? Беше ли ранен? Дали не се беше покрил, докато нещата се уталожат? Или бе минал на другата страна и беше предал Едноокия във вражески ръце?

Мади седя дълго време, като се опитваше да осмисли всичко това. Тя не притежаваше катераческите умения на Перт. Беше невъзможно да проследи пътя му по онези опасни покриви. Но се надяваше, че ще може да открие следата на Стареца, особено сега, докато беше още прясна. Затова тя се върна до Алеята на Екзаминаторите, за да потърси дирите на своя приятел.

Откри, че тази задача не е никак проста. Вселенският град неизменно беше пълен със следи и дори дирята на Один или на Перт можеше лесно да бъде изгубена в тълпата. Минаха часове, без да открие ни помен и от двамата. Мади се почувства изтощена, обезкуражена и й стана студено. Беше вървяла в кръг с часове, без да открие нищо, дори частица от заклинание. От Катедралния площад се разнесе звънът на обедната камбана. Все още нямаше никаква следа от изчезналите й приятели.

Според пророчеството на Етел тя имаше по-малко от двайсет и четири часа преди Рагнарьок и Свършека на Световете. Дотогава трябваше да открие Перт, да си върне Стареца, да язди Черния кон Предателство и да разбере защо сестра й се омъжва за Адам Скатъргуд…

„Приеми го — каза си. — Невъзможно е. Провалих ги. Провалих всички.“

По обяд си купи питка и кисела херинга от една от сергиите на площада „Свети гроб“ и седна до фонтана да ги изяде. Докато се хранеше, погледът й беше привлечен от нещо, закачено на близкото табло за обяви.

Това табло беше за обществено ползване и обикновено на него имаше съобщения за сватби, датите за пазарните дни, обяви за изгубени кучета, търгове за имущество, съдебни постановления и Очиствания. По правило Мади не им обръщаше особено внимание, но този път една табела в горната част на таблото привлече вниманието й. На нея пишеше:

ТЪРГ НА РОБИ ТАЗИ НЕДЕЛЯ В 8 ЧАСА В ГЛАВНИЯ ДВОР НА УНИВЕРСИТЕТА

Отдолу имаше списък на робите с повече подробности, включително група от четири подбрали танцьорки от Външността, готвач, специализиран в кухнята на Райдингс, двама телохранители с умения в боравенето с хладни оръжия и ръкопашния бой, множество домашни роби, лични прислужници и обикновени работници, седем дребни престъпници… и съвсем накрая, под печатния текст, на ръка бяха добавени само седем думи:

Неидентифициран беглец. Подходящ за работа на галерите.

Мади усети как гърлото й се сви. Не, не беше възможно. Сигурно имаше десетки бегълци във Вселенския град. Как можеше да е сигурна, че тези седем думи се отнасяха за приятеля й? И въпреки това тя беше убедена в това. Ставаше дума за Перт.

Какво се беше случило? Дали го бяха заловили, докато се катереше по покривите? Дали в крайна сметка е възнамерявал да се върне? И какво се беше случило със Стареца? Дали е бил намерен от служителите на закона, или Перт е успял да го скрие?

— Значи забеляза съобщението, а? — обади се един познат глас зад гърба й.

Мади се обърна. Беше Хюи в човешкия си Облик, който се беше излегнал на ръба на фонтана, докато Манди, в гарвановата си форма, беше кацнала върху главата на една от каменните змии, които го красяха.

— Ти! — възкликна Мади.

— Каик — каза птицата.

Мади огледа площада. Беше оживен както всяка събота, но, изглежда, никой не им обръщаше внимание. Опърпаните хора с лоша репутация изобилстваха в града и всеки, който погледнеше Хюи, щеше просто да реши, че той е търговец от Външността — тъмен, екзотичен и опасен.

— Какво правиш тук? — попита тя, свеждайки гласа си до шепот.

Идеалните зъби на Хюи проблеснаха.

— Можеше да се направиш на малко по-щастлива, че ни виждаш — отбеляза той.

— Така ли? — зачуди се Мади. — И защо? Пратихте ме тук за зелен хайвер. Не ми съобщихте никакви факти. Оставихте ме сама за цяла седмица, без да ми кажете и дума, и сега се появявате, сякаш нищо не се е случило…

— О, случиха се много неща — възрази Хюи. — Станахме свидетели на доста действия, нали, Манд?

Манди изграка печално, макар че Мади не разбра дали изразява съгласие, или протестира, че няма сладкиш.

— Добре. Какви новини носите? — попита Мади. — Побързайте, трябва да открия приятеля си.

— Така ли? — зачуди се Хюи. — Е, за това можем да ти помогнем. Приятелят ти е в тъмницата. Сега да се върнем на по-важния въпрос, девойче…

— Да, взел е Стареца. — Мади хвърли ядосан поглед на Хюи. — Който се оказа Один, Което никой не сметна за нужно да ми каже…

— Такива бяха заповедите, девойче — сви рамене Хюи. — Той не искаше да ти казваме.

— Защо? Не ми ли вярва?

— А, нали го знаеш Генерала — усмихна й се Хюи с подкупващата усмивка на търговец. — През по-голяма част от времето не вярва и на самия себе си.

