Джоан Харис
Руническа светлина (56)

4

Слънцето вече залязваше през мъглата, когато Локи и останалите богове се отправиха към Ридианския мост. Четирите каменни пилона се чернееха на фона на небето. Мъглата вече се сгъстяваше и се носеше на вълни откъм реката. Тя придаваше призрачен вид на улиците, а въздухът беше натежал от мириса на дим.

— Да ме пазят боговете, тук направо смърди! — възкликна Веселко.

Поне този път Захар се съгласи с него. Той си помисли, че не беше само димът, дори не и вонята от работилниците за щавене на кожи. Беше нещо по-лошо и от двете — нещо, наподобяващо смрадта на смърт.

Хората от града сякаш не го забелязваха. Наблюдаваха без враждебност, но и без видим интерес, докато циркът се приближаваше към Ридианския мост. Когато небето притъмня, лампите в града започнаха да се запалват — първо онези по улиците, монтирани върху метални стълбове, после зад прозорците светнаха фенери, факли, огньове и мангали, а между сградите бяха провесени нанизи от многоцветни стъклени глобуси, в които имаше свещи. Те придаваха на града карнавален вид.

Локи усети, че настроението му отново се подобрява. Карнавалът означаваше, че ще се харчат пари, ще се пие вино и ще бъдат опразвани дебели кесии. Какво като в града има и друг цирк? Ридиан беше достатъчно голям. Освен това Хитрецът не виждаше как какъвто и да е карнавал може да се съревновава с Джобния цирк пандемониум на Лъки.

Какво му беше казала онази старица? Че градът оживява след залез-слънце? Е, слънцето залязваше и действително Ридиан се събуждаше за живот. Ресторантите и кръчмите отваряха врати. От някои се носеше миризма на греяно вино, от други ухание на пресен хляб, риба на скара и плодови пайове с канела. Устите на боговете се напълниха със слюнка. Оскъдните провизии от последното им спиране се състояха предимно от суха храна и сено за конете и перспективата за домашно приготвена храна внезапно им се стори много привлекателна. Локи се развесели и дори мисълта, че трябва да се съревновават с местния карнавал, му се стори по-скоро забавна, отколкото неприятна.

Когато боговете стигнаха до началото на моста, мъглата се беше сгъстила още повече. Сега вече те започваха да проумяват колко огромен е мащабът на това нещо — пилоните, които се издигаха в мъглата, кабелите, които държаха цялата конструкция на мястото й като огромна люлка от метал и камък. Далечният край на моста беше обвит в мъгла, виждаха се само светлините на пилоните като кълбовидни мълнии в мрака.

— Богове, това е впечатляващо! — възкликна Тор (който в Облика си на Джед Ковача можеше да оцени едно майсторско инженерно постижение).

— Изобщо не виждам отсрещната страна — каза Хеймдал, докато присвиваше очи през Бяркан. — Тази мъгла трябва да е много гъста.

Но Хитрецът имаше други грижи.

— И така, къде е другият цирк? — попита той. — И как така не чуваме нищо от него?

— Аз чувам нещо — възрази Браги и призова магията си. — Звучи така, сякаш някой свири на флейта.

Идун кимна.

— И аз я чувам. Идва от там… — Тя посочи към някакви железни стъпала, които сякаш водеха под моста.

Локи пристъпи напред. Там, долу, определено имаше нещо. Сега, когато му бяха обърнали внимание върху това, и той можеше да го чуе. Шум от много гласове, приглушен от тежестта на мъглата, и музика, далечна музика, както и миризмата на нещо вкусно…

Той присви очи към блестящата мъгла.

— Това трябва да е карнавалът — отбеляза той. — Какво ще кажете да отидем да го видим?

Останалите изглеждаха склонни да се съгласят.

