Джоан Харис
Руническа светлина (21)

5

Завръщането на Маги в кръчмата „Приобщаване“ не се оказа толкова лесно, колкото се беше надявала. Може би ако беше успяла да се скрие от бдителния поглед на госпожа Блекмор, щеше да си събере малкото лични вещи и да си тръгне, преди да започнат да й задават трудни въпроси. За съжаление на Маги се оказа, че това е денят, в който получават доставки, и докато двамата с Адам стигнат до уличката зад странноприемницата „Приобщаване“, отсъствието й вече беше забелязано.

— Значи ето те най-сетне, мадам! — възкликна с влизането госпожа Блекмор. — И къде беше цяла нощ? — Тя измери с поглед гузното изражение на Маги, омачканите й дрехи и шарфа, завързан набързо около главата й. — Без съмнение изглеждаш като някоя скитница. И кой е този? — Стъклените й очи се присвиха към Адам, който стоеше пред вратата с Добрата книга под мишница.

Госпожа Блекмор веднага отхвърли възможността той да е потенциален клиент. Ако беше така, скрупулите й щяха да я накарат да отстъпи. Тя обаче не пропусна да отчете оцапаните му пътни дрехи, дългата коса и чуждоземния вид и подхвана писклива тирада, в която осъди всички северняци, скитници и друга измет, оплака се от съмнителния морал на днешните младежи и почти припадна при вида на Книгата.

— Ау! — изпищя разтревожено госпожа Блекмор. — Не мога да позволя туй нещо да бъде внесено вътре! То е откраднато, откраднато от Ордена! Нямаш право да го взимаш!

Маги се опита да обясни. Но госпожа Блекмор (чиито амулети срещу чумата някога включваха страници, откъснати от книги като тази) вече беше изпаднала в състояние на силно морално възмущение.

— В нея има могъщи слова! — извика тя с глас, който би накарал стъкло да се пръсне на парчета. — Нали не се опитваш да ги четеш? Законите да ни предпазят, какво ще е следващото, което ще сториш, момиче? Цяла нощ флиртуваш и сега какво? Ще почнеш да крадеш и да се занимаваш с магьосничество?

Маги се опита да се промъкне край нея, тъй като бе напълно наясно, че бившата й работодателка започва да привлича вниманието. Във Вселенския град все още имаше пазители на закона и макар не всички закони да бяха строго съблюдавани, на слуховете за магьосничество винаги се обръщаше внимание, а грабежът се смяташе за сериозно престъпление.

— Искам само да си взема нещата — рече й тя. — Кълна се, че след това ще си тръгна.

Госпожа Блекмор й хвърли пронизващ поглед.

— Нали не си се забъркала в неприятности? — попита тя и след това погледна Адам. — Защото, ако е така, има и по-лесни начини да се справиш с тях, отколкото да си вреш носа в книгите на Ордена.

— Не съм се забъркала в неприятности — увери я Маги.

— Няма да си единствената — добродетелно отбеляза госпожа Блекмор. — Много от момичетата крият срама си под моминската си берга. — След тези думи тя внезапно се пресегна и дръпна шарфа около главата на Маги.

Той се развърза и престореното възмущение на госпожа Блекмор се превърна в неподправена тревога, когато наскоро обръснатата глава на Маги лъсна, а заедно с нея и клеймото, което блестеше на тила й.

— О, богове! — възкликна съдържателката. — Богове, ти имаш клеймо — истинско, безбожно клеймо. Откъде изобщо се сдоби с нещо такова? Противоестествено! Противоестествено!

И тя побърза да отстъпи назад, като направи знак срещу злото (оформи с пръсти руната Ир) и събори по пътя си кофа с въглища.

— Ако съпругът ми беше още жив, щеше да те научи, госпожице! — заяви тя с треперещ глас. — Влачиш се из града през нощта, мърсуваш с чуждоземците, покваряваш Словото и се перчиш с това клеймо, сякаш е някакъв знак, с който да се гордееш…

Адам изглеждаше нетърпелив.

— Нямаме много време — намеси се той. — В името на законите! Оправи се с нея, Маги!

— Да се оправя с нея?

Адам многозначително прокара пръст през гърлото си.

— О, не — възпротиви се Маги. — Не бих могла…

— Защо не? Използвай сиянието си. Нали го използва срещу мен?

Маги го погледна безпомощно.

— Не мога. Това би било убийство — каза тя.

— О, моля те — нетърпеливо я подкани Адам. — Аз ли трябва да върша всичко?

И той извади меча от ножницата си — красиво оръжие от ковачницата на Джед Смит, остро като езика на продавачка на риба от Края на света — и го насочи към съдържателката. Госпожа Блекмор се превърна в тресящо се желе, докато устата и брадичката й трепереха напразно в опит да издаде ужасен писък.

— Мисля, че приятелката ми спомена, че иска да си вземе личните вещи… — рече Адам и подсили думите си, като леко натисна върха на меча.

Двойната брадичка на госпожа Блекмор се тресеше.

— Нещо не те разбрах — каза Адам. — Някакъв проблем ли има?

— Няма проблем — отвърна госпожа Блекмор.

— Така си и мислех. Всъщност ще бъдем толкова дискретни, че дори няма да разбереш, че сме влизали вътре.

Той бръкна в джоба си и извади шепа монети.

Госпожа Блекмор разпозна блясъка на златото, потрепери и разтвори пръсти в знака срещу злото, като този благочестив жест нямаше да й попречи да похарчи парите по-късно, когато демоните си тръгнеха. Защото не можеше да има никакво съмнение, че те са демони, както тя щеше да обясни с тих глас на приятелката си госпожа Клеймор, която държеше кръчмата надолу по улицата — само демоните имаха такива очи.

— Вървете тогава — подкани ги тя. — Доставете си тази радост.

— Мисля, че така и ще направим — усмихна се самодоволно Адам.

В действителност изобщо не го беше грижа за личните вещи на Маги — тя нямаше почти нищо на света, а той имаше предостатъчно пари — но Гласът в главата му беше настоял и сега Адам май разбираше защо го бе направил. Вече беше отрязал косата на Маги. Сега беше отрязал и живота й — работата, дома и познатите й — и се беше превърнал в единствения й приятел, в неин съюзник и защитник.

Разбира се, тази мисъл и през ум не минаваше на Маги. Всъщност въпреки всичко тя беше по-щастлива от когато и да било преди. Беше без работа и бедстваща — нямаше дом и бе прокудена, ала въпреки това се чувстваше по-лека от въздуха. Затича се след новия си приятел по улиците на Вселенския град с едно ново усещане за безразсъдство, като се готвеше да призове цяла армия от сънищата на битка срещу Огнения народ.