Джоан Харис
Руническа светлина (51)

9

Беше почти обяд в „Луна и звезди“. Толкова време беше отнело на Хеймдал и Етел да убедят боговете, че най-добрата им възможност е да се доверят на Локи. Тор и Фрейя особено яростно се съпротивляваха на тази идея. И двамата имаха основания да си спомнят последния път, когато Локи беше опитал нещо подобно — тогава Фрейя се беше оказала сгодена против волята си, а Тор се беше престорил на булка и бе готов да сложи край на тържеството.

Скади също щеше да се възпротиви, ако изобщо я бяха питали. Но с обърнатите руни и недостатъчното сияние, с малкото пари и намаляващите провизии, със Захар и Веселко, които все още бяха в тъмницата, със служителя на закона и неговия отряд, които ги притискаха за информация, и с Братята вълци, заключени в плевнята заедно със Скади и Ньорд, останалите богове започваха да разбират каква би била ползата от малко хитруване.

— Е, няма да се обличам отново като жена! — заяви разяреният Гръмовержец.

— Защо не? Беше забавно. Изглеждаше толкова сладък.

Тор замахна към Хитреца, но Хеймдал блокира удара.

— Казах ви, никой няма да го докосва — предупреди той и скръцна със златните си зъби. — Поне не и преди седмия ден — след което можете да го удряте колкото искате.

Обектът на обсъждането се ухили и се настани по-удобно в любимото кресло на господин Маунтджой. Беше пристигнал в Облика си на ястреб, но възнамеряваше по-късно да се завърне с повече блясък и за целта беше изпратил Фрейр във вълчата му форма да направи необходимите приготовления.

— И така, ще се нуждая от малко хартия и мастило — обяви той, — както и от боя, платно, лепило, дърво и… о, няколко малки бутилки с вода.

Боговете му осигуриха каквото поиска и го оставиха сам за един час. След което той се появи малко поизцапан с мастило, но иначе доволен от себе си и размахващ няколко внимателно изписани листа. Етел взе един и го погледна.

— „Джобният цирк пандемониум на Лъки! — зачете тя на глас. — Превъзходни образци! Зверове и чудеса! Вълшебства и изроди! Докарани при вас от Смахнатата пустош, елате да ги видите! — Тя повдигна вежди. — Здравенякът господин Мускул! Удивителните Момчета вълци! Кралицата на свинете!“

Сив опасно присви очи.

— Кралицата на какво! — попита тя.

— Запомнящо се, нали? — скромно сведе очи Локи. — Освен това ще има и Хелга и нейните Хъскита, Танцуващата Дунхилде и нейните Джуджета, Биди Дресьорът на птици. На всичкото отгоре ще продаваме Универсалния очистителен еликсир на професор Пинкертон (за вас и мен това ще са бутилки с вода), Лекарство за съвсем всичко — от плешивост до напикаване — особено след като наблизо ще е Идун с магия за лекуване, скрита в ръкава й. — Хитрецът ги озари с ослепителната си усмивка. — Какво ще кажете? Не съм ли истински гений?

В продължение на няколко минути врявата беше твърде голяма, за да могат да се различат отделните отговори, и Хеймдал беше прекалено зает да предпази своето протеже (което не изглеждаше никак гузно) от последвалия дъжд от мисловни мълнии и снаряди, за да успее да обърне внимание на каквото и да било друго.

В безопасност зад руната Ир причината за цялата тази суматоха просто си седеше, наблюдаваше с отегчен вид и си играеше със златния жълъд, който висеше на верижката около китката му. Верижката беше много фина, макар и далеч по-здрава, отколкото изглеждаше на пръв поглед, и въпреки че все още свързваше двете ръце на Локи, тя му осигуряваше свобода на движенията, като същевременно не му позволяваше да забрави за съществуването й.

— Ти си луд — заяви Браги, когато шумът най-сетне стихна. — Опитваме се да сме незабелязани, а ти искаш да се престорим на пътуващ цирк!

Локи сви рамене.

— Това е най-добрият начин — обясни той. — Никой не задава въпроси на един пътуващ цирк. И колкото по-чудати изглеждаме, толкова по-хубаво. Ще ви посрещнат с отворени обятия. А когато хората се забавляват, те ще ни се отплатят с храна и провизии, докато служителите на постовете просто ще ни махат с ръка. Освен това ще можеш да свириш на китарата си.

— Наистина ли? — с надежда попита Браги.

— Кралица на свинете? — повтори Сив.

— Освен ако предпочиташ да си Брадатата дама…

— Брадатата какво!

Етел се усмихна.

— Знаеш ли — каза, — това може и да свърши работа.

— Кралица на свинете? — гневеше се Сив.

— Оставете ме да го ударя с Чука — предложи Тор.

— Няма да правиш нищо такова — предупреди го Етел. — Сега той е под моя защита. — Тя направи пауза, за да изчака врявата да утихне. — Помислете малко. Ако той е предателят, най-доброто, което можем да направим, е да го държим при нас, където няма как да причини вреди. А ако не е — изражението й стана мрачно, — е, тогава това няма да има особено значение за никой от нас, освен ако не стигнем до Края на света навреме.

Локи погледна озадачено Етел. Пророчицата никога не го беше харесвала, дори и преди смъртта на Балдер, и той беше силно изненадан, че тя се изказа в негова защита.

— Благодаря — рече й.

Тя му се усмихна. Но усмивката й беше странна и обезпокоителна и по никакъв начин не му вдъхна увереност.

— А ти, разбира се, ще бъдеш Лъки — предположи тя. — Ръководител и… директор?

— Разбира се — ухили се Хитрецът. — Кой друг?

Етел продължаваше да се усмихва.

В крайна сметка всичко стана както искаше Локи и той се захвана с голямо задоволство да разпределя ролите и да обяснява подробно, за да е сигурен, че всички разбират какво точно се очаква от тях. Идеята не се хареса на повечето богове. Но тъй като не можеха да омагьосат всеки служител на закона и всеки подозрителен съдържател между Хайндарфел и Вселенския град, нито пък да останат в пълния си Облик в продължение на цели седем дни, без възможност да възстановят сиянието си, наложи им се, макар и неохотно, да се съгласят, че начинът, предложен от Локи, е най-бързият.

Етел си оставаше все така ведра и не говореше много, но постоянно беше нащрек. Хитрецът намираше това за изнервящо. Той си помисли, че въпреки всичко Пророчицата си остава загадка за него, а в този нов Облик дори още повече от преди. Освен това не го беше грижа особено, тъй като не планираше да се задържи дълго наоколо. Що се касаеше до Бедствието…

Локи вече беше виждал един Рагнарьок и не искаше да има повече нищо общо с него. Война с Хаоса… Свършека на Световете — този път имаше намерение да бъде далеч, когато целият Хел се развихри. Може би на кораб на път към Външността. Знаеше, че там има острови, където не пада и една снежинка сняг, където през цялата година растат тропически плодове и където най-уморителното нещо, което човек прави през целия ден, е да си сипе още една напитка или да реши кое от местните момичета е най-красиво, или да избере кой е следващият деликатес, който иска да опита от отрупаната маса.

Помисли си, че е заслужил това. Вече беше спасил Световете веднъж. Този път той си обеща…

Аезир можеха да се справят и без него.