Мади си пое дълбоко дъх. Когато (или ако) някога го видеше отново, тя щеше да си поприказва с Генерала — за доверието и за някои други неща. За момента…

— Какво става с приятелите ми?

— Препускат бързо към Края на света. Остават им само още трийсет мили. Утре сутринта ще ги видиш.

— Благодаря на боговете за това — въздъхна облекчено Мади. — Започвах да си мисля, че ще ми се наложи да се бия с целия Хаос без тях. — Тя се усмихна, внезапно почувствала се замаяна и се хвърли на врата на Хюи. — Благодаря ти. Благодаря, че се върнахте! Толкова се страхувах, че съм постъпила погрешно. Но сега нещата най-сетне си идват по местата. Отново Один е този, който дава заповеди. Останалите успяха да дойдат навреме. Сега трябва само да освободим Перт.

— Перт? — попита Хюи.

— Да, разбира се. Нали видя съобщението? Ще го пратят на галерите. А ако той знае къде е Генералът…

— Почакай малко — спря я Хюи.

Но умът на Мади трескаво препускаше напред и вече правеше планове за спасението на Перт. Тя знаеше, че сама няма шанс. Тукашната тъмница нямаше нищо общо с малкия затвор в село Малбри. Орденът винаги се беше гордял със затвора си. Тя не можеше да го нападне сама. Но със Световната змия на своя страна и със Съзнанието и Духа на Один…

— Чакай. Чакай! — извика Хюи и сложи ръка върху рамото й.

Върху фонтана Манди плесна с криле и изграка.

— Нямам време да чакам! — възрази Мади. — Перт ми е приятел. Мислиш, че просто така ще го изоставя?

— А сестра ти? Нея ще изоставиш ли?

Мади спря.

— Сестра ми?

— Ъхъ — потвърди Хюи. — Мислех, че си го видяла. Ето там, горе…

И той посочи пергамента, който покриваше половината табло за съобщения. Мади вдигна поглед и видя дълъг списък, изписан с богато позлатен шрифт:

СВАТБИ

ТАЗИ НЕДЕЛЯ:

8:00: Маги Гиди за Адам Гудуин

8:15: Присила Пейдж за Франклин Бард

8:30: Джанет Прайс за Оуен Марчънт

И така нататък, на интервали от петнадесет минути, до пет часа, когато започваше вечерната служба. Сватбите бяха доходоносно занимание във Вселенския град и петнайсетминутната церемония в катедралата можеше да струва до петстотин крони — цената на карета с впряг от четири коня или наема на тавански апартамент за един месец.

Мади нетърпеливо поклати глава.

— Вече знам за това — увери тя Хюи. — Важното сега е да спасим Перт.

— Не — намръщи се Хюи. — Твоят приятел може и сам да се погрижи за себе си. Онова, което е от значение сега, е да се погрижиш за сестра си и за сватбата, планирана от нея. Тази церемония не трябва да се състои. Независимо какво ще ти коства това.

— Кой го каза?

— Старецът. Кой мислиш?

Мади вече беше забравила, че трябва да говори тихо.

— Старецът да върви в Хел! — изкрещя тя. — Омръзна ми да следвам неговите заповеди! Дойде ми до гуша да съм в неведение за случващото се! Омръзнаха ми пророчествата! Писна ми от сънища, от коне, които ядат риба, и птици, които умират за сладкиш! Така че по-добре ми кажи какво става, защото иначе ще ти извия врата!

Хюи изчака търпеливо, докато Мади остана без дъх.

— Сега по-добре ли се чувстваш, девойче? — попита той.

Мади установи, че наистина се чувства по-добре.

— Тогава ме послушай. Послушай него. Той иска да направиш следното.

И Хюи обясни какъв е планът на Генерала, докато Мади слушаше мълчаливо, а лицето й все повече пребледняваше.

Внезапно съботната тълпа й се стори като армия от далечни духове, а блестящият купол на катедралата — като потъмнял щит под лъчите на слънцето. Вече нищо не й изглеждаше реално. Усещаше главата си като балон от Летния панаир, а сърцето й туптеше като барабан, чийто тътен огласяше Световете.

— Това ли иска той? — попита тя, когато Хюи най-сетне замлъкна.

— Ъхъ — потвърди Хюи.

— Не разбирам.

— Той не иска ти да разбираш. Иска просто да направиш каквото ти казва. Ще го сториш ли, Мади? Ще направиш ли каквото иска от теб? Ще му се довериш ли, Маги?

— Ще се опитам.

— Чудесно — облекчено въздъхна Хюи.

Мади почти се засмя. Ако я попитаха за подходящи думи, които да опишат сегашното ужасяващо положение на нещата, „чудесно“ едва ли щеше да попадне сред тях.

— Но той трябва да има и друг план? — погледна тя с надежда Хюи. Откога Генералът няма план?

— Това е планът сви рамене Хюи. — Няма нищо друго, освен него. Ако тази сватба се състои, ще загубим всичко — Асгард, сестра ти, бъдещето на Огнения народ. И няма кой друг да я спре, освен ти, а има само един начин да го направиш.

— Сигурен ли си, че няма друг начин?

— Генералът беше пределно ясен. Ако искаме да спасим Световете, ти трябва да убиеш Адам Гудуин.