— Там, долу е — каза Фрейя и посочи между колоните на моста. — Вижте, има светлини…

Боговете и техните съюзници от Хаоса оставиха фургоните си и отидоха да хвърлят един поглед. Действително между пилоните се беше събрала тълпа хора. Не се виждаше много добре и тълпата по-скоро приличаше на сборище на духове, но там имаше мъже, жени и деца, както и продавачи на сладкиши и пайове, сергии с бира и амбулантни търговци, които предлагаха разни дрънкулки. Миризмата на храната скоро стана непреодолима.

— Това изглежда много обещаващо — отбеляза Локи с кривата си усмивка. — Ще слезем долу, ще изнесем представлението, ще хапнем нещо и ще се разкараме преди полунощ. Умирам от глад.

Фенрис и Братята вълци изръмжаха одобрително.

Веселко и Захар, които се бяха оживили при миризмата на бира, вече изглеждаха почти радостни.

— Имат животни — каза Анджи.

Наистина отдолу се разнесе тропот като от животни, затворени в кошара.

— Има и сцена — добави Фрейя, когато на свой ред погледна надолу към стълбите. — Има и нещо, написано със светлини…

Локи отново присви очи към мъглата и се зачуди защо не го е забелязал в началото. Имаше голямо квадратно табло, което оповестяваше:

КАРНАВАЛЪТ НА КАПИТАН ХАОС ЗА КАТАКЛИЗМИ

И КАТАСТРОФИ!

ВСИЧКИТЕ ВИ НАЙ-БЕЗУМНИ СЪНИЩА ОЖИВЯВАТ!

ВИЖТЕ МОГЪЩИЯ СЛОН!

ВЪЛШЕБНОТО ОГЛЕДАЛО!

СТОМАНЕНИЯ МЪЖ!

ВИЖТЕ НАЙ-ДОБРОТО ОТ ДЕВЕТТЕ СВЯТА

ИЛИ ЩЕ СИ ПОЛУЧИТЕ ПАРИТЕ ОБРАТНО!

Локи изпита нещо средно между развеселеност и възмущение. Очевидно този капитан Хаос имаше високо мнение за себе си.

— Тук ще направим убийствена печалба — увери той останалите. — Само почакайте и ще видите. Долу сигурно има хиляда човека — това са хиляда кесии, готови за опразване. Хиляда доволни клиенти само чакат да изразят признателността си със злато.

Единствена Етел изглеждаше обзета от съмнения.

— Не мисля, че това е добра идея — сподели тя. — Не може ли просто да пресечем моста и да продължим?

— Какво? — не повярва Хитрецът. — И да пропуснем най-голямата печалба в цял Северен Райдингс? Да не споменавам и хубавата храна…

Хеймдал кимна.

— Да вървим — подкани ги той. — Жалко само, че не можем да вземем фургоните.

— Аз ще остана — поклати глава Етел. — Не ви трябвам за представлението. А и тези стълби не ми харесват.

— Е, щом така предпочитащ — сви рамене Локи. — Но мисля, че ще изпуснеш.

И така, боговете и демоните (вълците и птиците) се заспускаха надолу по спираловидната стълба, водеща под моста. Слизането беше дълго и стълбите се оказаха по-стари и разнебитени, отколкото им се бяха сторили в началото. Очевидно железните части под моста не бяха така добре поддържани като онези горе и цялата конструкция издаваше обезпокоителни, тракащи звуци, докато групата се спускаше надолу.

Но когато слязоха под моста, те попаднаха сред такава веселба, че моментално забравиха всичките си съмнения. Локи беше предположил, че долу има хиляда човека — сега преброи двойно повече. Бяха се струпали в пространството под пилоните — широка каменна алея над водата, осветена от множеството фенери, окачени под моста.

Заради мъглата изглеждаше така, сякаш се намират в огромна зала със сергии за храна, амбулантни търговци и всякакви улични артисти — огнегълтачи, жонгльори, които с все сила хвалеха стоките и уменията си, докато тълпата спокойно се местеше от едно забавление към следващото, като охкаше, ахкаше и подхвърляше монети.

