Джоан Харис
Руническа светлина (37)

9

Междувременно, докато се носеше по Сън, Мади реши, че всякакъв друг начин на придвижване е за предпочитане пред този. Това със сигурност беше най-бързият начин, но докато се движеше по Сън с невъобразима скорост, вкопчена с изтръпнали ръце в гривата на Змията, опитвайки се да не гледа към нещата, които се хвърляха и посягаха с нокти към нея по време на спускането на Йорги в зашеметяващата поредица от въртопи и водопади, които представляваха границите между Световете, Мади започна да осъзнава, че разходката й до Черната крепост на Задгробния свят не представлява нищо в сравнение с това.

Имаше кухини, пълни с ефимери като взривове от смъртоносни фойерверки. Имаше облаци от хранещи се с плът паразити, дъждове от ножове и гейзери от пламъци. Разбира се, имаше и мъртъвци — огромни количества студени и гладни части от тела, безтелесни пръсти, които се вкопчваха в нея, и шепнещи гласове, които я умоляваха.

Помогни ни, Мади. Помогни ни да живеем…

Всичко продължи само няколко минути, ала въпреки това, когато излезе от Сън, Мади имаше чувството, че е пътувала половината си живот. Тя отвори очи в мрака и за момент почти повярва, че всичко е било един много реален сън, че все още е в леглото си у дома и нищо от това не се е случило.

Но около нея нямаше завивки и се разнасяше някакъв ехтящ звук, както и вонята на змия, която беше твърде добре позната на Мади. Не. Това не беше сън. Тя си помисли, че вероятно е Краят на света.

Тя оформи руната Сол и откри, че е в някакъв подземен склад, чийто покрив частично се беше срутил под тежестта на Йормунганд. Змията почиваше върху горния етаж и бе положила доволно глава в Края на света, а останалата й част беше скрита в Долната земя.

— Казах ти да не биеш на очи — изсъска укорително Мади.

С изненада установи, че главата на Йормунганд започна да променя Облика си и той се превърна в едър, космат черен кон с толкова дълга опашка, че опираше в земята. Не беше особено красиво животно и дъхът му подозрително намирисваше на хищник, но Мади си помисли, че ще свърши работа — поне докато тя не откриеше Маги.

Тя предпазливо погали Черния кон.

— Така е доста по-добре, благодаря ти — рече му тя. — Сега да видим къде си ме отвел.