Джоан Харис
Руническа светлина (30)

2

Локи и за миг не се усъмни, че преследват него. Още от самото начало той веднага бе предположил, че сделката му с Ангрбода и нейните хора е стигнала до вниманието на Хаоса и че тя е причината за сегашното нападение.

В това със сигурност имаше смисъл. Един съюз между демоните и боговете можеше да е заплаха дори за царството на Сурт, особено ако Небесната цитадела наистина бъдеше построена отново и те си върнеха Първия свят. Естествено, това не обясняваше видяното в небето преди изригването. Следата на Мади беше ясно различима, а и цветовете на Коня на Генерала бяха твърде познати на Локи. Той ги беше забелязал малко преди Хълмът да изригне и да излъчи толкова много неща, че всякакви следи от Слейпнир и Мади бързо бяха заличени.

Разбира се, Локи знаеше всичко за съществото, което спеше под Хълма. Строго погледнато, що се отнася до Облика на коня, той беше родител на Слейпнир — връзка, която Локи по-скоро би предпочел да забрави — и като такъв доста лесно би могъл да го събуди, но нямаше никакъв интерес да го прави. Дори да се изключеше фактът, че Один щеше да откъсне крайниците му един по един, ако се бе опитал да стори нещо подобно, Хитрецът не харесваше особено конете и предпочиташе облика си на птица, пред което и да е нещо на четири или осем крака. Изглежда, Мади нямаше подобни колебания. Присъствието на нейната следа толкова близо до източника на изригването предполагаше, че тя беше взела Коня. Може би беше решила, че изригването ще й осигури подходящо прикритие, за да се измъкне, преди някой да е успял да направи връзката. Локи си помисли, че може би сега, когато Один е мъртъв, тя не беше устояла на изкушението да притежава силата му.

Хитрецът прецени, че това е още една причина да отлети, докато все още може. Мади не можеше да му помогне сега, дори и да искаше. Ако той успееше да стигне до Хайндарфел, сигурно щеше да има шанс да намери убежище извън долината и след това да се отправи на юг, към Вселенския град и отвъд него, където се надяваше да намери по-добри, по-безопасни, по-спокойни и със сигурност по-изгодни възможности да развие уменията си.

Но на своя пост при Спящите зоркият като ястреб Хеймдал от години очакваше точно такъв ход и бдителният му поглед бързо улови малката кафява птица, която летеше към Хайндарфел. Без да обръща внимание на хаоса под него, той се превъплъти в собствения си крилат Облик — този на морски орел — и се втурна да преследва птицата, чиято ярковиолетова следа убедително показваше, че това е бягащият Хитрец.

Известно време изглеждаше, че по-малката птица може и да успее да се измъкне от преследвача си. Но Локи беше уморен, а Хеймдал беше по-силен и множеството изригвания от Долната земя сякаш се бяха наговорили да създадат вихри в редкия планински въздух, които блъскаха и разтърсваха Хитреца, докато накрая той беше принуден да се насочи към земята, точно когато стигна до Спящите.

С белия морски орел подире си, Локи се отправи към пространството между два върха, където в средата на планинския склон от един ледник се издигаше облак бяла мъгла, която частично скриваше пейзажа отдолу. Той си помисли, че ако само успее да я достигне, може би ще намери къде да се скрие…

Мъглата беше гъста като мляко, като пяната в чаша бира. Той се гмурна в нея и веднага щом мина през слоя облаци, усети как температурата падна. След като кацна върху една оголена скала, Локи имаше време да оцени необичайната плътност на мъглата — нейната мъртвешка белота, сковаващия й студ и вонята, обгръщаща всичко, до което тя се докосваше — преди да се случи нещо, което го накара да забрави за своя преследвач и за обстоятелството, че лети, и така го стресна, че той изгуби птичата си форма, възвърна човешкия си Облик и тромаво се просна в снега, докато бързаше да избяга.

Белият морски орел се появи и се спусна надолу, но Локи почти не му обърна внимание. Той просто лежеше и трепереше там, където беше паднал. Очите му невярващо се разшириха, когато нещо се плъзна от мъглата в сянката на ледника. Нещо голямо. Нещо тъмно. Нещо чудовищно познато…

Хитрецът мъчително преглътна.

— Йорги? Ти ли си? — попита той.