Имаше и сцена, заобиколена от светлини. Пищната червена завеса беше дръпната и един мъж с украсен с пайети жакет и цилиндър обявяваше някакъв номер. Фрейя вече беше там и наблюдаваше от първия ред прехласната като дете.

„Карнавалът на капитан Хаос“ — каза си Хитрецът и се засмя мислено. Спря за малко, колкото да си вземе едно „Дебело момче“ от подноса на преминаващ продавач, и си проби път през тълпата, за да види какво прави конкуренцията.

Първото нещо, което направи, бе да оформи Бяркан. Не очакваше неприятности, но малко повече информация нямаше да навреди. С какви номера разполагаше циркът? Къде в пода бяха разположени тайните капаци? Какви бяха илюзиите? Какво беше скрито зад завесата?

Но под блясъка на сценичните светлини Бяркан не разкри нищо различно. Имаше някаква съвсем слаба следа — нещо, което можеше да е счупена руна, но колкото и да се опитваше, Локи не успя да различи никакви други подробности. Той си помисли, че все пак няма нищо кой знае какво. Просто някоя и друга магия. Нищо, което да се окаже предизвикателство за него. Той се отпусна и започна да се наслаждава на представлението.

Капитан Хаос се оказа средно висок мъж с червена коса под цилиндъра си и нахална, крива усмивка, която веднага подразни Хитреца. Държанието му също беше нахално, въпреки това стилът му очароваше, изразяваше се остроумно, имаше комичен вид и това предизвикваше шумното одобрение на публиката.

— А сега за ваше удоволствие и наслада — започна той („Какво клише“, помисли си Локи.) — чак от дълбините на Сън — чуха се удари на барабан и звън на китара — идва лудата, възхитителна и напълно неустоима Дива на желанието, жената, която предизвиква възхита, единствената и неповторима Дулсинея, Най-красивата жена на Деветте свята!

— Как се осмелява този! — настръхна Фрейя.

Хитрецът сложи ръка на рамото й.

— Шшш — каза той. — Искам да гледам.

— Как се осмелява! — повтори тя по-високо и бутна ръката на Хитреца.

Руната Фе върху веждата й проблясваше възмутено.

— Най-красивата жена в Световете! Това е… Как се осмелява той! Това съм аз!

За момент Локи се замисли дали да не я накара да млъкне с магия. Но с разгневената богиня на желанието трябваше да се внимава и макар Локи да смяташе, че е добре Фрейя да не се намесва в този момент, той мъдро запази тези мисли за себе си. Някои сили не могат да бъдат спрени — ревнивата жена е една от тях. Затова той довърши „Дебелото момче“ и се приготви да гледа, когато Фрейя скочи на сцената под светлините в пълния си Облик.

Капитан Хаос не изглеждаше развълнуван от прекъсването. Всъщност усмивката му дори се разшири.

— Имали ли сме удоволствието да се запознаем? — попита той и протегна ръка, за да я посрещне.

Заслепена от светлините и внезапно оказала се под хиляди погледи, Фрейя го изгледа гневно.

— Дами и господа — каза той, — оказва се, че имаме дуел. Само тази нощ Дулсинея ще сподели сцената с… ъъъ…?

Като видя, че Фрейя е готова да се направи на глупачка, Хитрецът скочи на сцената до нея.

— Позволете аз да ви я представя — каза той. — Това е лейди Гилфа от Гренландия. Златната Гилфа, Великата Гилфа, възхитителната Богиня на великолепието…

Капитан Хаос оголи зъби.

— Много добре. Назовете своя залог. Ние ще заложим същата сума. Победителят взима всичко — предложи той.

— Залог? — озадачи се Фрейя.

— Направете залога си, госпожо. Ако ви изберат, печелите всичко. Не беше ли такова правилото, приятели?

Публиката изрева одобрително. Върху дъските на малката сцена започнаха да валят монети.

