Джоан Харис
Руническа светлина (36)

8

Локи се събуди с главоболие. Всъщност не толкова главоболие, колкото някаква болка, която започваше в горната част на главата му и се простираше до всяка точка на тялото му. Дори косата го болеше. След като се замисли, той реши, че това не е особено изненадващо, като се има предвид, че някой го дърпа за нея, за да го изправи рязко на крака.

Най-вероятното предположение беше, че това е Тор, макар че ако трябваше да е честен, със същия успех можеше да е и Хеймдал. Или Фрейр. Или Ньорд. Или дори Анджи. Ако тя беше наблизо, той би предположил, че това е Скади от Ледения народ, известна още като Кралицата със снегоходки, Ловджийката и Снежната вълчица.

Той си каза, че за щастие Скади бе изчезнала завинаги. В седмиците, предшестващи Рагнарьок, тя го беше приковала към скала заедно със змия, която да плюе отрова в лицето му, а последния път, когато се бяха срещнали, насмалко не го събори с руническия си камшик.

Хитрецът примигна отново на ярката светлина. Слънцето най-сетне беше изгряло над мъглата, която се бе изсипала от Долната земя, и отразеният му блясък върху падналия сняг беше достатъчен, за да го заслепи за кратко.

Той се опита да си припомни какво се бе случило.

За момент не можеше да си спомни нищо. След това паметта му започна да се възвръща — Мади, облакът сънища, Йормунганд и запечаталият се върху ретината му образ на сияние, каквото никога преди не беше виждал:

Искаше му се да обмисли по-внимателно това. Но знаеше, че сегашната ситуация изисква пълното му внимание. Предпазливо отвори очи отново. В началото светлината беше твърде ярка, за да види нещо, но после нещата бавно започнаха да идват на мястото си — мъглата, снегът, блестящото небе и чифт златисти очи, които го наблюдаваха изпод сплъстена, гарвановочерна коса.

Локи примигна към златистите очи, опитвайки се да разчете изражението им.

— Гра — изграка Манди.

— А, значи си буден — додаде Хюи й пристъпи в полезрението му.

— Какво стана? — попита Хитрецът, като напразно се опитваше да се освободи от ръката, вкопчила се в косата му.

— Мислехме, че може би ти ще ни кажеш — весело се ухили Хюи. — Намерихме те в безсъзнание край Хълма Червен кон, заобиколен от счупени парченца сияние.

— Мади — каза Локи. — Свари ме неподготвен. И Световната змия е с нея.

— Гра — повтори Манди.

— Спомена ли накъде се е запътила? — ухили се отново Хюи.

— Спомена за Края на света.

— Края на света? Сигурен ли си? — Нов глас се разнесе зад гърба му и ръката стисна косата му по-болезнено. — Ако лъжеш, Звездно куче…

Хитрецът замръзна. Този глас му беше познат. Накрая успя да се освободи и да извърне лице към собственичката му. Усети как всякаква сила напуска краката му, когато се изправи пред две познати леденосини очи и усмивка като бръснач, готов да ти пререже гърлото.

— О, лайняна работа… — промълви Локи.

— Здравей отново — отвърна му Скади.