За момент Фрейя се поколеба. След това призова руната на парите Фе и хвърли на пода шепа сребърни монети.

Капитан Хаос повдигна вежди и Локи видя, че под ослепителните светлини монетите на Фрейя се превръщат отново в материята от сънищата, от която са създадени, и върху дъските остана да проблясва само шепа прах.

Той бързо бръкна в джоба си и извади шепа истински монети. Капитан Хаос му се ухили, когато те иззвънтяха върху нарастващата купчина.

Публиката изрева отново. Хитрецът направи дълбок поклон.

Капитан Хаос последва примера му.

— Добре. А сега, приятели, нека представлението да започне!

Веднага иззад червената завеса се появи жена с такава красота и грациозност, че дори и боговете, които бяха свикнали на такива неща, не можеха да направят нищо друго, освен да я зяпат. Блестяща руна красеше веждата й…

Беше обърнатата Фе — руната на огъня и разрушението, и макар че след това никой, който я е видял, не беше съвсем сигурен какъв точно бе цветът на косата й или платът на роклята й, Тор се беше зазяпал толкова много, че Сив го зашлеви през лицето, а на Фени и Братята вълци почти им потекоха лигите от желание. Челюстта на Браги увисна, Идун гледаше ядосано, а Локи благодари на щастливата си звезда, че Сигин е на сигурно място в своя жълъд.

И тогава Дулсинея започна да танцува под провлечените звуци на цигулка и всяка нота беше като първа целувка, а всяка нейна стъпка беше още едно разбито сърце. Публиката се залюля и застена в някакъв безмълвен екстаз…

За момент Фрейя не й отстъпваше. В своя Облик тя беше ослепителна. Косата й беше зимен залез, устните й бяха с цвят на нар. Изглеждаше невъзможно, която и да е жена да може да се мери с нея…

Но Дулсинея беше като коприна, като сметана, като рози, като звездна светлина. До нея косата на Фрейя изглеждаше с цвят на месинг и вулгарна, устните й бяха твърде пълни, лицето — твърде сурово, снагата й — прекалено мършава, очите й бяха като гневни цепнатини, а юмруците й — стиснати в грозни възли.

— Имаме ли победителка? — попита капитан Хаос с усмивка.

Публиката започна да припява:

— Дул-си-не-я! Дул-си-не-я!

— Сигурни ли сте? — попита капитан Хаос.

Лицето на Фрейя изгуби всякакъв цвят.

— Сигурни ли сте, че нея искате?

— Дул-си-не-я! ДУЛ-СИ-НЕ-Я!

Тя все още бе обърната с лице към тях. Виковете станаха по-силни.

— Махнете тази уличница от сцената! Искаме Дулсинея!

След тези думи богинята на желанието побягна с яростен писък, сподирена от смеха и подигравките на тълпата, докато въздухът около нея припукваше от руническа светлина и от гняв.

Локи я наблюдаваше замислено как си отива. Не че изпитваше някакво съчувствие заради унижението на Фрейя. Всъщност той доста му се наслаждаваше. Въпреки това имаше нещо, което го караше да се чувства леко неспокоен. Може би причината беше в тези заслепяващи светлини, които му пречеха да използва Бяркан. Той почти се замисли дали да не си тръгнат. В края на краищата все още имаха провизии. Конете можеха да изкарат още една нощ с руни за издръжливост, които да ускорят хода им. След това по пътя имаше предостатъчно селища, в които хората щяха с радост да гледат представлението им.

Но Хитрецът не можеше да понесе мисълта да позволи на съперника си да спечели. Карнавалът на капитан Хаос не можеше да е толкова добър, колкото се твърдеше. Най-доброто в Деветте свята или можете да си вземете парите обратно?

Това звучеше като предизвикателство. Като облог.

А ако имаше нещо, което той не можеше да откаже…

И така, без повече да се съпротивлява, Локи грабна още няколко „Дебели момчета“ и се приготви да се изправи срещу врага.